Нерине – Nerine Herb

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).

Родина: Африка.

Цъфтеж: в края на лятото - есента.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка.

Температура: от май до август луковиците са в период на покой. През този период неринето се внася вътре. Държи се сухо, при стайна температура (оптимално - при температури около 25°C). В края на юли – началото на август започва новия период на растеж. След цъфтежа, през зимата продължават да растат листа и самите луковици - чак до пролетта. През това време се препоръчва растението да се държи на хладно и светло (при температура 7-10°C – това е задължително условие за залагане на цветните бутони за бъдещия цъфтеж).

Поливане: след цъфтежа (температура 7-10) поливането е оскъдно; с приближаването на пролетта, поливането се намалява съвсем и накрая се спира. С прорастването на луковиците, поливането се възстановява.

Подхранване: веднъж на две-три седмици, с комплексни торове.

Период на покой: от май до август.

Пресаждане: през 3-4 години, при появата на новия растеж.

Размножаване: чрез разделяне на дъщерни луковици при пресаждането.

Нерине (Nerine) е род луковични растения от семейство амарилисови. Има около 30 вида, разпространени в тропическа и Южна Африка. Това е многогодишно луковично растение, което в районите с по-хладен климат се отглежда като стайно, а в районите с по-топъл климат - на открито и след цъфтежа се оставя да презимува навън.

Цъфти в началото на есента, през септември-октомври. Цветоноса е висок около половин метър и има тесни тъмно-зелени листа. Съцветиетието се състои от няколко тръбести цвята с различна окраска - бяла, розова, малинова, червена или оранжева.

Видове:

Nerine bowdenii W. Watson.

Родина – Южна Африка. Луковично многогодишно растение. В по-голямата си част луковицата е разположена над земята, издължена, с дълж. до 5 см. Външните люспи са сухи и лъскави, светло-кафяви. Издължените листни влагалища образуват неголямо лъже-стъбло (до 5 см). Листата са с дължина до 30 см и до 2,5 см ширина, линейни, тесни, постепенно стесняващи се на върха, слабо жлебовидни, лъскави, с многобройни жилки. Съцветието, разположено на безлистен цветонос е с височина до 45 см и има в основата си присъцветен лист, розовеещ с времето. Цветовете са 6-12. Листенцата на околоцветника са спираловидни, розови, с тъмна продълговата линия. Цъфти през есента (октомври), преди появата на листата или едновременно с тях. Известен е от 1904 г.

N. flexuosa (Jacq.) Herb.

Това е по-рядко растение. Цъфти през есента, образувайки съцветия от розови или бели камбанковидни цветове с вълнисти венчелистчета на края на дългите цветоноси.

N. curvifolia (Andrews) Baker.

Родина - остров Cabo Verde. Листата са лентовидно-линейни и израстват след цъфтежа. Цветовете са едри, лилиевидни, с дълги тичинки, събрани по 10-12 в съцветие. Венчелистчетата са лъскави, червени. Цветоносите са с дължина 35-40 см.

N. sarniensis (L.) Herb.

Има разновидности с бели, оранжеви, червени цветове с тесни, спираловидни венчелистчета на върха на цветоноса. Този вид е основата на много хибриди.

Грижи за растението:

Неринето цъфти през есента. След цъфтежа, растението се пренася в закрито помещение, където листата и луковиците продължават да растат до пролетта. През това време е препоръчително растението да се остави на много светло, прохладно място (при температура 7-10 градуса – това е задължително условие за залагане на цветните бутони за следващия цъфтеж), с ограничено поливане. С наближаването на пролетта, поливането се намалява и накрая съвсем се спира. След прорастването на луковиците, поливането отново се възстановява.

От май до август луковиците преминават в период на покой. През лятото, луковиците се прибират вътре, на сухо и при стайна температура (оптимално - при температура около 25 градуса). В края на юли – началото на август започва повтарянето на цикъла.

Появата върху шийката на луковицата на бронзов или бледо жълт оттенък е признак за пробуждането и. Повърхностния слой почва трябва да се смени с нов субстрат. Растението започва да се полива. Подходящ е субстрат, съставен от: компост, с добавка от костен прах и едър пясък или стара глинеста почва, хумусна почва и пясък, в равни части. На една кофа от който и да е вид смес, се добавят по 25-30 г рогови стружки, костен прах, суперфосфат и 7 г. сернокисел калий. За да не се получи прекалено кисел субстрат, се добавя малко варовик.

Веднъж на две-три седмици, във водата за поливане може да се добави доза течни комплексни торове.

Засаждат се по 1-2 броя луковици в 11-13 сантиметрови саксии. В големи саксии, луковиците не увеличават размера си. Засаждат се плътно в субстрата и така, че главата да е над повърхността на почвата. 3-4 седмици след засаждането, когато се вкоренят добре, израстват здрави цветоноси и се появяват цветните бутони. Ако луковицата не се е вкоренила добре, цветовете могат и да не се отворят.

Неринето може да се размножава и от семена, веднага след тяхното узряване. Семената се засяват в съдове (смесени предварително с едър пясък), като за субстрат се използва влажен вермикулит. Поддържа се температура 22С. Пониците се появяват след 2-3 седмици. Пикираните в почвена смес семенаци се оставят на добре осветено място (без преки слънчеви лъчи), където температурата на въздуха може да се понижи до 15-18С. Отгледаните от семена растения, се култивират 3 години без период на покой. До края на април растенията трябва да се подхранват веднъж на 2•седмици с течни торове. През периода на покой – лятото, не се подхранват. През периода на цъфтеж – веднъж седмично.

Мерки за сигурност: всички части на растението са отровни.

Възможни трудности:

Новозасадените луковици трябва да се поливат много внимателно, тъй като са податливи на загниване.

Вредители: понякога листни въшки.