Спрекелия – Sprekelia

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).

Родина: Мексико, Гватемала.

Цъфтеж: през пролетта – в началото на лятото.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка, растението може да понесе преките слънчеви лъчи.

Температура: през зимата и през лятото умерена.

Поливане: през периода на покой не се полива, през периода на растеж се полива умерено.

Влажност на въздуха: няма съществено значение.

Подхранване: през периода на активния растеж се подхранва на всеки две седмици, с комплексни минерални торове.

Период на покой: есента-зимата.

Пресаждане: младите растения ежегодно, възрастните – на всеки три години.

Размножаване: от детки.

Рода Спрекелия (Sprekelia Heist.) е монотипен и включва един вид от семейство амарилисови:

Спрекелия великолепна (Sprekelia formosissima (L.) Herb.). Синоним: Амарилис великолепен (Amaryllis formosissima L. (basionym)).

Среща се в планините на Мексико и Гватемала. Растението е с височина 20-35 см. Луковицата е с диаметър около 5 см, черна, с кърваво-червени ивици Листата са по 3-6, линейни, плоски, с дължина 30-45 см и до 2 см ширина, тъмно-зелени или гълъбово-сиви (появяват се едновременно с цветовете или малко по-късно). Цветоноса е с дължина до 30 см, хлътнал, червеникав. Фуниевидният, зеленикав в центъра, тръбест единичен цвят е с дължина 12.5 см и е много подобен на цветовете на орхидеите: три алени кадифени «венчелистчета» са насочени нагоре, а три са увиснали надолу, образувайки издадена напред тръбичка, която частично прикрива тичинките. Цъфтежът е през пролетта или ранното лято.

Грижи за растението:

При избора на място за засаждане или място за саксията, трябва да се отчете, че растението е взискателно съм светлината, предпочита ярката светлина, понася преките слънчеви лъчи, а защита може да се наложи единствено през лятото – в обедните часове. Подходящо е за отглеждане на южен прозорец, но може да расте добре и на западен и източен. На северен прозорец светлината може да не е достатъчна.

По време на растежа и цъфтежа, понася добре стайните температури (до 25°С). През лятото Спрекелията може да се изнесе на открито, като се подбере място, защитено от дъждовете, за да се избегне преовлажняването на почвата. По време на вегетацията изисква много светлина и топлина, но е по-приспособено към умерено засушаване, отколкото към преовлажняване.

Винаги се полива внимателно, така че водата да не попада върху луковицата. Най-добре е да се полива в подложката, с топла вода, като се добавя постоянно, докато не се навлажни почвата.

Особености в развитието: Листата се появяват след цъфтежа и опадат в края на лятото, когато настъпва периода на покой, продължаващ до края на зимата. Тогава луковицата се засажда в саксия и първоначално се държи в сухо състояние до момента, в който се покаже върха на цветния бутон. След това може да се полива и растението се поставя в близост до източника на светлина, а цъфтежа настъпва след 18-25 дни. След увяхването на листата, луковицата или се изважда и се съхранява до пролетта в сух торф, или се оставя в саксията, при температура около 16°C.

Растенията могат да се отглеждат на открито само на места с добре дренирана почва, в райони с мек климат. Засаждат се през пролетта, на слънчево, защитено от ветровете място.

Влажността на въздуха няма съществено значение. Листата могат да се мият периодично от прахта, с помощта на топъл душ или да се изтриват с мека, влажна кърпа.

В началото на вегетативния период (образуването на листата), растението се подхранва веднъж на две седмици с течни минерални торове за листно-декоративни растения. Когато този процес завърши — се подхранва с тор за цъфтящи, което подпомага образуването на цветните бутони.

Възрастните луковици спрекелия може да не се изваждат от саксията след повяхването на листата, а да се оставят в нея. Те се пресаждат на всеки три години. Корените на Спрекелията, както при хипеаструмите, са извънредно чувствителни на недостиг на кислород и в тежки, плътни почвени смеси умират. Препоръчва се да се подготви смес от торфена почва, хумусна почва, торф и едрозърнест пясък в съотношение 2:1:1:1. Полезно е да се добави и малко количество бавно разтварящи се фосфорни торове (суперфосфат, костен прах). Съдовете се подбират в зависимост от размера на луковицата: разстоянието между нея и стените на съда трябва да е не повече от 3 см. На дъното задължително се обезпечава дренажен слой с дебелина 3 см, съставен от черупки, гравий или керамзит. Под дъното на луковицата се насипва пясък с дебелина 1 см. При засаждането, луковицата се покрива до половината от височината и.

Растението се размножава главно от детки.

При поредното пресаждане, детките се отделят — внимателно се отчупват или отрязват. Срезовете задължително се посипват с дървен въглен на прах. След това детките се засаждат в съдове със старателно измит едрозърнест пясък или мъх (сфагнум) така, че връхчетата им да останат на повърхността. Вкореняват се при температура не по-ниска от 20°C.

Вредители: някои видове памучна въшка, лъжещитоносна въшка, червено изгаряне.