Валота — Vallota

Синоним: Циртантус (Cyrtanthus elatus (Jacq.) Traub.)

Семейство: Амарилисови (Amaryllidaceae).

Родина: Южна Африка.

Цъфтеж: през лятото.

Растеж: среден.

Светлина: ярка интензивна, понася известно количество преки слънчеви лъчи. Въпреки това, през горещините (над 25°С) трябва да се пази от преко слънчево огряване.

Температура: през вегетативния период валотата предпочита температура 20-25°С, при повишаване на температурата над 25°С растението трябва да се премести на по-прохладно място. Изисква хладно място и през зимата - около 10-12°С, минимум 5-8°С.

Поливане: умерено, след просъхване на горния слой на субстрата през периода на вегетация. Преди периода на покой, поливането плавно се намалява. През периода на покой, в зависимост от условията-или изобщо не се полива (от февруари до април), или се полива рядко.

Влажност на въздуха: през горещия сезон е добре да се пулверизира.

Подхранване: провежда се през вегетативния период (от май до октомври), веднъж на 2 седмици със специални течни торове за цъфтящи стайни растения.

Период на покой: от октомври до април.

Пресаждане: колкото е възможно по-рядко. Почвената смес се подновява на всеки три години.

Размножаване: от детки, части от луковици и семена.

Валота (Vallota Herb.) е род, който включва един вид растение от семейство амарилисови. В английската таксономическа номенклатура рода е наброявал 3 вида растения. Съгласно последните данни Vallota speciosa и Vallota purpurea са преместени в рода Cyrtanthus, а Vallota miniata в род Clivia.

Валотата носи името на френския ботаник Пиер Вало. Расте в Южна Африка (Капската провинция). Като стайно растение е известна от XVII век. Не е трудно да се разпознае сред останалите амарилисови. Има наситено-пурпурна основа на листата и светло-малинов цвят на вътрешните сухи люспи на луковицата. Валотата има още едно свойство – образува многобройни детки. Ако при всички други амарилисови детките прорастват под обелката на луковицата в основата, то при валотата се образуват специални «стволчета», със скрити вътре луковички, които «изтласкват» детките от майчината луковица нагоре. Ето защо дъщерните луковици се виждат не при основата, а близо до средата и даже до горната част на луковицата. Детките не се «страхуват» да се появят на повърхността на почвата, тъй като те образуват специални корени. Тези корени правят дъщерните луковици по-устойчиви в дълбочина и им позволяват да обхванат свое пространство.

Видове:

Валота прекрасна (Vallota speciosa (L. f.) T. Durand & Schinz).

Синоним: Циртантус (Cyrtanthus elatus (Jacq.) Traub.).

Cреща се също със синонимите: Амарилис (Amaryllis elata Jacq. (basionym)), Амарллис пурпурен (Amaryllis purpurea Aiton), Кринум прекрасен (Crinum speciosum L. f.), Валота пурпурна (Vallota purpurea (Aiton) Herb.)

Луковицата е удължено-яйцевидна, кафява. Листата са линейни, ветрилообразно разположени, 40 см дълж. и 3 см шир., тъмно-зелени. Цветоноса е хлътнал, здрав, 30 см дълж., с 3-6 цвята (израства от центъра на луковицата). Цветовете на растението са събрани заедно, окраската им е от оранжева до тъмно-червена. Периода на цъфтеж е през лятото. Луковици на валота могат да се закупят през пролетта, но рядко се предлагат.

Има няколко разпространени сорта:

Alba — с бели цветове;

Magnifica — цветовете са с бяло око;

Major — едроцветен;

Minor — дребноцветен и теснолистен

Валота пурпурна (Vallota purpurea (Aiton) Herb.). Синоним: Циртантус (Cyrtanthus elatus (Jacq.) Traub.

Листата на това луковично растение не са големи, тесни са, 25-30 см дълж., тъмно-зелени. Цъфти обикновено през пролетно-есенния сезон, понякога два пъти, образувайки сочен цветонос с няколко неголеми цвята, от 2 до 8 броя. Цветовете са с размер 5-6 см в диаметър, събрани в неголямо съцветие, ярко червените венчелистчета са леко заострени на върха.

Съгласно съвременната таксономия В. прекрасна (Vallota speciosa) и В. пурпурна (Vallota purpurea) са преместени в рода Cyrtanthus, и носят името Cyrtanthus elatus (Jacq.) Traub.

Грижи за растението:

Растенията се чувстват добре както на източен и западен, така и на южен прозорец. Понасят ярка светлина, включително преки слънчеви лъчи сутрин или вечер — проблем са единствено обедните слънчеви лъчи през лятото, ако растението е оставено на южен или юго-западен прозорец. За предпочитане все пак е прозорец с източно изложение. Ако лятото е горещо и температурата е над 23-24°С, а това е обичайно в слънчевите дни, то най-добре е растението да се премести. През лятото саксията се изнася на открито, но в никакъв случай не се засажда в градина, тъй като в края на сезона ще се наложи да се пресажда отново, а това не е препоръчително. Ако има възможност, през зимата младите растения се доосветяват, без да им се дава възможност да преминат в състояние на покой – това ускорява развитието им.

През периода на вегетация валотата предпочита температура 20-25°С, при температури над 25°С растението трябва да се премести на по-прохладно място. През зимата изисква хладно помещение около 10-12°С, минимум 5-8°С. Този период при валотата започва след прецъфтяване и продължава примерно 2 месеца. На растенията може да се отразят неблагоприятно резките температурни спадове през нощта, или теченията, особено ако са на балкон.

През вегетативния период валотата се полива умерено, ден-два след като просъхне горния слой на субстрата, а половин час по-късно излишната вода от подложката се излива. След цъфтежа, в средата на септември, поливането се намалява - единствено когато листата загубят тонуса си. Не се допуска пълно засушаване на субстрата, тъй като това може да предизвика отмиране на листата. Растението преживява загубата на листа много болезнено, въпреки че издържа достатъчно дълго в засушено състояние. След като се отделят пожълталите листа, не се подхранва и не понася по-ниски температури. През пролетта, с появата на новите листа, поливането се увеличава, а растението се поставя на обичайното му място. Най-сериозно засушаване се провежда от февруари до април, когато растението изобщо не се полива (естествено, ако от това не започне да хвърля листата си). Ако условията позволяват, през зимните месеци температурата се понижава до 5-8°С. Ако няма такава възможност, растението се полива много внимателно, според състоянието на листата.

От време на време листата на валотата се почистват с гъба. През лятото, когато температурата е над 23-24°С, се пулверизира редовно, така че водата да не попада върху цветовете.

От май до октомври растението се подхранва веднъж на 3 седмици, като се редуват минерални и органични торове. През две седмици може да се тори със специални течни торове за цъфтящи, с нормална концентрация.

Луковиците валота се предлагат по магазините през зимата, за да им бъде осигурен период на дълбок покой. Както и много други растения, запасяващи се с вода и харнителни вещества в корените, валотата не понася честото пресаждане. Пресажда се много внимателно, тъй като повредените корени и луковицата лесно загниват. Отделят се детките, за да не се изтощава майчиното растение. Закупената луковица не се покрива напълно. Шийката се оставя задължително над почвата. Това позволява лесно да се отделят детките, без да се нарушава много целостта на субстрата. Почвената смес трябва да се подновява на всеки 3 години.

Валотата цъфти само тогава, когато саксията не е много голяма или даже тясна – в обратния вариант майчината луковица се изтощава от образуването на многобройни детки. Валотата е взискателна към хранителния състав на субстрата. Може да се използва комбинация от: торфена почва с примес от листовка и торф, а също и прегорял говежди тор и пясък. Може да се използва и смес от: листвовка, торфена почва, хумусна почва с добавен пясък(4:1:2) Растенията се засаждат в недълбоки, но широки саксии. Задължително се обезпечава добър дренаж.

Размножава се от семена, дъщерни луковици (детки).

При семенното размножаване цъфтежа е по-късен, от колкото при вегетативното, едва след три години. Семената се засяват скоро след като се съберат, през октомври-ноември, а понякога и през януари. Засяват се в субстрат, състоящ се от торфена почва, торф, листовка и пясък (1:2:1:2). Субстрата се овлажнява, съда се покрива със стъкло или друг прозрачен материал. Постоянно се пулверизира и проветрява. При температура 16-18°С пониците се появяват след 3-4 седмици. Първата пикировка е след 6 месеца. При засаждането, шийката на младите луковици се покрива. През лятото се поливат така, че между поливанията горния слой на субстрата да просъхва, излишната вода от подложката се излива. През зимата се оставят на добре осветено място, при температура около 16°С и умерено поливане.

На втората година, през пролетта, младите растения се засаждат в саксии. През септември процедурата се повтаря и растенията вече се засаждат в саксии с размер, подходящ за луковиците (примерно 9-10-сантиметрови). Субстрата е съставен от: торфена почва, листовка или хумусна почва и пясък (1:1:1). При засаждането, шийката на луковицата вече трябва да е над повърхността. През зимата растенията се оставят в светло помещение с температура около 16С. На третата година, на растенията не се осигурява период на покой, въпреки че от края на юни поливането се намалява. Продължават да се проветряват интензивно.

При размножаване от дъщерни луковици цъфтежа настъпва на втората година По време на пресажсане, детките се отделят внимателно от майката и се засаждат по една в малки саксии примерно с 9-10 см диаметър. Луковиците се покриват само на половина. След засаждането, на първо време се поливат рядко.

Освен изброените методи, може да се пробва луковицата да се разреже на 4 части. Всички срезове се поръсват с дървен въглен на прах или сяра, засаждат се в субстрат от пясък и торф (1:1). За образуването на нови луковички е нужна температура не по-ниска от 20°С. По-нататъшните грижи са както при семенаците. От третата година, през зимата се съхраняват при температура 5-8°C.

Мерки за сигурност: растението е отровно.

Възможни трудности:

Растението не цъфти. Валотата цъфти само тогава, когато саксията не е прекалено голяма за луковицата.

Голяма опасност за валотата е фуриозата, която първоначално поразява корените. Младите луковици могат да загинат, докато възрастната луковица може доста дълго да се защитава. Луковиците изостават с растежа, стават дребни, губят много листа, външните люспи загниват. Обикновено фуриозата се разпространява чрез почвата, за това най-добре е преди засаждане субстрата да се изпече. Посадъчния материал също трябва да е здрав. В случай на развитие на болестта, освен предприетите лечебни мерки, е добре да се съкрати поливането и подхранването (особено с фосфорни елементи).

Може да се появи сиво гниене - при преполиване през хладния сезон или през зимата при прекалено ниски температури.

Вредители: акари, щитоносна въшка.