Абелия — Abelia


Семейство: Caprifoliaceae Juss.
Родина: Китай, Япония.
Цъфтеж: В зависимост от вида, от април до септември.
Растеж: бърз.
Светлина: ярка, разсеяна, без преки слънчеви лъчи.
Температура: умерена, през лятото 20-25°C, през зимата 10-15°С.
Поливане: През лятото обилно, през зимата - оскъдно, между поливанията горния слой на субстрата трябва да просъхва.
Влажност на въздуха: през летния сезон е необходимо пулверизиране.
Подхранване: от март до септември – веднъж на две седмици.
Подрязване: през пролетта, младите растения се прищипват, за да се стимулира разклоняване.
Период на покой: (октомври—март), температура 10-15°C, добре осветено място, полива се ограничено. При по-високи температури, се полива по-често, не се подхранва.
Пресаждане: през пролетта, младите ежегодно, възрастните екземпляри – на всеки 2-3 години.
Размножаване: През пролетта, от семена и резници.

Рода Абелия (
Abelia R. Br.) носи името си в чест на доктор К. Абел, живял и работил в Китай през XIX век.
Включва около 30 вида устойчиви, нежни листопадни и вечнозелени храсти или невисоки дървесни видове с характерни, супротивни листа на къси дръжки и камбанковидни или тръбести ароматни цветове, на връхни или пазвени цветоноси. Плодовете са малки, кожести, с едно семенце. В естествени условия представителите на рода достигат 3-4 м височина.
Абелията се отглежда най-често като оранжерийно растение и като единично - за големи помещения. В някои райони вида
A. coreana може да се отглежда като външно растение.

Видове:

Най-разпространения вид е
Abelia x grandiflora (Rovelli ex Andre) Rehder [= A. chinensis x A. uniflora].

Това е хибрид, въведен на основата на
A. chinensis и А. едноцветна. Полувечнозелен храст, достигащ височина до 180 см. В стайни условия расте като сравнително неголямо растение с тънки, дълги, висящи клони. Младите растения са розови. При възрастните растения дължината на клоните достига един метър и повече. Много тънките, дребни, продълговати и заострени на върха листенца са разположени супротивно. Окраската им е тъмно-зелена, лъскава. Цветовете са относително едри, с пет венчелистчета, срастнали, събрани в гроздовидно съцветие, израстващи между листата. Цветовете са бели, с приятен аромат. Абелията цъфти обилно и продължително.

Най-популярните сортове са:
Francis Mason — по-дребен храст, със златисти листа


Edward Goucher— с лилаво-червени цветове с дълж. 2 см


A.chinensis R. Br. е родом от Китай.


Нежен полувечнозелен храст с височина до 2 м, с многобройни изящни висящи клони. С тъмно-зелени, овално-заострени листа. Цъфти с бели, камбанковидни цветове, с червеникави щрихи. Цъфтежа е продължителен

Грижи за растението:

За абелиите е необходима интензивна разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи.

От началото на пролетта до есента, растението се полива обилно, понякога се пулверизира. През зимата се полива внимателно, като се следи почвата да не просъхва. Температурата на въздуха през зимния сезон трябва да се понижи до 10-15°C. При по-рязко понижаване на температурата, листата опадат.

От пролетта до есента растението се подхранва на всеки две седмици с минерални и органични торове за стайни растения, с нормална концентрация.

Абелията расте много бързо. За по-плътна корона, в края на зимата-началото на пролетта, стъблата се подрязват на половината от дължината им.

Абелията може да се отглежда като ампелно растение.

Тъй като растението се разраства бързо, младите екземпляри трябва да се прехварлят в по-големи съдове два пъти през летния сезон. Големите, възрастни екземпляри могат да се пресаждат през две-три години.

Субстрата се подготвя от торфена почва, листовка, хумусна почва, торф и пясък (в съотношение 1:1:1:1:1) с ниска киселинност.
Размножава се от семена и чрез резници.

Семената се засяват през януари. Семенаците израстват бързо и още на същата година младите растения могат да цъфтят.

През пролетта се подготвят връхни резници. Залагат се в лек субстрат (пясък, торф и перлит) и се поддържа температура 20-25°С. Младите растения се разрастват и цъфтят през лятото на същата година.

Вредители: акари, памуклийка, листни въшки, щитоносни въшки, трипси.