Ахименес - Achimenes

Снимка: Achimenes erecta 'Tiny Red'

Семейство: Геснериеви (Gesneriaceae).
Родина: Централна и тропическа Америка.
Цъфтеж: от юни до октомври, в зависимост от вида.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.
Температура: през лятото оптимална – в границите на 20-24°С, но не по-ниска от 20°С. През зимата саксиите с ризомите се съхраняват при температура 10-16°С.
Поливане: през лятото обилно, без да се преовлажнява или засушава субстрата. През зимата (периода на покой) субстрата се поддържа умерено влажен.
Влажност на въздуха: висока. При пулверизиране се избягва попадане на вода по листата и цветовете.
Подхранване: започва месец след появата на стъблата, до края на цъфтежа - веднъж на две седмици, с комплексни минерални торове.
Период на покой: след прецъфтяване и след като надземната част изсъхне. Почвата се поддържа умерено влажна; саксиите се преместнат на тъмно и хладно място, при температура 10-16°С.
Пресаждане: през първата десетдневка на февруари ризомите се засаждат в субстрат.
Размножаване: от семена, ризоми, резници.

Рода Ахименес (
Achimenes Pers) включва според различни източници от 25 до 50 вида растения от семейство Геснериеви.
В превод от гръцки, името на рода означава «страхуващ се от студа». И наистина, след появата на пониците, ахименесите не могат да живеят в помещение с температура под +15°C. Заради красивите цветове, го наричат още «вълшебен цвят».
Това е многогодишно тревисто растение, обикновено мъхесто, с продълговати, люспести коренища (ризоми). Стъблото е просто, понякога разклонено, по-късно - сведено или висящо. Листата са супротивни, цели, мъхести като стъблото, назъбени по краищата, тънки и лъскави, тъмно-зелени, пурпурни или с друга разцветка. Долната повърхност често е червеникава до виолетова. От двете страни листата са мъхести.
Изящните едри цветове с ярка окраска, с петниста или ивичеста украска, израстват от листните розетки, по единично или на групи. Съхраняват се за кратко, но постоянно се отварят нови и нови бутони и цъфтежът е много продължителен. Чашката на цвета е с пет венчелистчета, къса. Венецът е с дълга тръбичка и с диаметър до 5 см. Двете горни венчелистчета са малко по-късички, но има сортове с правилен венец. Окраската на цветовете е много разнообразна: бяла с жълти и пурпурни петънца, бяло-кремава с червени петънца, розова, червена, лилава, червено-виолетова с червени петна, бледо-жълта и т.н.
Ach. grandiflora и Ach. longifloга са родители на множество хибриди.
За ахименесите се заговаря за първи път в средата на XVIII в.
Achimenes erecta е бил описан приз 1756 г. от Патрик Браун, при изследването на Ямайка. Областите на разпространението им в природата включва освен Ямайка и Мексико, Бразилия, Гватемала, Панама, Колумбия и Аржентина, т. е. Централна и Южна Америка.
Ахименесите са сезонни растения, за които е много важно да се обезпечи зимен покой. През септември-октомври растението спира растежа си, нови бутони не се образуват, а листата започват да покафеняват и отмират. С това започва периода на покой. Ризомите се оставят в почвата.
Растенията се отглеждат успешно в оранжерии и в стайни условия, често като ампелни култури.

Видове:

Achimenes longiflora DC.

Многогодишно тревисто растение с височина до 30 см и с подземни ризоми. Стъблата са сведени, зелени, слабо разклоняващи се, мъхести. Листата са супротивни или спирални, продълговати, зелени, с ресничести краища, мъхести. Цветовете са единични, израстват от листните розетки, едри. Чашката е с 5 венчелистчета, тясна и къса. Венецът е с дължина до 5 см, с изящна тръбичка и до 5 см в диаметър, виолетово-син. Родина — Гватемала.

Известни форми:

Сорт Chiapas (A. longiflora 'Chiapas')


Има едри, светловиолетови цветове и венчелистчета с вълнисти краища.

Сорт Juaregia (A. longiflora 'Juaregia')


С едри, бели цветове, с лилаво петно в горната част на гърлото.

Разн. alba (A. longiflora var. alba (Haage))

http://www.adept-bg.com/gallery/albums/userpics/10002/normal_Achimenes_longiflora_var_alba.jpg [/img]

С бели, едри цветове, със светло-виолетово гърло.

Ach. grandiflora (Schiede) DC.

Растение с височина до 60 см, с по-едри (с дължина 9 - 10 см и ширина 5-6 см), пурпурно-украсени на долната повърхност листа и едри, пурпурно-червени цветове, често по 2 в листните розетки. От предходния вид се различава по наличието на мешковидна издутина в основата на тръбичката на венеца. Родина — Мексико.

От хибридните форми са по-известни:

'Little Beauty' - с дребни карминено-розови цветове и 'Paul Arnold' — по-едро растение, с бронзови листа и тъмно-розови цветове.


Achimenes grandiflora Robert Dressler


Грижи за растението:

Ахименесите обичат много светлина, но през лятото изискват защита от преките слънчеви лъчи. При прорастването на стъблата от ризомите, също трябва да се осигури защита. Необходимостта от светлина може да е различна за различните сортове. Растенията с вариегатни листа изискват умерена светлина, а тези с тъмно-зелени листа – по-интензивна. Например при сорта
Alba, със светло-зелени листа и «сребриста» долна повърхност на листата, могат да се получат изгаряния от силната слънчева светлина. Докато сорта Rosea, с тъмни, маслинено-зелени листа, се чувства добре на южен прозорец. При недостиг на светлина, стъблата се оголваят и се издължават бързо, а цветовете са дребни.

Растенията не понасят теченията и прекалено сухия въздух.
За нормалното развитие и обилен цъфтеж, растенията трябва да се държат на топло през лятото, с оптимална температура 20-25°С, не по-ниска от 20°С, при висока въздушна влажност. След прецъфтяването, от листата ризомите събират и натрупват всички необходими хранителни вещества.

През есента цъфтежа спира, листата започват да пожълтяват и отмират и растението преминава в период на покой. За целта трябва постепенно да се подготви, докато поливането се спре напълно. Когато изсъхне надземната част, се изрязва. Ризомите могат да се оставят в саксията или да се преместят в пясък. Съхраняват се на тъмно и прохладно място през цялата зима, при температура 14-16°C, като се овлажняват рядко. Овлажняването зависи от степента на просъхване на субстрата, като се полива по края на саксията, с вода със стайна температура, не по-често от веднъж месечно.

Преполиването през периода на покой може да предизвика събуждането на ризомите. Вследствие на това, растението израства слабо и цъфтежът е слаб, поради недостига на светлина през зимния сезон. Ако по някаква причина ахименесите излязат от периода на покой, може да се доосветяват допълнително, като се използват лампи с дневна светлина, поставени над растението, на разстояние 30-50 см.

В края на февруари ризомите се изваждат и се засаждат в субстрат. След това саксиите се пренасят в помещение с температура не по-ниска от 16°С, овлажняват се равномерно и растенията бързо прорастват.

През пролетта, когато се възобновява растежа, се поливат обилно, но без да застоява вода в подложката. Субстрата не трябва да е преовлажнен, но в никакъв случай не трябва да е засушен. За предпочитане е да се полива в подложката. Ако се полива отгоре, водата не трябва да попада по листата. Към есента поливането се намалява, а след като изсъхнат листата и растението премине в период на покой, почвата се овлажнява рядко. Използва се мека, през вегетативния период - топла вода. През периода на покой водата трябва да е със стайна температура.

Ахименесите предпочитат висока въздушна влажност. Пулверизира се около растението, като се избягва попадането на влага по самото растение. От това се появяват тъмни петна. Най-добрия начин за повишаване на влажността е саксията да се постави върху съд с влажен мъх, торф, керамзит или дребни камъчета.

Растенията започват да се подхранват месец след израстването на стъблата, докато прецъфтят. Реагират добре на подхранване с разтвор на комплексни минерални торове (1,5 г азотни, 1 г фосфорни и 0,5 г калиеви торове на 3 л вода), на всеки две седмици.

Ахименесите са ценени най-вече заради продължителния цъфтеж. Подходящи са като ампелни растения във висящи кошнички. Ако целта е да се създадат храсти, връхчетата на младите стъбла трябва да се прищипват редовно и стъблата да се привържат към опори.
Растението се подрязва през есента, само след като стъблата изсъхнат напълно. Ако се подреже по-рано, ризомите няма да могат да съберат и натрупат хранителни вещества от стъблата.

През първата десетдневка на февруари, ризомите на ахименесите се пресаждат в нова, лека почва. При пресаждането, разрастналите се коренища могат да се разделят, така че всяка отделена част да има поне едно стъбло. Срезовете трябва да изсъхнат, да се посипят с дървен въглен на прах и се засаждат в субстрат. Ризомите леко се притискат в субстрата и се покриват с тънък слой почва. При пресаждането е полезно ризомите да се обработят с розов разтвор на калиев перманганат. Кореновата система на ахименеса не е голяма и е повърхностна. Най-подходящи са широки съдове с дебел дренажен слой на дъното. Не трябва да се засажда веднага в големи саксии, а с растежа да се прехвърля в по-големи съдове.

Почвената смес за възрастните растения се подготвя от: листовка, лека торфена почва и пясък (2:1:0,5) или листовка, торф, хумусна почва и пясък (2:3:1:1), или в смес от листовка, торф и пясък (6:3:2). Вместо пясък може да се добави перлит или вермикулит. Добри резултати дава и използването на следната смес: 3 части торф, 1 част кокосов субстрат и 1 част пясък, като се добавят малко стрити яйчени черупки и суперфосфат. Задължително се добавят парченца дървен въглен и в почвата, и в дренажа, който трябва да се подготви внимателно. Добавянето на мъх сфагнум прави сместа по-лека. Засадените растения се оставят на светъл прозорец, на най-топлото място.

Размножава се от семена, ризоми и резници.

Семена могат да се получат и в домашни условия. По растенията се образуват плодчета, които остават зелени до пълното узряване на семената. Семената узряват за 2-2,5 месеца след цъфтежа. Когато плодчетата станат меки, се събират. Посева се провежда през февруари-март, в лек хранителен субстрат (пясък и листовка) или във влажен едрозърнест пясък. Семената не трябва да се засипват отгоре. Субстрата се навлажнява, съда се покрива със стъкло и се оставя на тъмно място, при температура 22-24°С. Периодично се проветрява и овлажнява (от подложката). Пониците се появяват след 2—3 седмици. Семенаците се пикират 2—3 пъти, всеки път – в по-голям съд. След това растенията се гледат като възрастните екземпляри.

За резници се подготвят средната и долната част на стъблата. Вкореняват се в пясък или в смес от равни части пясък и листовка, овлажняват се и се покриват със стъкло. При преовлажняване, могат да загният. Долното подгряване и обработката със стимулатори за вкореняване ускорява процеса. След 12-15 дни стъблените резници се вкореняват, а след още няколко дни, по стъблата започват да се образуват ризоми. Вкоренените резници се пресаждат в субстрат за възрастни растения.

При подходящи условия, ахименесите растат интензивно. При размножаване от ризоми, растенията цъфтят след четири месеца, а резниците – след три месеца. Растенията, получени от семена, цъфтят в края на втората година.

Възможни трудности:

По повърхността на листата се появяват светло-кафяви петна:

Причината е прекалено студена вода. Използва се топла вода (20°С).

При преовлажняване се появява сиво гниене.
При прекалено високи температури, бутоните покафеняват.

Вредители: листна въшка, трипси, акари.