Акокантера – Acokanthera G. Don

Семейство: Кутрови (Apocynaceae Juss.).
Родина: Тропическа и Южна Африка.
Цъфтеж: през януари-април, в зависимост от вида.
Растеж: бавен.
Светлина: ярка разсеяна, допуска се известно количество преки слънчеви лъчи.
Температура: през лятото 20-26°C, през зимата не по-ниска от 18-20°C.
Поливане: през лятото обилно, през зимата поливането се намалява, без да пресъхва субстрата.
Влажност на въздуха: висока.
Подхранване: през пролетта и лятото – веднъж на 2 седмици, с минерални и органични торове. През есента и зимата не се подхранва.
Подрязване: през пролетта клоните се скъсяват, за да се стимулира растежа им. Младите клони се прищипват.
Период на покой: в зависимост от вида - от октомври до януари-март, температура 10-18°C, полива се редовно и не се подхранва.
Пресаждане: през пролетта, младите ежегодно, възрастните – при необходимост, на всеки 2-3 години.
Размножаване: през пролетта – от семена и полувдървенели резници.

Рода
Акокантера (Acokanthera) наброява около 15 вида храсти от семейство кутрови (Apocynaceae). В естествени условия акокантерата е голям храст или неголямо дърво, разпространено в тропиците на Африка.
Името на рода произхожда от гръцкото
«akakhmenos» - заострен и «anthera» – прашникова торбичка.
Вечнозелени храсти, в естествени условия достигат височина 4-5 м, с голи зелени клони. Дръжките на листата са много къси, удебелени. Листата са елипсовидни, ланцетни или издължено-ланцетни, заострени на върха, с дължина 7-14 см и 2,5-5 см ширина. Белите цветове имат силен аромат и са събрани в плътни късоразклонени гроздове. Цъфти през февруари-април. Плодовете са с пепелно-черен цвят, подобни на маслина.
Има приложение във фармакологията – от корените, дървесината и кората се изолират сърдечните гликозиди уабаин (G - строфантин), акокантерин и абисинин. Сърдечния гликозид строфантин се използва в медицината, в много малки дози - при сърдечна недостатъчност и нарушения на сърдечния ритъм (тахиформа на аритмия). Всички гликозиди са силно токсични. Африканците използват екстракта от растението за приготвяне на отровни стрели.
Рода
Acokanthera е много богат на видове, разпространени в цяла Африка. В планините на Кения расте A. Schimperi, в която се съдържат гликозидите уабаин и акокантин. От този вид кенийците са правели отровата «Ndorobo» за стрелите си, предназначени за лов на слонове. Отровата е добивана от ситно нарязани млади клони, заливани с вода и след това варени, докато на дъното не останат само няколко капки гъста, тъмна течност. След това тази течност се смесвала с отрова от някои отровни змии и птомаин от гризачи. С така приготвената смес се намазвали върховете на копията и стрелите. По склоновете на планините в Източна Африка и Сомалия се срещат често Acokanthera abyssinica K.Schum, A. Quabao (A. Coubaio. Cath.), A. Spectabilis (Ю. Африка), A. Deflersii (Еритрея, Йемен), A. Venenata (A. Oppositifolia - Южна и Източна Африка. Този вид се използва в Южна Африка от бушмените за направата на отровни стрели), A.longiflora и A. Rhodesiaka (Родезия), A. Oblongifolia (аковерозид-А и аколонгифлоразид-К), A. Friesiorum, A. Lamarschii. Всички изброени видове съдържат уабаин и са били използвани аналогично. Повечето видове имат алергенни свойства, предизвикват раздразнение на кожата, очите и дихателните пътища.
Отглежда се като красиво цъфтящо растение.

Видове:

Acokanthera spectabilis (Sond.) Hook. f.


Вечнозелено растение с лъскави ланцетни листа с дължина до 12 см. Белите, силно ароматни цветове са събрани в плътни чадъровидни съцветия. Обикновено цъфти през януари-февруари. Плодовете са много красиви - пепелно-черни, подобни на маслина. Млечният сок на клоните и корените е силно отровен.


A. venenanta G. Don.


Вечнозелен храст, достигащ в естествени условия височина 4 м, а в стайни условия – 1,5 м. Листата са супротивни, овални, с дължина до 12 см, лъскави, кожести. Има бели или розови, почти приседнали цветове с яйцевидно-ланцетни венчелистчета, събрани в плътни главести или гроздовидни съцветия. Цъфти през зимата (януари-март). Един от най-отровните видове.

А. дълголистна (A. oblongifolia (Lam.) Codd).


Вечнозелен бавнорастящ храст. Листата са плътни, лъскави, зелени. Цветовете са бели, много ароматни, събрани в кълбовидни съцветия. Клоните и корените съдържат млечен, отровен сок. Цъфти през февруари - април. Презимува при температура 12 - 15°C.

Грижи за растението:

Акокантерата предпочита ярка, разсеяна светлина, но понася и известно количество преки слънчеви лъчи.

През лятото оптималната температура е в границите на 20-25°С. Растението може да се изнесе на открито, полусенчесто място, защитено от теченията и дъждовете. През зимата температурата трябва да се поддържа в границите на 10-15°С, а през пролетта плавно да се повишават до 20°С.

В естествени условия акокантерата расте в сухи райони, но в стайни условия не понася засушаване на субстрата. През лятото се полива обилно, през зимата – ако е в прохладно помещение, се полива внимателно, без да се засушава субстрата. Използва се само мека вода.

За акокантерата е полезна висока (60-70%) въздушна влажност. През зимата се пулверизира с топла вода. По време на цъфтежа се пулверизира внимателно, така че да не се мокрят цветовете.
През периода на активния растеж, акокантерата се подхранва ежеседмично с комплексни минерални торове и веднъж на две-три седмици с настойка от говежди тор (1:10).

За стимулиране на разклоняването, връхчетата на стъблата се прищипват. През периода на растеж може да подрязва, като се отстраняват прекалено израстналите и слабите клони.

Растенията се пресаждат през пролетта, след цъфтежа, младите ежегодно, възрастните – веднъж на 2-3 години. За големите екземпляри пресаждането може да се замени с ежегодна смяна на повърхностния слой на субстрата в саксията.

Подходящият субстрат за възрастните растения е смес от торфена почва, листовка, компост и пясък, в равни части.

Акокантерата се размножава от семена и полувдървенели резници.
Семената се сеят през ранна пролет (март-април). Преди засяването се накисват за едно денонощие в топла вода, с добавен стимулатор. Засяват се на дълбочина 0,5-1 см, в лека хранителна почва, съставена от пясък, перлит (вермикулит) и торф (кокосови влакна), в съотношение 1:1:1, с добавени бавнорастварящи се торове. Съда се покрива с прозрачен плик или стъкло. Поддържа се температура 25-28°C. Може да се подгрява допълнително. Посева се пулверизира редовно и се проветрява. Когато израстнат две-три листенца, семенаците се пикират.

Полувдървенелите връхни резници се залагат през август-септември или през пролетта. Дължината им трябва да бъде 10-12 см, с три листа (бутоните се отстраняват). Може да се използва стимулатор. Вкореняват се в пясък или в смес от пясък и перлит (вермикулит). Поддържа се температура 21°C. Постоянно се пулверизират и редовно се проветряват. Когато се появят нови листенца, съда се отваря и младите растения се адаптират постепенно към новите условия.

Вредители: червен акар, листни въшки.