Aeschynanthus - Ешинантус

Семейство: Геснериеви (Gesneriaceae).
Родина: Юго-източна Азия.
Цъфтеж: от пролетта до есента.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.
Температура: през пролетта и лятото оптималната е в границите на 22-26°С. През есента и зимата температурата трябва да се поддържа не по-ниска от 16-18 градуса. През периода на залагане на цветните бутони (декември — януари), за 4 седмици се препоръчва понижение до 15-18°C.
Поливане: през лятото обилно, но субстрата не трябва да се преовлажнява, както и да се пресушава. През зимата (периода на покой) трябва да е умерено влажен. Засушаването му не се отразява добре на растението.
Влажност на въздуха: висока. Полезно е да се пулверизира. През есента и зимата се пулверизира само около растението.
Подхранване: от март до септември, с пълни комплексни минерални торове.
Период на покой: от октомври до февруари, при температура не по-ниска от +16-18 градуса. Растението се оставя на добре осветено място.
Пресаждане: през пролетта.
Размножаване: от семена, резници.

Ешинантус (Aeschynanthus Jack) наброява от 80 до 170 вида растения от семейство Геснериеви (Gesneriaceae). Разпространени са в Индия, на островите от Малайския архипелаг и в източната част на тропическа Азия до Южен Китай.
Името на рода е препратка към особената форма на цвета, от древногръцкото aischyneia - извит, и anthos - цвят.
Представителите на рода са вечнозелени растения, пълзящи или полухрасти, епифити. Листата са кожесто-месести, супротивни, с къса дръжка. Цветовете са пазвени или във връхни съцветия, оранжеви, ярко-червени; венецът е с извита тръбичка и двойна устна. Много красиви растения.
Облагородени са примерно 15 вида, от които най-често срещани са 4. Най-популярен е
Аеs. speciosus.

Видове:

Aeschynanthus longicaulis Wallich ex R. Brown. по-известен със синонима си Aeschynanthus marmoratus T. Moore.

Има дълги извиващи се стъбла и восъчни листа с дължина 10 см, тъмно-зелени с контрастна жълто-зелена шарка и червеникаво-кафява обратна страна. Тръбичката (с дълж. 3 см) на зелените цветове е покрита с шоколадово-кафяви петънца.

Aeschynanthus lobbianus Hook. Синоним: Aeschynanthus parvifolius R. Br.


Родина на растението е остров Ява. Епифит с гъвкави стъбла и дребни, елипсовидни месести тъмно-зелени листа Мъхестите цветове с двойна устна са с червен венец и кремаво-жълти във вътрешността на тръбичката.

Aeschynanthus obconicus C.B.Clarke.


Растение с храстовидна форма от остров Малака. Увисналите стъбла са с дължина до 4см, листата са елипсовидни. Чашката на цветовете е в бордо (1,5 см), а венецът е тъмно-червен (3 см). Цветоносите и чашката са покрити с власинки.



Aeschynanthus pulcher G.Don.


Растението е родом от остров Ява. Епифит с овални, супротивни листа с дължина до 6 см. Окраската на листата е светло-зелена с червеникави краища Стъблата също имат червен оттенък. Цветовете са със зелена, тясна бокаловидна чашка и ярко-червен, около 6 см в диаметър венец, на гърлото - розов.

Aeschynanthus speciosus Hook.


Расте в планинските гори на островите Ява, Калимантан, Малайския архипелаг. Вечнозелени растения, пълзящи епифити. Стъблото е с дължина до 60 см, възлесто, вдървеняващо се в долната си част. Листата са разположени супротивно или по 3, овално-ланцетни, с дълж. 7-10 см и 2-3,5 см ширина, по краищата – леко ресничести. Цветовете са събрани по 6-12, на много къси цветоноси; венецът е с дълж. 7-10 см, и на върха се разширява в извита тръбичка, с двойна устна и 4 венчелистчета. Тръбичката на венеца е жълта. Горната устна е двойна, закръглена. Във вътрешността на гърлото – основата на венчелистчетата е оранжева, с черно ивичесто петно. Много красив вид. Отглежда се в топли оранжерии и помещения.

Видове без описание:

Aeschynanthus hildebrandtii Hemsl.


Aeschynanthus radicans Wall.


Aeschynanthus tricolor Hook.


Грижи за растението:

Ешинантуса предпочита ярка разсеяна светлина. Подходящ е за отглеждане на западни и източни прозорци. На южен прозорец растението се нуждае от защита. На северен може да не му достига светлина.
Препоръчва се от пролетта до есента температурата в помещението да се поддържа в границите на +23-26°С. От есента може малко да с понижи. През зимата се поддържа не по-ниска от 18°С през деня и не по-ниска от 16°С през нощта, без да се пулверизира. През периода на залагане на цветните бутони (декември — януари), се препоръчва за 4 седмици температурата да се понижи до +15-18 С. Прекалено ниската температура може да доведе до опадане на листата.
През пролетта и лятото се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. От есента до пролетта поливането се намалява – полива се ден след просъхване на горния слой. Използва се престояла, мека и топла вода. Не се препоръчва излишното презасушаване, както и преовлажняване на субстрата. Дори краткотрайното засушаване на почвата се отразява неблагоприятно на развитието и то може да хвърли цветните пъпки и листата си.
Влажните тропически гори на Юго-Източна Азия, от където е родом растението, предопределят изискванията му към повишена въздушна влажност. Полезно е да се пулверизира ежедневно с топла, мека вода. Ако през зимата се държи в хладно помещение, не се пулверизира, но за увеличаване на влажността, саксията може да се постави върху вана с влажен керамзит.
През периода на активния растеж — от март до септември, ешинантусите се подхранват два пъти месечно с течни минерални торове.
През пролетта растението изисква подрязване и пресаждане в нова почвена смес. Новата саксия не трябва да е много по-голяма от предишната – с 1-2 см разлика в диаметъра, тъй като ешинантуса расте най-добре в тесни съдове. Полуепифитния начин на живот изисква наличието на дренаж в саксията, лек субстрат и водата да не застоява в почвата. Подготвя се лек и въздухопроницаем субстрат с pH 7,0 - 5,0 (неутрален или слабокисел). Например от листовка, хумусна почва, торф и пясък (2:1:1:1), като се добавят също парченца дървен въглен и ако има – нарязан сфагнум.
Размножава се от семена и вегетативно.
Ешинантуса се размножава от семена като другите геснериеви. Прахообразните семена се събират внимателно на лист бяла хартия, засяват се равномерно по повърхността на предварително заравнен и овлажнен субстрат и се покриват със стъкло. Полива се само в подложката на съда. След появата на пониците, стъклото се маха. Семенаците се пикират. Поотрасналите растения се засаждата така, както и резниците – по няколко в един съд. Цъфтежът е още на следващата година.
Ешинантусите се размножават и от стъблени резници (с дълж. 6—8 см) и от листа (листа се реже с едно коляно). Резниците се засаждат в съдове, като за субстрат се използва торф с дървен въглен. Дъното се застила с мъх, върху него се позиционират резниците и след това се засипва с приготвения субстрат. Температурата трябва да е 26-28°С. След вкореняването, резниците се засаждат в саксии или в плетени кошници. Субстрата се подготвя от намачкан торф, влакнеста торфена почва и пясък в равни части. На дъното се обезпечава добър дренаж от пясък и по-едри парчета.

Възможни трудности:

По листата има светло-кафяви петна:

Възможна причина – поливане с прекалено студена вода (Температурата трябва да е 20°С).

Растението хвърля листата си.

Ако става дума за есенно-зимния сезон, вероятната причина е прекалено ниската температура.
Ако е през лятото и субстратът е сух, растението страда от прекалено засушаване на почвата.

Връхчетата на листата съхнат и жълтеят.

Причината е прекалено високата температура, в съчетание с ниска влажност.

Растението не цъфти.
Причината е неподходящата температура през периода на залагане на цветните бутони (16-18С). През декември-януари, за около 4 седмици се препоръчва температурата да се понижи до +15-18 С.
По време на цъфтежа, при пулверизиране трябва да се избягва попадането на капки вода по цветовете, тъй като те покафеняват и могат да опадат.

При преовлажняване се появява сиво гниене.

Вредители: листни въшки, трипси, акари и щитоносни въшки.