Агапетес – Agapetes

Семейство: Ericaceae.
Родина: Западeн Китай, Хималаите.
Цъфтеж: в зависимост от вида.
Растеж: бавен.
Светлина: ярка разсеяна. Издържа известно количество преки слънчеви лъчи.
Температура: умерена. През лятото оптимална 18-20°C. През зимата, за съзряването на цветните бутони и за по-обилен цъфтеж, е необходима температура в границите на 8-12°C.
Поливане: през лятото редовно. През зимата поливането се намалява, като се следи субстрата между поливанията да просъхва.
Влажност на въздуха: през пролетно-летния сезон изисква висока влажност.
Подхранване: от пролетта до есента се подхранва на всеки 2-3 седмици; през периода на покой не се подхранва.
Подрязване: през пролетта, лятото – за да се разклони повече и за по-обилен цъфтеж, младите стъбла се прищипват.
Период на покой: (октомври — март), температура 8-15°C, оскъдно поливане, без подхранване.
Пресаждане: през пролетта, младите ежегодно, възрастните екземпляри – при необходимост.
Размножаване: през пролетта, от полувдървенели резници; по-рядко от семена.

Рода Агапетес (
Agapetes D. Don ex G. Don.) наброява около 80 вида растения от семейство Ericaceae. Разпространени са от Хималаите до Северна Австралия.

Това са вечнозелени храсти, с удебелен в основата ствол. Листата са поредни или спираловидно разположени, яйцевидни, продълговато-яйцевидни, плътни, кожести. Дръжката е къса, жлезиста. Цветовете са събрани в съцветия - гроздове, или са единични, розови, червени, понякога бели с розово.

Агапетеса се използва като цъфтящо, декоративно растение за прохладни помещения и оранжерии. Може да се отглежда и като ампелно.

Видове:

Agapetes serpens (Wight) Sleumer


Това е вечнозелен храст – епифит, с височина 1-3 м, с грудковидно, удебелено в основата стъбло. Клоните са гъвкави, извити, увиснали, покрити с кафяви жлезисти власинки. Листата са дребни, с къси дръжки, почти приседнали, обратнояйцевидни, заострени на върха, лъскави, кожести, с дължина 1-1,3 см. Цветовете са по 1-2. Израстват от листните розетки, с дължина до 2 см. Венчелистчетата са срастнати в петребрен венец с пет зъбчета, оранжево-червени. На външната страна на венеца има многократно повтарящ се V-образен рисунък. Цъфтежа започва през ноември – декември и продължава до 4-5 месеца. Плодът е месест, кълбовиден и синкав, с диаметър около 1 см. В стайни условия плодоноси рядко. Родина - Западен Китай, Хималаите. Има разновидност alba – с бели цветове.


A. buxifolia Nutt.

Храст с височина до 1,5 м. Стъблата са удебелени, широки, висящи. Листата са обратнояйцевидни, с дължина до 3 см и 1,2 см ширина, в горната част – ресничести по края, плътни, лъскави, зелени. Цветовете са единични или по двойки, пазвени, с дължина до 2,5 см, цилиндрични, ярко-червени. Цъфти обикновено от март до май, в продължение на два месеца.

Грижи за растението:

Агапетеса е светлолюбив. За няколко часа през деня, понася пряка слънчева светлина. Оптималното място за него е източен или западен прозорец. На южен прозорец (през пролетта и лятото) изисква защита в обедните часове.

През пролетно-летния сезон предпочита умерена температура. Оптималната е в границите на 18-20°C. През зимата трябва да се осигури температура в границите на 8-15°C. Ако презимува на по-топло, не се залагат цветни бутони и растението не цъфти. Ако няма такава възможност, се затваря със стъкло или полиетиленов плик, на прозорец.

През лятото Агапетеса се полива редовно, като между поливанията субстрата трябва да просъхва. През зимата поливането се намалява – растението натрупва в грудковидните си образувания запаси от влага.
През вегетативния период е полезно да се пръска редовно. През зимата, при ниски температури, не се пулверизира.

През периода на растеж, агапетеса се подхранва на всеки 2-3 седмици с комплексни минерални торове. През зимата не се подхранва.

За по-пищен цъфтеж и за оформяне на по-пищна корона, се препоръчва периодично да се прищипват връхчетата на стъблата. Може също и да се подрязват леко.

Агапетеса се пресажда през пролетта в субстрат, състоящ се от листовка, хвойнова почва, хумусна почва, торф и сфагнум (1:1:0,5:1:2); или листовка, хвойнова почва, хумусна почва (1:1:0,5); или хвойнова почва и кисел торф (2:1). Кореновата система на растението е повърхностна и за засаждането му е необходимо да се подбират широки и недълбоки съдове. Може да се отглежда и в плетени кошници.

Размножава се от семена и полувдървенели резници.
Размножаването от семена се прави рядко, защото в стайни условия семената не узряват. Засяват се през пролетта, във влагоемък и въздухопроницаем субстрат (торф + пясък, вермикулит + пясък или др.) Температурата на почвата не трябва да пада под 21°C. Съда се покрива със стъкло, като се овлажнява постоянно и се проветрява редовно.

Резниците се вкореняват във влажен субстрат, състоящ се от торф и нарязан сфагнум (1:2), при температура 16-18°C. Корените се образуват за 1,5-2 месеца. Ако се използва мини-парник с долно подгряване, вкореняването е по-бързо. Вкоренените резници се засаждат в субстрат, както за възрастните растения. Цъфтежа е на втората – третата година от живота им.