Албициа - Albizia

Семейство: Бобови – Fabaceae
Родина: тропиците и субтропиците

Албицията е рядко красиво растение от сем.бобови, разпространени в тропичните и субтропичните райони на Африка, Азия и Австралия. Родът включва около 150 вида, предимно ниски дървета и храсти. Най-разпространена е ленкоранската албиция –
A.julibrissin -


която произхожда от субтропичните райони на Азия(Китай). Растението е култивирано в САЩ и Европа през ХVІІІ-ти век. Много често с нежност я наричат „копринено дърво”. Албицията е ниско дърво, което се характеризира със слаб растеж. Досига до 10 м височина и оформя широко разклонена ажурна чадъровидна корона. Листата са сложни, двойно насечени, наподобяващи тези на мимозата. Достигат 20 см дължина и са съставени от 30-40 нежни, дълги до 1 см листчета. Цветовете са дребни, светло-розови, събрани в топчести съцветия, които пък са в едри метлици по върховете на клоните. Декоративната стойност на цветовете се създава от множеството тичинки на дълги дръжки. Цъфтежа е от юни до септември. Плодът е груба шушулка, в която има по десетина семенца.
Албицията обича много светлина. В зависимост от възрастта, растенията могат да издържат от -10 С до -16 С. Засаждат се на слънчеви места на открито. Почвата трябва да е лека, пропусклива, но богата на хранителни вещества. Може да се отглежда на закрито. Почвената смес се съставя от чимовка, листовка и пясък в равни части. Дренира се добре. През лятото се полива редовно, за да се поддържа почвената смес винаги влажна. Цъфти два пъти годишно – през зимата и през лятото


Албициите се размножават от семена. Предварително се надраскват, докато се появят видими наранявания по обвивката. Засяват се в богата почвена смес, на слънчево място.

Местоположение

Ярка разсеяна светлина. Предпочита по-ниска температура. През зимата 3-8 С, през лятото 18-20 С. През лятото се изнася на открито.

Поливане

През лятото - обилно, през зимата - умерено. Не бива да се допуска преовлажняване на почвата. От време на време се пулверизира.

Грижи

През пролетта и лятото - веднъж на 2 седмици с минерални и органични торове, през зимата и есента не се подхранва. През пролетта се почистват старите листа.

Пресаждане
При необходимост през пролетта.

Размножаване
През пролетта от семена, чрез резници.

Вредитери
Щитоносна въшка.

Албицията е рядко красиво растение от сем.бобови. Родът включва около 150 вида, предимно ниски дървета и храсти. Най-разпространена е ленкоранската албиция –
A.julibrissin ,
която произхожда от субтропичните райони на Азия. Много често с нежност я наричат „копринено дърво”. Албицията е ниско дърво, което се характеризира със слаб растеж. Досига до 10 м височина и оформя широко разклонена ажурна чадъровидна корона. Листата са сложни, двойно насечени, наподобяващи тези на мимозата. Достигат 20 см дължина и са съставени от 30-40 нежни, дълги до 1 см листчета. Цветовете са дребни, светло-розови, събрани в топчести съцветия, които пък са в едри метлици по върховете на клоните. Декоративната стойност на цветовете се създава от множеството тичинки на дълги дръжки. Цъфтежа е от юни до септември. Плодът е груба шушулка, в която има по десетина семенца.

Албицията обича много светлина. В зависимост от възрастта, растенията могат да издържат от -10 С до -16 С. Засаждат се на слънчеви места на открито. Почвата трябва да е лека, пропусклива, но богата на хранителни вещества. Може да се отглежда на закрито. Почвената смес се съставя от чимовка, листовка и пясък в равни части. Дренира се добре. През лятото се полива редовно, за да се поддържа почвената смес винаги влажна. Цъфти два пъти годишно – през зимата и през лятото.

Албициите се размножават от семена. Предварително се надраскват, докато се появят видими наранявания по обвивката. Засяват се в богата почвена смес, на слънчево изложение.