Алпиния - Alpinia

Алпиния - Alpinia Roxb.
Семейство: джинджифилови (Zingiberaceae).
Родина: тропиците и субтропиците на Юго-Източна Азия.
Цъфтеж: в зависимост от вида.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна, но не пряка.
Температура: през лятото 20-25°С, през зимата 15-18°С.
Поливане: през лятото обилно, през зимата поливането е умерено.
Влажност на въздуха: висока.
Подхранване: от април до октомври веднъж на всеки две седмици.
Подрязване: не се нуждае.
Период на покой: (ноември - март), температура 15-20°С, поливането е редовно, не се подхранва.
Пресаждане: през пролетта, младите ежегодно, възрастните растения при необходимост на всеки 2-3 години.
Размножаване: през пролетта от семена и чрез разделяне на коренището.

Рода алпиния (
Alpinia) носи името на П. Алпино, известен италиански медик и пътешественик. Рода наброява около 250 вида, разпространени в тропическите и субтропическите области на Юго-Източна Азия. Алпинията е растение с дълго хоризонтално силноразклонено червено-кафяво коренище. От всяко разклонение на коренището израства по едно стебло, така че добре развитото растение има 25 — 40 стебла, от които само някои имат цветоноси.
Едрите бели, червени или жълти връхни класовидни, метличести съцветия на алпинията от зигоморфни цветове, с ярко-червени или бели прицветници изглеждат ефектно на фона на едрите ланцетни или продълговато-овални листа. В зависимост от вида съцветията са насочени вертикално нагоре или падат надолу. Плода е кутийка. При разтъркване или разкъсване листата имат своеобразен аромат. Корените на някои видове алпиния се използват в източната медицина, а също и като подправка.

Видове:

A. officinarum Hance –


Това е тропическо Многогодишно едро растение със силно разклонено червено-кафяво коренище с дебелина 1-2 см. По коренището се забелязват светли кръгли листни издънки. Стеблото е с височина около 1,5 м. От всяко разклонение на коренището израства по едно стебло, така че добре развитото растение има 25-40 стебла, от които само някои носят съцветие. Листата са почти седящи, поредни, линейни, с дължина 20-30 см. Цветовете са събрани на къси връхни съцветия. Чашката е тръбеста, венеца е късотръбест, триделен. Усните на венчелистчетата са бели с червени ивици. Плода е кутийка. Използва се като медицинско средство и като подправка за повишаване на апетита.

А. Сандера (A. sanderae hort. Sander ex Ma st.) -


Синоним: Alpinia vittata W. Bull.

В естествени условия се намира само на остров Хайнан в Китай. Това е невисоко, до 60 см, изящно растение с добре облистени стебла. Листата са линейни, с дължина до 20 см, приседнали, с богата украска – на зелен фон са разпръснати коси снежно-бели ивици. Окраската на листата зависи от светлината и възрастта на листа. Цветовете са събрани в метличесто съцветие на върха с бледо-малинов цвят.

А. Зерумбет (A. zerumbet (Pers.) B. L. Burtt & R. M. Sm.) -


Синоним: Alpinia speciosa (J. C. Wendl.) K. Schum.

Родина: Китай, Япония, Камбоджа, Таиланд, Виетнам, Малайзия. Това е многогодишно едро растение, на което стеблата достигат 3 м височина. Листата са големи, лопатовидни, стесняващи се към основата. Цветовете са събрани в издължени гроздове с дължина 30 см. Чашките са камбанковидни, бели. Тръбата на венеца е широкоовална, 3-делна, жълта с розови петна и ивици. Цъфтежа е през април и продължава до края на юни.

Пъстролистната форма 'Китайска Красота'('Variegata Chinese Beauty') -


е с височина до 2 м с мраморен рисунък в светло-зелен и тъмно-зелен цвят на листата.
Най-декоративната пъстролистна форма 'Variegata' е не толкова едро растение с височина до 1,5-2 м, с по-широки листа, украсени с неравномерни (с различна ширина и посока) жълти ивици.

Alpinia zerumbet 'Variegata Dwarf' -


е с височина около 30 см, има подобна красива жълто-зелена окраска на листата и бели цветове. Тази форма е най-подходяща за отглеждане в стайни условия.

А. пурпурата или А. пурпурна (A. purpurata (Vieill.) K. Schum.) -


Синомним: Guillainia purpurata Vieill.

Родина - Малайзия (Папуа Нова Гвинея), Нова Каледония, Соломонови острови. Растението е с височина до 2 м. Цветовете са бели с червени прицветници.

А. галанга (Alpinia galanga (L.) Sw.) -


Синоним: Languas galanga (L.) Stuntz, Maranta galanga L.

Растение с гладко, почти цилиндрично коренище с диаметър 2 см. Стеблата са с височина до 1,5 м. Листата са линейно-ланцетни, целокрайни, с дължина до 30 см. Цветовете са бели, събрани в плътен коничен грозд. Коренището се използва като подправка.

А. витата (A. Vittata W. Bull) -

Синоним: Alpinia sanderae hort. Sander ex Ma st.

Растението има издължени листа с бяла и кремава ивица и зеленикави цветове с розови прицветници.

Грижи за растението:

Алпинията предпочита интензивна разсеяна светлина без преки слънчеви лъчи.

През лятото оптималната температура е 20-25°С. През зимата е препоръчително температурата да е около 15-18°С и да е на добре осветено място.

От началото на пролетта до есента се полива обилно, постоянно се пулверизира. През зимата поливането се съкращава, полива се така, че между поливанията субстрата да просъхне. Пулверизирането продължава.

От април до октомври на всеки две седмици се подхранва с минерални и органични торове за стайни растения с обикновена концентрация на разтвора.

Растението се пресажда през февруари–март, младите ежегодно, възластните екземпляри при необходимост през 2-3 години.
Субстрата се подготвя от: листовка, хумусна почва, торф и пясък (в съотношение 1:1:1:0,5).

Алпинията се размножава от семена и чрез разделяне на храста.
Семената се засяват през януари в субстрат, състоящ се от торф, хумусна почва и пясък (1:1:1). Необходимо е да се подържа температура не по-ниска от 22С, постоянно да се полива, пулверизира и проветрява съда.

При разделяне на храста, коренището се дели през пролетта по време на пресаждането, срезовете е добре да се посипят с вървен въглен на прах. Частите на коренището се засаждат в субстрат, състоящ се от торф, хумусна почва и пясък (1:1:1). Подбират се плоски и широки съдове.

Вредители: Рядко е нападана от вредители.

Възможни трудности:

Сухи кафяви краища на листата: Причина може да бъде прекалено сухия въздух в помещението или недостатъчно поливане.

Лечебни свойства:

Коренището на алпинията съдържа етерично масло (0,6-1 %), състоящо се от сесквитерпеноиди, а също и сесквитерпеноидни алкохолни съединения, цинеола и евгенола. Парливия вкус на коренището е свързан с наличието на етерични масла и смоли. Има и дъбилни вещества и флавоноиди. Най-добре е изучен състава на коренището на алпиния галанга, което се използва при производството на ликьори и водка. В 100 г вещество т коренището се съдържат 7,1 г протеини, 2,8 г мазнини, 83,0 г общи въглероди, 22,0 г целулоза, 0,35 мг тиамин, 0,14 мг рибофлавин, 7,09 мг ниацин и 184 мг аскорбинова киселина. В коренището са открити също кемпферол, галангин и галангол.

Като лекарствени средства се използват семената и ароматното коренище на алпинията, известна под името китайски калган. В източната медицина семената се препоръчват при малярия, холера, стомашни разстройства, стомашни киселини, зъбобол. Употребата на коренището се препоръчва като лекарствено средство при хроничен ентерит (възпаление на тънките черва), при смущения в храносмилането (диспепсия), болки в областта на стомаха, то подпомага газоотделянето, предотвратява рецидивите при хроничните заболявания на вътрешните органи, подпомага слюнообразуването и слюноотделянето, повишава функционалната активност на стомаха. Коренището на алпинията се използва също и в случаи на изтощение, отсъствие на апетит, нарушения на менструалния цикъл, главоболие, съпроводено с припадъци, при разрастване на рани от изгаряния, хипохондрия и морска болест.