Aptenia - Аптения

Семейство: Aizoaceae или Mesembryanthemaceae.
Родина: Южна Африка.
Цъфтеж: зависи от вида; обикновено през април - май.
Светлина: ярка. При недостиг на светлина, стъблата се издължават.
Температура: през пролетта и лятото: 22-25°С. През есента и зимата се оставя при температура +8-10°С.
Поливане: през пролетно-летния сезон се полива редовно, с просъхване на субстрата между поливанията. През зимата - рядко.
Влажност на въздуха: няма съществено значение. Полезно е да се къпе периодично с топъл душ. Не се препоръчва да се оставя в близост до отоплителни уреди.
Подхранване: през пролетта и лятото – веднъж месечно, с торове за сукуленти.
Период на покой: през есента и зимата. Растението се оставя при температура 8-10°С, на добре осветено място и се полива рядко.
Пресаждане: при необходимост, през пролетта.
Размножаване: от семена и резници.

Рода Аптения
(Aptenia N. E. Br.) включва 4 ендемични вида от Южна Африка, разпространени в крайбрежните райони на Източната Капска провинция и Квазулу-Натал. По последни данни е представен от два вида.

Името си получава заради безкрилите семена -
apten на гръцки означава безкрил. Второто име - мезембриантемум — е дадено заради свойството на цветовете да се разтварят по обяд. Mesembria – от гръцкото “обед”, anthemom – пак от гръцки “цвят”.

Представителите на рода са вечнозелени сукулентни растения. Стъблата им са месести, разперени, стелещи се, четиристенни. Листата са противоположни, ланцетни и сърцевидни, месести с папили. Цветовете са дребни, червени, подобни на маргаритки. Израстват на върха на стъблата, в листните розетки.

Плодът е капсула с камери. Всяка камера съдържа по едно голямо, кафеникаво-черно семе с грапава повърхност.
Местните племена използват
Aptenia cordifolia като амулет против уроки, и носещ късмет, а също и като билка.
Аптенията може да се отглежда не само като почвопокривно растение, но и като ампелно. През лятото може да се засади на открито.

Видове:

Aptenia cordifolia (L. f.) Schwantes. Синоним: Мезембриантемум сердцелистный (Mesembryanthemum cordifolium L. f.).


Родина на вида - Южна Африка (Капската провинция, Натал, Трансваал, Свазиленд). Многогодишно сукулентно бързорастящо растение, с височина - до 25 см. Стъблата са стелещи се, разперени, четиристенни или овални, месести, сиво-зелени и могат да достигнат дължина 60 см.
Листата са супротивни, ланцетни и сърцевидни, месести с папили, ярко-зелени, с дължина 2,5 см.
Цветовете са дребни, с много венчелистчета, единични, връхни или пазвени. Израстват в основата на приседналите листа; с диаметър до 1,5 см. Окраската на цветовете е ярко-пурпурна, розово-лилава, малинова. Цъфти от пролетта до есента (от април до август). Цветовете се разтварят или по обяд или в ранния следобяд. Ако растението не е на пряка слънчева светлина, цветовете остават полуразтворени.

A. cordifolia 'Variegata'. Вариегатна форма. В сравнение с предходния вид, листата и стъблата са по-малко.


Aptenia lancifolia L. Bolus. Синоним: Mesembryanthemum lancifolium (L.Bolus) Klak.


Родом от Южна Африка. Многогодишно сукулентно бързорастящо растение. Стъблата са стелещи се, четиристенни или овални, месести с папили, сиво-зелени и могат да достигнат дължина 60-80 см. В естествени условия може да покрие голяма площ. Листата са супротивни, ланцетни, месести, ярко-зелени. Цветовете са дребни, с много венчелистчета; единични; връхни или пазвени; с диаметър до 1,5 см.
Окраската е ярко-пурпурна, червена. Цъфти от пролетта до есента.

Грижи за растението:

Аптенията е светлолюбиво растение. При недостиг на светлина, стъблата се издължават и оголват, цъфтежа също не е така обилен. Най-добре е да се отглежда на юго-източни или юго-западни прозорци.

През лятото изисква достъп на свеж въздух – най-добре е да се остави на открито (балкон или градина), но към пряката слънчева светлина трябва да се адаптира постепенно. При отглеждане на открито, не се наблюдават изгаряния от преките слънчеви лъчи, което се обяснява с естествения приток на въздуха. Често се засажда на високи склонове като едногодишно почвопокривно растение.
През есента и зимата също изисква добре осветено място.

През пролетта и лятото предпочита температура в границите на 22-25°С. През есента и зимата се оставя при температура +8-10°С.
Ако през есенно-зимния период температурата в помещението е по-висока (+21-25°С) стъблата се издължават, а листата жълтеят и падат. Ако няма възможност да презимува на по-хладно място, аптенията трябва да се доосветява с луминесцентни лампи (не по-малко от 50W). При липса на период на покой, цъфтежът е слаб или изобщо липсва.

Не трябва да се оставя в близост до отоплителни уреди.
През пролетта и лятото се полива редовно, като между поливанията субстрата трябва да просъхне. През зимата се полива рядко, така че листата да не повяхват.

Преполиването, без просъхване на субстрата, може да предизвика загниване на стъблата.

Аптенията понася добре сухия, но не и горещия въздух от отоплителните уреди в затворените помещения. Препоръчва се от време на време да се мие с топъл душ – само през пролетта и лятото.
През пролетта и лятото се подхранва веднъж месечно – с торове за сукуленти с ниско съдържание на азот. През есента и зимата не се подхранва.

Може да се подрязва през есента. Пролетното подрязване може да забави цъфтежа.

Ако през зимата растението се е оголило, може да се подреже, но не по-късно от февруари. Парченцата стъбла може да се използват за резници. Вкоренените през есента резници могат да цъфнат през пролетта на следващата година.

Може да се използва като почвопокривно растение, но най-често се отглежда като ампелно.

Цъфтежа започва през април и може да продължи до есента. От значение са подходящото презимуване на хладно и сухо (+8-10 C), и добрата светлина.

Пресажда се при необходимост – през пролетта, когато корените изпълнят саксията. Те са удебелени и силни. Не е взискателна към почвата, но задължително трябва да се добави пясък.
Подходяща е смес от: торфена почва и пясък, или смес от торфета почва, листовка, хумусна почва и пясък (1:1:1:2). Полезно е да се добавят и парченца кирпич и дървен въглен. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж. След пресаждането се полива след 3 до 4/5 дни, в зависимост от размера на саксията. Първото поливане трябва да се оскъдно, за да не загният корените.

Размножава се от семена и резници.

При семенното размножаване се прилага повърхностен посев. За субстрат е подходящ едрозърнест пясък или смес от пясък и лек субстрат. Семената прорастват бързо. На семенаците се обезпечава ярка светлина и температура не по-ниска от +21 градуса. Младите растения постепенно се приучват към по-сух режим на поливане. Семенаците са много податливи на гниене.

Първата пикировка се прави месец след поникването.
С разрастването им, семенаците се засаждат поединично в 5—7-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: лека торфена — 1ч., листовка — 1ч., пясък — 1ч. Саксиите се оставят при температура 16—18°С и се поливат по веднъж на денонощие.

При вегетативното размножаване, резниците задължително се оставят да просъхнат на тъмно и сухо за няколко часа. След това се засаждат в подходящи съдове. Може да се вкоренят във влажен пясък, вермикулит, или в смес от субстрат за сукуленти и пясък.
Допуска се вкореняване и във вода, с добавен в нея дървен въглен. Вкоренените стъбла и листа се засаждат в 5—7-сантиметрови саксии. Състава на почвата е същият, както за семенаците, както и грижите за младите растения.

Болести: различи видове гниене. Рядко е нападана от вредители.