Араукария — Araucaria

Семейство: Араукариеви (Araucariaceae).
Родина: Южна Америка.
Цъфтеж: в стайни условия – трудно.
Растеж: бавен.
Светлина: ярка, разсеяна, но не пряка. Може да расте на сянка.
Температура: през лятото 18-25°С, през зимата 14-15°С. Оптималната температура е в границите на 10°С.
Поливане: през лятото редовно, през зимата поливането се намалява.
Влажност на въздуха: висока.
Подхранване: през пролетта и лятото се подхранва на всеки две седмици, с торове с ниско съдържание на калций.
Подрязване: не изисква.
Период на покой: През есента и зимата.
Пресаждане: Пресаждат се само разрастналите се екземпляри, защото араукарията не понася добре пресаждането.
Размножаване: от семена, от стъблени полувдървенели резници.

Рода
Араукария (Araucaria Juss.) обединява 14 вида растения от семейство араукариеви. Това са хвойнови растения с игловидни или линейно-ланцетовидни твърди листа. Разпространени са в Австрилия и Южна Америка. Семената са ядивни. Дървесината се използва в строителството, в мебелната промишленост.
Араукарията е едно от малкото вечнозелени хвойнови растения, които могат да се отглеждат в саксии, в домашни условия. Отглежда се като листно-декоративно растение – в закрити помещения и зимни градини. Твърди се, че араукарията, както и много други хвойнови растения, прочиства въздуха.

Видове:

Araucaria angustifolia (Bertol.) Kuntze, или араукария бразилска (Araucaria brasiliana A. Rich.).


Расте в планините на Южна Бразилия. Това са големи дървета, достигащи в естествени условия височина 50 м. Клоните са тънки и висящи. Листата са линейно-ланцетни, с дължина до 5 см, ярко-зелени. Може да се отглежда в закрити помещения, защото при такива условия араукарията рядко достига височина 3 м. В Бразилия наричат горските масиви на бразилската араукария пинейроси (португалска дума от латинския корен
«pin» - бор). Те заемат значителна площ от щата Парана (дървесината на тази араукария се нарича «парански бор»). Паранските гори съседстват (по вертикарата) с тропическите дъждовни гори и дори в ниските си части имат такива видове. Но араукариевите гори в Бразилия не трябва да се разглеждат като тропически по отношение на климата. На големи площи в тези араукариеви гори има огромни пространства, заети от парагвайския чай, или мате (Ilex paraguariensis). Бразилската араукария има голямо стопанско значение. Дървесината и се използва в промишлеността като строителен материал, а също и за изработката на мебели и всевъзможни предмети и даже за производството на хартия. Използва се и в производството на музикални инструменти.

Араукария разнолистна или стайна ела (Araucaria heterophylla (Salisb.) Franco).


Родина – остров Норфолк. Тези красиви, вечнозелени дървета с пирамидална корона достигат височина до 60 м. Кората им е кафеникава, люспеста. Клоните са разположени спираловидно, израстват хоризонтално под прав ъгъл, образувайки пирамидална корона. Листата се меки, шиловидни, леко извити нагоре, четиристенни, мънички, с дължина до 2 см, игловидни, светло-зелени, разположени гъсто и спираловидно. Често се бърка с
А. Excelsa.

Араукария колоновидна или араукария Кука (Araucaria columnaris (J.R.Forst.) Hook.).


Разпространена е в южната, тропическа зона на островите Нови Хибриди и на остров Нова Каледония. Стволовете на тези величествени дървета са с равномерно израстващи клони, от основата до върха, образуващи тясна корона, напомняща отдалече на пирамидален кипарис. Клоните са сравнително къси, събрани спираловидно и израстващи от ствола почти под прав ъгъл (при
кипариса клоните са събрани около ствола). На остров Нова Каледония, колоновидната араукария образува крайбрежни, гъсти горски масиви. Обикновено короната се разширява малко при върха. Шишарките на араукарията са с колоновидна форма с дължина до 10 см и изглеждат бодливи, заради връхните люспи, с дължина 5-6 мм, с шиловиден израстък, извит надолу. Колоновидната араукария е много подобна на Araucaria heterophylla. Листата могат да сменят формата си с възрастта. Но могат да се забележат и различия – при колоновидната араукария листата са по-меки, по-изправени, с постепенно свиващо се връхче (при разнолистната – връхчето е рязко стеснено). Колоновидната араукария е много разпространена в тропическите и по-рядко в субтропичните области (Австралия, Индонезия, Африка и даже в Италия). Може да се отглежда и в оранжерии.

Араукария чилийска (Araucaria araucana (Molina) K. Koch)


Расте не само в Чили, а и в западната част на Аржентина. Чилийската араукария е много едър вид, достигащ височина 60 м, при диаметър на ствола до 1,5 м. Короната на младите дървета е широкопирамидална, а долните клони лежат върху почвата. С възрастта те постепенно опадат. Страничните клони на дървото са разположени спираловидно, по 6-7. Израстват хоризонтално или са леко провиснали при възрастните дървета. Короната придобива плоско-чадърообразна форма, разположена на върха на ствола. Кората е смолиста, люспеста по дължина. Листата са твърди, остри, тъмно-зелени, спирално разположени и покриват клоните много плътно. Растението е светлолюбиво, расте при влажен климат, на равномерно влажни, но незаблатени, достатъчно богати на хранителни вещества почви. Понася добре и по-сухи условия, а също и неголеми спадове на температурите. Едрите семена на чилийската араукария са ядивни и много вкусни. Арауканите ги консумират в суров вид или печени. Дървесината на този вид е с жълтеникаво-бял цвят и се използва в строителството. През 1796 година растението е било пренесено в Англия (първото засадено такова дърво живяло почти сто години). По-късно вида се разпространил в Западна Европа (включително Норвегия).

Грижи за растението:

В стайни условия с парно отопление и сух въздух, араукарията се отглежда доста трудно. По-подходящо е да се отглежда в оранжерии. Ако не се спазват необходимите условия, растението често умира или се разболява.

Обича ярката, разсеяна светлина и е по-добре да се защити от преките слънчеви лъчи. Може да расте на сянка. През лятото може да се изнесе на открито, защитена от преките слънчеви лъчи и дъждовете. Възрастните екземпляри могат да се отглеждат в просторни, светли помещения. Най-добре е да се остави в помещение, в което светлината пада от две страни, за да не се налага саксията да се върти непрекъснато и растежа да е симетричен.

Растението изисква свеж въздух и прохладно помещение. През лятото оптималната температура трябва да е около 20°С. През зимата е добре да се поддържа не по-висока от 14-15°С, оптимална около 10°С.

Араукарията се полива целогодишно с престояла вода. През зимата изисква умерено поливане, особено ако презимува в хладно помещение. През пролетта и лятото се полива по-обилно. През топлия сезон не се допуска засушаване на почвата, както и прекалено преовлажняване.

През лятото се препоръчва от време на време короната да се пулверизира, а през зимата – в отопляеми помещения – задължително. Араукарията се пулверизира два пъти дневно с престояла вода със стайна температура.

През периода на растеж (пролетта и лятото), араукарията се подхранва на всеки две седмици с торове с ниско съдържание на калций, като се подготвя слаб разтвор. Веднъж месечно може да се подхранва с настойка от говежди тор.

Пресажда се през март-април и през лятото. Това се прави при необходимост, когато саксията се запълни с корени. Растението не понася добре пресаждането. Големите екземпляри изискват пресаждане на 3-4 години. Подбират се широки саксии, с добър дренажен слой.

Почвата трябва да има слабо кисела реакция. Субстрата се подготвя от торфена почва, листовка, торф и пясък (1:2:2:1), или от глинесто-торфено-листна почва и пясък (2:1:0,5). Подходяща е също смес от равни части листовка, торфена и хвойнова почва, хумусна почва, торф и пясък, като хвойновата почва е 0,5 част.

Араукарията се развива много добре като хидропонна култура.
Размножава се от семена и стъблени полувдървенели резници.
Семената се сеят веднага, след съзряването им, тъй като бързо губят кълняемостта си. Засяват се по едно в саксии, в смес от торфена почва и пясък, с добавка на неголямо количество дървен въглен или листовка, торф, торфена почва и пясък. Субстрата се овлажнява и семената се покриват със слой сфагнум. Оставят се при температура 18-20°С. Периодично се пулверизират и проветряват. Пониците израстват неравномерно, след 2 седмици до 2 месеца. Когато саксиите се запълнят с корени, младите растения могат внимателно да се прехвърлят в по-големи съдове.

Полувдървенелите резници се залагат през март-април. Подготвят се от върховете на възрастни растения, като се зарязват на 3-4 см под листните розетки. Преди засаждането, резниците се оставят да просъхнат на сенчесто място, в продължение на едно денонощие. След това срезовете се почистват от смолистия сок и се обработват с дървен въглен на прах. Може да се обработят и със стимулатор за вкореняване. Резниците са засаждат за вкореняване във влажен субстрат, съставен от торф и пясък (1:1) или само в пясък. Покриват се (буркан или пластмасова бутилка). По-бързо се вкореняват в условията на мини-парник, с допълнително подгряване. Поддържа се температура в границите на 24-26°С, постоянно се пулверизират и редовно се проветряват. Вкореняването протича за около два месеца. Ако температурата, е ниска, вкореняването може да продължи 4-5 месеца. След като съдовете се запълнят с корени, растенията могат да се прехвърлят в съдове със субстрат, както при възрастните растения.

Възможни трудности:

Специално внимание трябва да се обърне на върха на араукарията, където е точката на растеж. Ако тя се повреди, растението не може да се развива и да расте нормално.

В стайни условия, растението обикновено страда от сухия въздух, високите зимни температури и недостига на светлина.

При прекалено високи температури или при преовлажняване на субстрата, могат да израстнат разклонения.

При прекалено сух въздух и недостиг на вода, клоните жълтеят и съхнат, и листенцата могат да опадат.

При недостиг на хранителни вещества в почвата, клоните израстват тънки.

При по-високо съдържание на калций в почвата, растежа се забавя.

Вредители: листни въшки, памучна въшка и някои спицефични вредители за хвойновите растения.