Азалия – Azalea

Семейство: Ericaceae.
Родина: умерените и субтропични области на Земята.
Цъфтеж: в зависимост от вида от ноември до май; може да цъфти и по друго време, зависи от условията на отглеждане.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна.
Температура: през пролетно-летния период 18—22°C, през есенно-зимния период 12—15°C.
Поливане: през лятото — обилно, през зимата — ограничено.
Влажност на въздуха: висока, през зимата се пулверизира с топла вода.
Подхранване: през пролетно-летния период на всеки 2-3 седмици с комплексни торове. В периода на бутонизация е препоръчително растението двукратно да се подхрани с раствор на суперфосфат.
Подрязване: След цъфтеж започват да се формират новите клони. За да се заложат едри бутони на тях и да се оформи храст, прецъфтелите клони се режат. Едновременно с пресаждането се провежда подрязване на растението, като се отделят всички слаби клони, а младите се прищипват, като се оставят 4-6 листа. С цел образуване на голямо количество бутони, в продължение на цялата година растението се прищипва – отделят се връхните издънки.
Период на покой: през октомври — ноември. През това време става съзряването на цветните пъпки на азалията, заложени още през лятото. През същото време в течение на 1,5-2 месеца растението се нуждае от светлина, силно понижени температури (6-8°C) и изключително умерено поливане. По-нататък температурата постепенно се повишава до 12-15°C, като се поддържа висока влажност на въздуха.
Пресаждане: след цъфтеж, младите всяка година, възрастните екземпляри на 2-3 години.
Размножаване: чрез разделяне на храста, от полувдървенели резници.

В рода Азалия, Рододендрон
(Rhododendron L.) влизат до 1000 вида от семейство Ericaceae. Растенията са разпространени в умерените зони на северното полукълбо —Кавказ, особено в Западното Закавказие, в западните области на европейската част, в Източен Сибир, в Далечния Изток, в източните Хималаи, Източна Азия, от Китай до Япония, в Юго-Източна Азия, Нова Гвинея, в Северна Австралия, Северна Америка.
Името на рода рододендрон има гръцки произход и се състои от две думи: rhodon, което означава роза и dendron, което значи дърво. Заедно това звучи като розово дърво или рододендрон.
Рододендроните са правостоящи високи или стелещи се нискорасли, листопадни и вечнозелени храсти. Височина от 10-15 см (R. camtschaticum) до 20-30 метра (
R. giganteum). Листата са поредни, едри, овални, вечнозелени или опадащи, на къси дръжки, отгоре тъмно-зелени, отдолу по-светли. Клоните са с тъмно-кафяв цвят, младите — зелени, напълно вдървеняващи се. Дъревесината, както и при всички останали от семейството, е много плътна, смолиста, напомняща дъревесината на хвойната. Цветовете са двуполови. Цветоносите са с 0,5-1,5 см дължина. Чашката е 5-делно разрязана, малка. Венеца е фуниевиден, тръбичката е цилиндрична. Тичинките са 5. Окраската на цветовете е разнообразна: бяла, жълта, розова, червена, пурпурна, виолетова и др. (окраската може да бъде най-различна, с изключение на небесно синя). Цъфти през пролетта, от април до средата на юни. Плода е продълговато-цилиндрична, шушулка с дължина до 2,5 см, с продълговати цепнатини. Семената са много дребни, многобройни, узряват през есента.

Кореновата система на рододендроните е гъста и се състои от множество дребни корени, гъсто оплитащи почвата, разположена е недълбоко (не повече от 40-60 см). Особеност на кореновата система на рододендроните, както и при другите представители на семейството, е това, че тя няма коренови власинки. Поглъщането на водата и хранителните вещества се осъществява от клетките на епидермиса или от мицела микориза (симбиоза с гъба). Микоризата при рододендроните е ендотрофна, т.е. представлява сама по себе си проста гъба, която живее изцяло в клетките на корените на рододендрона. Микоризата има важно положително значение в живота на сем. Ericaceae, обезпечавайки хранителни вещества за растението. В замяна гъбите получават вещества, преработени от храста. Микоризата помага за прорастването на семената на Ericaceae, а също и на добрия растеж и развитие на растенията на много кисели, бедни на хранителни минерални елементи почви.

В настоящия момент термина «азалия» се употребява от ботаниците единствено за обозначаване на един от подродовете в рода Rhododendron. В световната практика от времето на К. Линей са се запазили и двете имена: азалии се наричат листопадните видове, а рододендрони — вечнозелените.

Като декоративни растения рододендроните са получили широко разпространение и привличат вниманието на много селекционери. Създадено е огромно количество градински форми и сортове, много от тях ценни като саксийни и каскадни растения, подходящи за отглеждане в стайни условия.

Продължителния цъфтеж с необикновено разнообразни и много изящни цветове покорява любителите цветари. Растенията се поддават на подрязване, за това от тях може да се оформи декоративен храст или да се отгледат със стандартна дървесна форма. Азалията е подходяща също за създаване на бонсай. За тази цел най-подходяща е саксийна култура, прекарала лятото на сенчесто, влажно място. През есента може да и се придаде съответната форма и да се пресади в съд за бонсай. От азалия може да се създаде бонсай с полукаскадна форма.

Да се отглежда азалия в стайни условия е доста сложно. Тайната на продължителния цъфтеж и съхраняването на азалията до следващата година е в това, да се спъзват повишените изисквания за прохладно място, висока влажност на почвата и въздуха, ярка светлина.

Видове:

Р. голям (R. grande Wight) 


Родина на растението са Хималаите (Сиким — Индия, Бутан). Дървестни видове с височина до 10 м; короната е широка. Листата са продълговато-ланцетни, 15—30 см дълж. и 5—13 см шир., отгоре тъмно-зелени и лъскави, отдолу сребристи и гъсто-мъхести. Цветовете са събрани по 20—30 в гъсти съцветия до 18 см в диаметър; венеца е камбанковиден, 5—7,5 см дълж. и 6—7 см в диаметър, розовеещ (става кремав), с червеникави петна в основата. Цъфти обилно през февруари—март. Много красив вид. Известни са няколко хибрида.

Р. Грифит (R. griffithianum Wight) -


Среща се в планините на височина до 3000 м над морското равнище в Хималаите (Сиким — Индия, Бутан). Вечнозелени растения, храсти до 3,5 м височина, понякога нискорасли дървета, до 6 м височина; клоните са изправени. Листата са продълговато-елипсовидни, до 30 см дълж. и до 10 см шир., отгоре матово-зелени и голи, отдолу жълтеникаво-сиво-зелени и голи. Дръжката е дълга до 3 см. Цветовете са събрани по 4—6 в рехави съцветия, бели; венеца е ширококамбанковиден, до 16 см в диаметър; венчелистчетата са до 7 см дълж., вдлъбнати при върха. Цъфти през май. Много красив вид. Растението е едно от родителските видове, дали началото на много хибриди.

Р. Хукер (R. hookeri Mutt.) -


Расте в планините на височина до 3000 м над морското равнище в Хималаите. Вечнозелени растения, храсти 3,5— 4 м височина, клоните са прави, голи. Листата са продълговато-елипсовидни, 7— 10 см дълж. и 2,5—3,5 см шир., с тъп връх, отгоре тъмно-зелени и голи, отдолу сивкави, с гъсти власинки по жилките. Дръжката е с дължина 2— 2,5 см, удебелена. Цветовете са събрани по 12—15 в гъсти съцветия; венеца е ширококамбанковиден, 3,5—5 см в диаметър; от горната страна основата е дълбоко вдлъбната. Цъфти обилно през март-април.

Р. декоративен (R. decorum Franch.) -


Родината на вида е Юго-Западен Китай. Вечнозелени растения, храсти до 6 м височина, с голяма ширина. Листата са елипсовидно-продълговати, до 20 см дълж. и до 9 см шир., отгоре зелени, отдолу сиво-зелени, голи от двете страни. Дръжката е къса, до 2,5 см дълж.. Цветовете по 6—10 са събрани в рехави съцветия, 6—8-венчелистни, 5 см в диаметър, бели или розови. Цъфти обилно през април-юни. Много красив вид.

Р. дървовиден (R. arboreum Smith) -


Расте в планинските гори в зоните с умерено топъл климат, на височина 1500—3000 м над морското равнище, в Кашмир, Асам (Индия), на остров Шри-Ланка. Вечнозелени растения, храсти до 3, по-рядко 6 м височина. Листата са елипсовидни, продълговато-елипсовидни, 7— 20 см дълж. и 3—8 см шир., отгоре тъмно-зелени, отдолу светло-зелени. Дръжката е до 2,5 см дълж.. Цветовете са по 20 в гъсти и едри съцветия с формата на чадърче до 20 см в диаметър, розови, розово-червени; цветоносите са до 5 см дълж.. Цъфти обилно през март—април—май.

P. заострен (R. mucronatum (Blume) G. Don (R. ledifolium (Hook.) G. Don, Azalea mucronata Blume)) -


Родината на вида са островите Кюсю, Хонсю, Хокайдо (Япония). Вечнозелени или полувечнозелени растения, храсти до 2-3 м височина, разклоняващи се; младите клони са покрити с меки, кадифени власинки с почти металически, сивкаво-кафяв цвят. Листата се появяват два пъти (през периода на интензивна вегетация): през пролетта са ланцетни, яйцевидно-ланцетни, 3—6 см дълж. и до 2,5 см шир., островърхи, светло-зелени, отгоре и отдолу мъхести със сиво- рижави власинки, с примес на металически отблясък; а през лятото продълговато-ланцетни, тъмно-зелени и плътни, 1 — 4 см дълж. и 0,5—1,2 см в диаметър. Цветовете са по 1—3; венеца е тръбест, 4,5—5 см в диаметъре, бял; чашката е с металически отблясък. Цъфти през май. Един от партньорите за кръстоска с
R. simsii. С участието на R. mucronatum са въведени много сортове.


P. индийски (R. indicum (L.) Sweet (Azalea indica L., non hort.)) -



Расте в дълбоките проломи по скалите на островите Кюсю, Хонсю (Япония). Вечнозелени или полувечнозелени растения, храсти до 1-2 м височина, гъсторазклоняващи се; клоните са покрити с гъсти твърди кафеникави власинки. Листата са линейно-ланцетни, до 3,5 см дължина, по края дребно-назъбени и ресничести, отгоре тъмно-зелени, лъскави, с червеникаво-кафяви гъсти власинки, отдолу светло-зелени, пак с червеникаво-кафяви власинки. Цветовете са по 1—2 (появяват се в началото на периода на растеж на клоните или едновременно с тях), фуниевидни, 5—7 см в диаметър, ярко-червени. Цъфтежа е през юни.

Много красив вид. В Япония са разпространени много сортове, известни много преди представянето им в Европа, в края на XVII в. В Европа R. indicum станал известен под името индийска азалия, явявайки се една от основните култури за възпроизвеждане и търговия до края на XIX в. През 1808 г. от Китай в Европа бил внесен R. simsii. Бързо става популярно растение и влиза в състава на родителската двойка, използвана за създаването на хибридни видове на рододендроните-азалии с R. indicum. Били въведени много ценни хибриди и сортове. Скоро тези сортове се разпространили с името азалия. В последствие били въведени едроцветни сортове с различна окраска на цвета, унаследяващи основните признаци на R. simsii. Тези хибриди и сортове фактически стават известни под общото име индийска азалия.

P. кетевбейски (R. catawbiense Michx. (Azalea catawbiensis (Michx.) Ktze.)) -


Расте в защитените части на горите в горния пояс на Алеган на височина 2000 м над морското равнище от Вирджиния до Джорджия, Тенеси и Алабама (САЩ). Вечнозелени растения, храсти с височина до 2 м, широко разрастващи се. Листата са елипсовидни или продълговато-елипсовидни, до 15 см дължина и до 5 см ширина, отгоре тъмно-зелени и лъскави, отдолу светло-зелени, отначало с рижави власинки отдолу, а после голи от двете страни. Дръжката е къса, до 3 см. Цветовете са събрани по 15—20 в гъсти съцветия до 15 см в диаметър; цветоносите са власести, ръждиво-кафяви, до 3,5 см дължина; венеца е камбанковиден, 5—6 см в диаметър, виолетово-червен; чашката е много къса. Цъфти обилно през май-юни.

P. красив (R. pulchrum Sweet (Azalea pulchra(Sweet) Paxt.)) -


Родина на вида е Китай. Вечнозелени растения, храсти с височина 1 — 2 м; младите клони са покрити с гъсти власинки. Листата през пролетта са елипсовидно-ланцетни, 4—10 см дълги и 2—3,5 см широки, тънкокожести, лъскави, целокрайни, ресничести; младите листа са мъхести, по-късно се оголват; летните са с по-малък размер. Цветовете са фуниевидни, 6—7 см в диаметър, наполовина разсечени, с тесни ланцетни дялове, розово-пурпурни. Вида е широко разпространен в Китай (в Европа е пренесен в началото на XIX в,). Използва се за хибридизация в кръстоска с R. simsii.

Известни са 3 разновидности:

P. ноктовиден (R. calendulaceum (Azalea indicum L., A. calendulacea)) -


Среща се в храстовите пояси на горите и по речните долини в планините на Северна Америка. Листопадни храсти до 3 м височина; клоните са изправени, разтлани, филизите са мъхести, с гъсти власинки. Листата са широко- и продълговато-елипсовидни, 4—8 см дълги и до 3.5 см широки, заострени, с клиновидна основа, отдолу с дребни власинки (особено по протежението на средната жилка). Дръжката е много къса, до 0,5 см дължина. Цветовете са събрани по 5—7 (отварят се преди или едновременно с листата, понякога и след тях); венеца е тръбест, 5 см в диаметър, жълт, жълто-оранжев, без аромат. Цъфти обилно през май-юни. Красив вид.

Р. понтийски (R. ponticum L.) -


Расте в ниската част на горите, на открити поляни, на височина до 2000 м над морското равнище, в Предкавказието на източното крайбрежие на Балканския полуостров, в Турция, Сирия, Ливан. Вечнозелени растения, храсти 1—3 (до 6) м високи, понякога неголеми, до 8 м височина дървета, разклонени, с изправени или извити клони; филизите са мъхести, оголващи се. Листата са продълговато-ланцетни, 9—15 см дължина и 2—5 см ширина, на върха късо заострени, голи, отгоре тъмно-зелени и лъскави, отдолу зелени и голи. Дръжката е къса, с 1,5—3 см дължина. Цветовете са до 10—15 на къси цветоноси (отварят се по-рано или едновременно с листата), събрани в гъсти съцветия до 15 см в диаметър, камбанковидни, 4—5 (до 6) см в диаметър; венеца е жълт; ароматен. Цъфти обилно през април—юни (нерядко през есента има повторен цъфтеж).

Рододендрон Симс (Rhododendron simsii Planch.) -


Расте в планините на височина до 2500 м над морското равнище, в сухите гори в долината Янцзъ (Китай). Вечнозелени или полувечнозелени растения, храсти 1—1,5 (до 3) м височина, силно разклоняващи се; младите филизи са гъсто покрити с власинки с ярко-кафяв или сив цвят. Листата са елипсовидно-яйцевидни, ланцетни или обратнояйцевидни, 2— 5 см дължина, отгоре гъсто-влакнести, отдолу с още по- гъсти власинки, особено по жилките (пролетните са по-едри и тънки от летните; летните са по-дребни и плътни). Цветовете са по 2—6, по-рядко по 1, почти приседнали; венеца е широкотръбест, 3,5—5 см в диаметър, розово-червен, понякога розов или бял, често с петънца. Много красив вид. Има голям брой сортове, получили широко разпространение. Това е изходен вид (в Европа е внесен за първи път в Англия, през 1808 г. и е наречен индийска азалия).
Проведена е огромна дейност по хибридизацията на R. simsii с други видове; всички хибриди и сортове са разпространени под името индийска азалия (напълно изместват рододендрон индийски — R. indicum). При кръстоските на R. simsii основен партньор е R. obtusum. Има много сортове. Днес индийските азалии са едни от основните, отглеждани в оранжерии с цел - търговия. Със селекцията на азалии се занимават най-вече в Белгия, Германия, Австралия и Холандия.
Най-разпространените сортове са: Andenken an Hugo Muller — с розово-червени цветове, кичести; сорт средно- и раноцъфтящ.
Andenken an Vater Drewitz — с тъмно-червени, кичести цветове; средно- и раноцъфтящ (1936). Anton Kobisch — с розово-червени, кичести цветове; късноцъфтящ. De Waele's Favorite — цветовете са червено-бели, кичести; средно- и раноцъфтящ. Enzett Elbe — цветовете са ярко-червени, кичести; раноцъфтящ (1969). Enzefct Elster — с едри ярко-червени, кичести цветове (1969). Georg Silber — червени, кичести цветове; средно- и раноцъфтящ (1968).
Grussendorf — цветовете са пурпурно-лилави, кичести; средно- и раноцъфтящ (1969). Нехе — червени цветове; с двоен венец; късноцъфтящ (1880).
Karl Glaser — цветовете са ярко-червени; с двоен венец; късноцъфтящ (1963).
Kleopatra — с тъмно-червени цветове, от типа Нехе. Mme August Haerens — цветовете са розово-червени; с бяла ивица, кичести; раноцъфтящ.
Otto Mohrenweiser — нежно-розови цветове; раноцъфтящ сорт (1969).
Reinheld Ambresius — цветовете са наситено-червени, кичести; средно- и раноцъфтящ (1951). Reni Stahnke — с червени цветове, полукичести; раноцъфтящ (1966). Robert van Oost — с ярки, червени цветове, кичест; средно- и раноцъфтящ (1946). Schnee —бели цветове, прости; късноцъфтящ сорт (1885). WeiBe Schnee —бели цветове, кичест; раноцъфтящ.


R. obtusum (Lindl.) Planch. (Azalea obtusaLindl.) -



Родината на вида е Япония. Полувечнозелени растения, храсти до 1,5 м височина, понякога повече; гъсторазклоняващи се; клоните са с гъсти рижави власинки. Листата се появяват два пъти (през периода на активна вегетация): през пролетта са едри, ланцетни до елипсовидни, тънки, светло-зелени; летните са обратнояйцевидни, значително по-малки, тъмно-зелени (през есента яркоукрасени и опадващи), лъскави, разположени на краищата на клоните, частично се съхраняват. Цветовете са по 1—3 (до 5); венеца е тръбест, 2,5—4 см в диаметър, светло-розов, лилаво-розов, оранжево-червен до ярко-червен; слабо ароматни. Цъфти през април—май. Много красив вид. Вида е известен отдавна в Япония, има много сортове (в Европа е внесен за първи път през 1844 г.).

R. obtusum var. japonicum (Maxim.) Wils.-


Среща се в южната част на остров Кюсю (Япония). Храсти с височина не повече от 0.5 м, силноразклонени. Листата се появяват два пъти (през периода на интензивна вегетация): през пролетта са елипсовидни, яйцевидно-елипсовидни, 1—2 см дължина и 0,5—1 см ширина; през лятото израстват обратнояйцевидни; венеца е розово-лилав, розово-червен, понякога бял. Цъфти обилно през април—май. Това е изходна родителска форма за много сортове (в частност, формата с полукичест венец; тъй като чашката нараства по подобие на венеца. Тази форма е известна под името «hose-in-hose»). Има много сортове и разновидности.

Азалия Куруме (група сортове, получила името си от градчето Куруме на о-в Кюсю) — низкорастящи растения, обилно цъфтящи; цветовете са с прост или полукичест венец с различна окраска (за първи път са внесени в Европа в началото на XX в.). R. obtusum f. hinodegiri — венеца е с с ярко-червена окраска; родоначалник на групи сортове. R. obtusum f. album – листата са едри, цветовете са бели; R. obtusum f. amoena – венеца е полукичест, пурпурно-розов.

P. едър разн. Кемпфер (R. obtisum var. kaempferi (Planch.) Wils. (Azalea kaempferi (Planch.) Andre))


Расте по крайбрежието, на височина до 1600 м над морското равнище, на островите Кюсю, Хокайдо. Храсти - 1 (до 3) м височина. Листата израстват два пъти (през периода на интензивна вегетация): През пролетта са ланцетни, елипсовидни, 1,5— 6 см дължина и 0,8—3 см ширина; през лятото - обратнояйцевидни. Венеца е 2,5—4 см в диаметър, ярко-червен, телесно-розов, понякога бял. Цъфти обилно. В селекцията на рододендроните (азалиите) с полукичест венец и кичести цветове, се използва като изходна форма.
Хибриди на Р. едър и Р. Симс (
R. obtusum X R. simsii). Известни са с името хибриди Сандер. Сортовете от тази група хибриди често са с полукичести цветове — 2,5—4,5 см в диаметър, ярко-червени. Широко известен е сорта Неха.

Грижи за растението:

Азалията е светолюбиво растение, предпочита ярка разсеяна светлина. Следователно е добре да се отглежда в помещения с южно, юго-западно и юго-източно изложение. Растението трябва да се предпазва от преките слънчеви лъчи. През лятото се препоръчва да се изнася на открито, на място без пряко слънчево огряване. Укрепналите растения, ще цъфтят обилно през зимата.

Най-благоприятната за развитието на азалиите температура е 15-18°С, но при правилни грижи, растенията могат да растат и при 20-22°С. Растенията не понасят много добре горещините и сухия въздух на лятото. През октомври — ноември узряват цветните бутони, заложени още през лятото. През това време в продължение на 1,5-2 месеца растенията се нуждаят от силно занижени температури (6-8°С) и умерено поливане. След това температурата постепенно се повишава до 12-15°С, като се поддържа висока влажност на въздуха. В резултат след 2-3 седмици цветните зародиши започват да набъбват, покриващите ги чашчици се отварят и падат, и се появяват пъпките. За узряване на бутоните, японската азалия трябва да прекара есента и зимата при температура 5°С. Едва когато бутоните започнат да наедряват, температурите бавно се повишават до 18°С. Помещението, в което е азалията, трябва редовно да се проветрява, като се избягват теченията.

От пролетта и в продължение на цялото лято, докато е активния растеж, растението се полива с топла, мека престояла вода според степента на просъхване на горния слой на субстрата. Торфа и хвойновата почва, които са по-голямата съставна част на почвената смес за азалии, просъхва много бързо. Растенията страдат от пресъхването на почвата и кореновата туфа, но не по-малко вредна за корените е и излишното провлажняване. Най-добре е растението да се полива последователно и по двата начина — на повърхността на почвата и в чинийката. Водата в чинийката може да се задържи 2-3 часа, а след това да се излее. В горещите летни дни е допустимо да се полива два пъти през деня; може също да се полива по метода на накисването в по-голям съд с вода: саксията се потапя за известно във вода със стайна температура и след това се отцежда. При умерени температури растението се полива по-рядко.

През зимата азалията се полива внимателно само в чинийката, като се избягва излишното преовлажняване на корените, тъй като при недостатъчно кислород, корените се задушават и загниват. Водата, с която се полива, не трябва да съдържа калции и хлор. Добре е да се полива с дъждовна вода или с вода от разтопен чист сняг.

Водопроводната вода може да се използва, след като се остави да преседи в съд в продължение на едно денонощие. За това време част от хлора се отделя, а калция се отлага на дъното. Водопроводната вода може да се смекчи, като към нея се добави течна тор с половин концентрация.

Азалията трябва редовно да се пулверизира - в горещите дни - 2-3 пъти на ден, при умерени температури – веднъж в денонощието. Пулверизирането на листата може да се направи с престояла водопроводна вода, като не се забравя, че от твърдата вода по листата остават бели петна. През периода на цъфтеж е по-добре растението да не се пулверизира. Азалията не бива да се оставя в близост до каквито и да е отоплителни уреди, тъй като сухия въздух не се отразява добре на растението.

През пролетно-летния период азалията се подхранва на всеки 2-3 седмици с комплексни минерални торове. В периода на бутонизация е препоръчително растението да се подхранва двукратно с раствор на суперфосфат (15 г на 10 л вода). Торовете, както и водата за поливане, не трябва да съдържат хлор, който за азалията е буквално отровен. За да не жълтеят листата и да не се издължават, от май растението се полива веднъж седмично с 0,5%-ен раствор на хелатно желязо (1-2 г на 1 л вода).

Азалията е известна с това, че при правилни грижи, цъфти от декември до май. Това е най-често купуваното растение през декември като украшение за новогодишните празници. При покупката на азалия, трябва да се подбира растение с няколко отворени цвята и множество пъпчици. Ранниите сортове азалии зацъфтяват през декември - януари, късните – през февруари – март, април - юни. Цъфтежа на един храст обикновено продължава около 1-1,5 месеца. За да се удължи цъфтежа, растенията с току-що появили се, но неразтворени още пъпки, трябва да се премести на по-прохладно място.

За разлика от много други растения по време на цъфтеж азалията може да се премества и завърта спрямо източника на светлина, но след като растението завърши цъфтежа си, е необходимо да се върне на старото му място, в същото положение, в което е било по време на бутонизацията.

След цъфтежа започват да се формират новите филизи. За да се получат едри цветни бутони по тях и да се оформи красив храст, прецъфтелите клони се подрязват. Особенно богати и с гъсти клони са 2-4- годишните растения.

Едновременно с пресаждането, също се прави подрязване на растението, като се отделят всички слаби клони, а младите се прищипват, като се оставят по 4-6 листа. По този начин се стимулира обилен цъфтеж през следващия сезон и се оформя пищна кръгла корона. С цел образуване на голямо количество бутони растения се прищипват целогодишно – връхните пъпчици се отделят. За първи път се прищипва примерно 35-40 дни след цъфтежа, когато по младите клони започва да расте четвъртата двойка листенца. Ранните сортове за последен път се прищипват в средата на юли, късните — в края на юли — началото на август. По-късни прищипвания могат вече да задържат цъфтежа.

След приключването на цъфтежа, растенията се пресаждат. Младите екземпляри се пресаждат ежегодно, възрастните – веднъж на 2-3 години. Уплътнената коренова туфа се разрохва. Прекалено разрастналите се корени на възрастните храсти се подрязват. Пресадените растения се поставят на топло, сенчесто място. Кореновата система на азалията е повърхностна. Най-добре е да се отглеждат в невисоки саксии и съдове, като не се засаждат на дълбоко. Азалиите не понасят алкална почва, нужна им е задължително почва с кисела реакция (рН 4,0-4,5). Оптималния състав на субстрата за тях е кисела земна смес, съставена от хвойнова почва и торф (2:1) с добавено неголямо количество речен пясък. Като изключение може да се използва и листовка с кисела реакция. Киселинността на почвата може да се проверява с помощта на лакмусова хартия. Най-просто е да се използва готова почвена смес за азалии, на разположение в търговската мрежа. Азалията расте добре и като хидропонна култура.

Всички сортове се размножават от полувдървенели резници, отрязани през времето: от средата на март до средата на април и от средата на юли до средата на август.

През пролетта се подготват резниците от растенията, прищипвани през юли предишната година, а през лятото – от едногодишниците. Избират се клони с дължина 7-9 см след подрязването на растението. Трите долни листчета на резниците се отстраняват, като се оставя 0,5 см дръжка. Останалите листа се режат на половина. Долния кос срез се прави под самата листна пъпка, най-добре под група от 3-4 листенца. Резници се подготвят само от здрави и добре развити растения. Заготовка на резници се провежда едва веднъж годишно от дадено растение. Преди засаждането, резниците се групират по 10 - 20 и местата на срязване се третират с разтвор на фунгицид за 6 часа. След това се засаждат в съдове с топъл хранителен субстрат на дълбочина 2-3 см по схемата 4x4 см. На дъното на съда се осигурява дренаж от гравий с дебелина 2—3 см, след това се насипва 3-сантиметров слой едрозърнест пясък, а най-отгоре — 8-10 см хвойнова почва или торф или смес от двете, покрива се със стъкло или светопропусклива тъкан и редовно се пулверизира. При обичайни летни температури от около 25°С и относителна влажност на въздуха 80% в такъв субстрат резниците се вкореняват за 1,5-2 месеца и образуват силна коренова система.

Една седмица след засаждането им, резниците трябва да започнат да се проветряват – всяка сутрин за около един час. Веднага след като се оформят коренчета и започне растежа на резниците, покритието се маха, а резниците се поливат и пулверизират ежедневно, за да може да се поддържа субстрата през цялото време умерено влажен; Когато младите растения порастнат с 2-3 см, се пресаждат в други съдове, в хвойнова почва на дълбочина 12 см. Площта се разпределя 10x10 см. През декември, т. е. два месеца след последното пресаждане, връхчетата на младите растения се прищипват, за да се стимулира образуването на млади клони и да се оформя короната на храста. Първите цветни бутони се отделят. Това подпомага по-добрия растеж на клоните.

През март се прищипва за втори път и се подрязват 4-6 от новите клони. След това младите азалии се пресаждат в 9-11-сантиметрови саксии с добър дренаж. Субстрата се подготвя от равни части хвойнова почва и торф. Растенията се поливат умерено със затоплена вода. Младите растения, получени от резници, се развиват напълно за 2-3 години.

Мерки за сигурност: всички части на растението: стебло, листа, цветове — съдържат силнодействаща отрова, поразяваща мускулите и централната нервна система, възможен е даже ментален изход. Въпреки това азалията е много популярно стайно растение. Единствено цветовете и не са издръжливи, след откъсване.
Лечебни свойства: от медицинска гледна точка три вида рододендрони представляват интерес : златистия, даурския, и кавказкия. Препаратите, получени от листата на тези рододендрони, оказват въздействие на сърцето, сходно с действията на препаратите от групата на сърдечните гликозиди. Препаратите от рододендрон повишават тонуса на сърдечния мускул, оказват отчетливо диуретично действие. При болните се наблюдават: намаляване на хриповете, успокояване на сърцебиенето, отоците изчезват, понижава се налягането, увеличива се скоростта на движение на кръвта.

В народната медицина настойката от листата на рододендрона се използват при фибрилни заболявания, епилепсии, болки в главата, при безсъние, раздразнителност, а също и като сърдечно имуногенно средство. Настойките от растенията се използват и при ревматизъм, подагра, дизинтерия, при остри и хронични колити. Препаратите трябва да се приемат само по лекарско предписание, тъй като растенията съдържат силнодействащи вещества.

Възможни трудности:

В прекалено сухо и горещо помещение цветовете бързо увяхват (растението трябва да се премести на място, неогрявано пряко от слънчевите лъчи и по-далече от отоплителни уреди).

При наличие на калции в почвата, водата или в минералните торове листата пожълтяват.

Покафенелите краища и връхчета на листата, а след това и опадането им могат да бъдат предизвикани от недостатъчно поливане, сух въздух, прекалена горещина или прекалено ярка слънчева светлина.
При прекалено топло съдържание, цветните бутони също падат.
Свиването на листата може да се придизвика от пресъхване на почвената смес и сухия въздух.

Ако се развие азалиева пеперуда, необходимо е 2 пъти на сезон растението да се обработва с актелик или фосбецид.

Вредители: въшки, акари,щитоносна въшка.