Бугенвилея – Bougainvillea

Бугенвилея – Bougainvillea Comm. ex Juss.

Семейство: Никтагинови или нощноцъфтящи(Nictaginaceae).
Родина: Южна Америка.
Цъфтеж: В зависимост от вида от април до октомври.
Растеж: среден.
Светлина: Интензивна, ярка. В периода на покой, ако помещението е хладно, се допуска да се остави на полусенчесто място. В случай, че презимува на топло е добре да се осветява допълнително.
Температура: За обилен цъфтеж и активен растеж е необходима висока температура на въздуха (не по-ниска 22°С). В периода на покой е желателно да се понижи температурата до +10…+12°С.
Поливане: През лятото се полива обилно с топла вода в сутрешните часове според степента на просъхване на горния слой на субстрата. В периода на покой поливането се ограничава, особено ако растението е в по-хладно помещение.
Влажност на въздуха: Висока. Необходимо е пулверизиране. В периода на покой се пулверизира само ако помещението е топло (над 18°С).
Подхранване: От април до септември бугенвилеята се тори ежеседмично с комплексни минерални торове. По-големите стайни растения, които са в тесни саксии се подхранват по 2 пъти в седмицата по време на цъфтеж. През зимата не се подхранва.
Подрязване: Рано напролет или есен (след приключване периода на цъфтеж). През лятото прецъфтелите млади разклонения се подрязват веднага след цъфтежа, като обикновено се оставят не повече от 4-6 колена.
Период на покой: октомври - март.
Пресаждане: Младите растения се пресаждат през пролетта веднъж на 1-2 години, възрастните – веднъж на 3-5 години.
Размножаване: Пролетта и лятото с оформени(узрели) зелени резници, с въздушна отводка.

Бугенвилеята (
Bougainvillea) е род, наброяващ 14 вида южноамерикански растения от семейството на нощноцъфтящите или никтагинови (Nyctaginaceae). Много известно растение. Своята огромна популярност бугенвилеята е заслужила благодарение на изключително продължителния си цъфтеж. На края на живота си Луи Антуан дьо Бугенвил (1729-1811), френски литератор, адвокат, пътешественик и математик, с тъга казва, че, вероятно за поколенията ще остане известен само благодарение на цветето, носещо в негова чест името бугенвилея.

В естествените условия в родината си бугенвилеите цъфтят целогодишно. В умерения пояс при тях се наблюдава рязко изразен период на покой. Невисоките дървета или по-често храсти са пълзящи, стелещи се или виещи се (лиани) с вдървенели стъбла; с възрастта се появяват остри шипове. Листата са поредни и цели. Малките невзрачни жълто-бели цветове на бугенвилеята са обкръжени от три прицветника с дължина до 6 см. Често именно тези ярко оцветени прицветници неправилно се наричат цветове. При съвременните сортове те са с различен цвят: пурпурни, виолетови, оранжеви, червени, розови, прасковени, кремави и бели. Нерядко се срещат двуцветни бугенвилеи или такива с променяща се окраска по време на цъфтеж. Прицветниците на бугенвилеята могат да имат разнообразна форма (закръглени, сърцевидни, стреловидни, триъгълни) и връхчета (набрани, вълнисти и т.н.).

Благодарение на факта, че дългите гъвкави млади клони вдървеняват с времето, бугенвилеята лесно се поддава на оформяне. В зависимост от желанието и возможностите, тя може да се отглежда като стандартно дърво, лиана или храст. С помощта на подпори на растението може да се придадат различни очертания: на пирамида, сфера, венец и т.н. В оранжерия или зимна градина бугенвилеята се слага най-често в голям дълбок съд или направо в земята вътре в оранжерията до южна стена и я третират като лиана или огромен кичест храст.

Много ефектно изглежда и дърво, «създадено» от няколко сорта бугенвилеи с различен цвят и оплетени стволове. Такъв ефект може да се постигне, без да се налага нарочно да се оплитат стволовете - достатъчно е да се посадят няколко растения от различни сортове в един контейнер. В началото младите стебла не се подрязват, а след като им се предостави опора, се преплитат в зависимост от скоростта на растеж, като се оформя своеобразен «общ ствол».

Бугенвилеята може да се отглежда в домашни условия, но за това е необходимо много светло помещение. В родината си тези растения растът на каменисти склонове и получават достатъчно количество светлина от тропическото слънце. Пренесени в помещения те страдат от недостатък на светлина, особено през зимния период. Това може да доведе до не толкова обилен цъфтеж, както и до опадане на голяма част от листата. Другото, което трябва да се вземе под внимание при отглеждането на това растение е неговата големина. Освен чрез ограничения обем почвен субстрат в саксията, това може да се регулира и чрез подрязване на клоните.

Видове:

Бугенвилея - гола или гладка (Bougainvillea glabra Choisy).

В естествен вид това растение расте в относително сухи райони в Бразилия. Но може да се срещне и на хиляди километри разстояние от родината си, например, на Черноморското крайбрежие на Кавказ. Тя расте на каменисти места, на карбонатни почви. Виеща се или пълзяща вдървенялата лиана с голи, понякога с шипове стъбла, се разклонява обилно. Често се култивира като низкорастящ изправен храст. Листата са овални, тъмно-зелени, с гладки краища, с дължина 10 - 15 см, поредни, с къси дръжки. Цветовете са с дължина 2-5 см, единични или събрани по 2-3, невзрачни, с жълт цвят, обкръжени от три едри листовидни прицветници с лилав, пурпурен, розов, червен, бял или кремав цвят. Цъфтежа е през периода април-юли.


Bougainvillea spectabilis Willd.

Родина — тропическите райони на Бразилия; расте на открити каменисти склонове. Различава се от предишния вид по по-голямото ошипяване на клоните, мъхесто-власестите стебла, дръжки и краища на листата и кадифената мъхеста повърхност на листата, а така също и с по-едрите прицветници. Цъфти от април до октомври. Позната е от първата половина на XIX век. Стайната форма на растението - «Lateritia» има кирпичено-червени прицветници.


Грижи за растението:

За бугенвилеята е много важна ярката светлина. В природата тя расте на ярко слънце, въпреки че през лятото, когато се изнася на свеж въздух, се предпочита място защитено от течения и ветрове на полусянка. През периода на покой в прохладно помещение (температура не повече от +12°C) бугенвилеята може да бъде на полусянка, а през пролетта в началото на периода на растеж не се бърза с преместването и на слънчев прозоречен перваз.

Бугенвилеята е топлолюбива. С изключение на периода на покой, за обилен цъфтеж и активен растеж и е необходима висока тепмература на въздуха (не по-малко от 22°С). През зимата е необходимо температурата да се снижи до +10…+12°С — покоя при по-ниска температура е благоприятен за цъфтежа. При зимна температура над +18…+20°С бугенвилеята продължава вегетационния си растеж, и може да се наложи допълнително осветяване.

Режима на поливане на бугенвилеята трябва да е много акуратен – не се допуска продължително преполиване или пресъхване на субстрата. През лятото растението се полива обилно с топла вода в сутрешните часове според степента на просъхване на горния слой почва. Останалата в подложката вода се излива след половин час. През зимата поливането е много ограничено и зависи много от условията на обкръжаващата среда. Много внимателно се поливат най-вече растенията, които зимуват в прохладни помещения с температура, не превишаваща +12°С.

Бугенвилеята предпочита висока въздушна влажност. Необходимо е пулверизиране. При пулверизирането не се допуска да попадне вода върху прицветниците. През зимата се пулверизира само ако растението е в топло помещение със сух въздух. Растенията, презимуващи при ниски температури, не се пулверизират, за да се избегнат инфекции и гъбични заболявания.

От април до септември бугенвилеята се подхранва ежеседмично с комплексни минерални торове. По-големите и възрастни стайни растения, които се държат в тесни саксии, се подхранват по време на цъфтеж 2 пъти в седмицата. През зимата не се подхранва.

Оформящото подрязване на бугенвилеята се прави рано на пролет (едновременно с началото на периода на растеж) или през есента (след завършване на периода на цъфтеж). Силните едногодишни клони се скъсяват на половина, а прекалено тънките, слабите и изсъхналите, се отрязват изцяло. През лятото младите прецъфтели клони се подрязват веднага след прецъфтяването, като обикновено се оставят не повече от 4-6 листни пъпки. Това предизвиква активен растеж на нови къси връхни разклонения, които разцъфват през същия сезон. При това те цъфтят по-пищно, от разклоненията, получени по естествен път при растежа на бугенвилеята, а не в резултат на подрязване.

Не се препоръчва да се подрязват вдървенелите стебла на бугенвилеята, на възраст повече от 3-4 години. Ако се подрежат такива стебла, може изобщо да не израстнат млади издънки – много трудно се събуждат възрастните спящи издънки.

При отглеждането на бугенвилеята се използва хранителен и плодороден субстрат и се прибавя неголямо количество едрозърнест пясък. Може да се използват градинска пръст и листовка по равно, хумусна почва, торф и пясък с добавка от начупени дървени въглища или кирпич. Желателно е, киселинноста на почвата да е 6,8–9. Ако почвата е бедна на калции, може да се добави допълнително.

Младите растения се пресаждат веднъж на 1-2 години, възрастните – веднъж на 3-5 години. При пресаждането не бива да се нарушава целостта на кореновата туфа (разделя) и корените не бива да се травмират по никакъв начин. Новата саксия се избира да е малко по-голяма от предишната, с достатъчно на брой дренажни отвори.

Оптималното разстояние между кореновата туфа и стените на новата саксия не трябва да е повече от 2-3 см. Като допълнителна профилактика срещу преувлажняването на почвата, на дъното на саксията се прави дренажен слой от кирпичени парченца или керамзит с дебелина 2-3 см (за каскадните екземпляри – 5-10 см).
Бугенвилеите не винаги понасят добре пресаждането (особено възрастните растения, ако се повредят корените) - могат да боледуват, губейки листа и прицветници.

Пресадена в по-широка саксия, бугенвилеята не цъфти така обилно, а нараства на богата листна маса и дълги клони. По тази причина, стайните екземпляри се пресаждат само в случай на крайна необходимост – едва тогава, когато се забележи, че тясната саксия забавя растежа на цветето като цяло. Понякога е по-добре да се отложи пресаждането с една година, като се компенсира с по-често подхранване през летния период.

В оранжериите, където има възможност да се отглеждат по-едри каскадни екземпляри, на бугенвилеите се предоставя по-голямо пространство (също и за корените). В тези случаи през първите години растението цъфти по-умерено, но се разраства много, клоните достигат големи размери и растението достига до зрялата си форма за 4-5 години.

Размножаването е чрез невдървенели резници и въздушни отводки.
Бугенвилеята се размножава през пролетта и лятото с добре развити зелени (невдървенели) резници. Резника се отрязва точно под пъпката и се обработва със стимулатор за вкореняване. Долните листа се премахват и резниците се залагат в смес от пясък и торф, на дълбочина – до второто междувъзлие. Съда се покрива със стъклен похлупак, на светло място и се поддържа умерена влажност на почвата. До времето на вкореняването им е желателно субстрата да се затопля. Оптималната температура на въздуха и субстрата по време на този процес е не по-малко от +23…+25°C, пулверизира се и се проветрява редовно. В такива условия резниците се вкореняват за месец.

Може да се постигне същия резултат при вкореняване във вода – в условията на висока въздушна влажност.

Бугенвилеята се размножава и чрез въздушни отводки. В стайни условия този начин за размножаване дава най-висок процент успеваемост.

За отводката се избира гъвкав, добре развит, но не вдървенял клон, върху кората се правят няколко среза. Клона се прегъва над мястото на среза и се фиксира с парче мека тел (огъната във формата на шпилка), накланя се и се поставя в отделна саксия с лек субстрат. След успешното вкореняване, клона се отрязва от растението-майка.

Възможни трудности:

Бугенвилеята хвърля листа и прицветници. Възможни са няколко причини:

1.Смяна на местото.
Бугенвилеята е много чувствителна на резки промени в обкръжаващата я среда. Веднага след покупката,тя може да хвърли голяма част от листата и цветовете си. Същото може да се случи и през есента, при внасянето на бугенвилеята от градината или балкона в стая. Процеса е естествен за това растение. Ако условията в помещението са оптимални за растежа и, след време бугенвилеята се възтановява напълно.

Не се препоръчва и да се премества саксията по отношение на източника на светлина по време на бутонизация и цъфтеж.

2.Течения.
Бугенвилеята предпочита свежия въздух, но не търпи течения и студен вятър. При изнасянето и на открито, се избират тихи места без вятър с топло южно изложение, далеч от отворени прозорци и течения.

3.Нарушаване режима на поливане.
Бугенвилеята реагира мигновенно на грешки при поливането. През лятото почвата трябва винаги да е влажна, без застой на вода в чинийката и продължително пресъхване на субстрата. При преполиване, листата на бугенвилеята започват да жълтеят и падат, при пресушаване – повяхват, сгърчат се и падат зелени.
В двата случая растението губи голяма част от цветните бутони, прицветниците и листата си.

4.Прекалено сух въздух.
През зимата бугенвилеята се държи далеч от парното и други отоплителни уреди.
Трябва да се внимава и през ранната пролет, когато се появяват младите филизи и се залагат първите цветни пъпки. Сухия въздух от още работещите отоплителни тела може да доведе до изсъхване на новите разклонения и до появата на изменени листа и прицветници.
5.Намаляване продължителността на светлата част от деня.
През есента и зимата бугенвилеята може да загуби голяма част от листата си.Това е естествен процес за периода на покой.

Бугенвилеята не цъфти или цъфти слабо. Възможни причини:

1.Прекалено голяма саксия.

По-малката саксия задържа ръста на растеж на клоните, но стимулира растението към цъфтеж.

2.Недостиг на светлина.
Белег за недостатъчно светлина са най-вече слабите издължени клони на бугенвилеята с дълги междувъзлия и избледнели листа.

3.Отсъствие на период на покой.
Ако през зимата бугенвилеята и държана в помещение с висока температура (над +10…+12°C), това може да се отрази негативно на следващия цъфтеж.

4.Ниски летни температури.
В дъждовно хладно лято бугенвилеята цъфти оскъдно; прицветниците се обагрят слабо, в неестествен за сорта цвят, или изобщо не се оцветяват.

5.Понякога растението без видими причини не иска да цъфти. В този случай може да се помогне, като се създаде изкуствено «сух период». За целта в продължение на 2-4 седмици растението не се подхранва и поливането чувствително се намалява: по малко и само тогава, когато субстрата просъхне добре. Когато на върха на младите клони започнат да се появяват цветните пъпки, поливането се увеличава постепенно до оптималното количество.

Бугенвилеята загива. Възможни причини:

1.Груба промяна на режима на поливане.
Бугенвилеята не търпи продължителен застой на вода на дъното на саксията. Особено внимателно се полива през зимата, когато потребността от вода на растението е много малка. При засаждане трябва да се изгради добър дренажен слой и да има достатъчно дренажни отвори на дъното на саксията. Желателно е в субстрата да се добави неголямо количество едър пясък.

2.Висока температура и недостатъчно светлина през периода на покой.
Поставена в топло помещение, бугенвилеята продължава вегетативния си растеж даже и през зимата. Ако не и достига светлина, тя може да се изтощи и даже да загине.

3.Замръзване.
Бугенвилеята реагира болезнено на температури под +5°C и изобщо не понася замръзване. Когато нощните температури се понижат до +6…+8°С, растението трябва да се прибере на закрито.

Вредители: В домашни условия - акари, белокрилка и щитоносни въшки. Навън много често е нападната от въшки.