KATAPAHTУC - CATHARANTHUS

Cем. Apocynaceae

Имена: розов зимзелен, розова или мадагаскарска винка, кайенски жасмин, "стара мома" (old-maid), лохнера. Съвременното научно име на растението е катарантус (Catharanthus roseus). Произхожда от гръцките думи catharos ("ясен, чист") и anthos ("цвят") и отразява характерната особеност на растението - необикновено чисти оттенъци в окраската на цветовете.

Когато учените откриват растението, първоначално решават, че е близък родственик на широко известната и любима в Европа винка (
Vinca), и го класифицират в този род. Дълго време растението е било известно с името розова, или Мадагаскарска винка. След по-щателно изучаване, все пак се установява допуснатата грешка. Видът бил преместен първо в рода лохнера (Lochnera), а след това в рода амокалис (Ammocallis), и едва през 1837 година бил описан нов род - катарантус (Catharanthus).

Описание: Към рода катрантус се причисляват 8 вида, повечето от които са ендемични за Мадагаскар. Само един е култивиран.

Катарантус - Catharanthus roseus = Vinca rosea = Lochnera rosea.

Растението е разпространено в Индия, Индокитай, на островите Ява, Св. Мавриций, Мадагаскар, Филипините, Куба, Реюнион.
Това е тропичен вечнозелен полухраст, с височина до 60 см. Стъблата са изправени, разклоняващи се в горната си част. Листата са супротивни, приседнали, продълговато-ланцетни, цели, тъмнозелени с бяла средна жилка, лъскави, с дължина до 7 см. Цветовете са с пет венчелистчета с кръгъл венец с диаметър до 3 см; розови, израстващи от връхните листни розетки. Плодът е сърповиден. Растенията, отгледани от семена – посяти в края на зимата, разцъфват през късна пролет – до есента.

До 80-те години на 20-ти век разнообразието от форми не е голямо: освен природната форма с розови цветове, били познати растения с бели цветове, а също и такива - с бяло и розово око. През 1976 година в един от университетите в САЩ стартира програма за изучаване на междувидовите хибриди от рода катарантус. Били събрани семена от няколко видове и форми катарантуси и се правят множество кръстоски с цел – да се получат компактни обилноцъфтящи растения с нови необичайни окраски на цветовете. Програмата се увенчава с пълен успех: през 1988 година били въведени сортове като
'Grape Cooler' - с лавандулово-розови с розово око цветове и 'Peppermint Cooler' - с бели с червено око цветове. Тази селекция не била единствената и в крайна сметка се появяват огромен брой хибриди, които успешно се използвали в озеленяването. Новите хибридни форми (всички съвременни сортове са резултат на междувидови кръстоски) се отличават не само с обилен цъфтеж и цветове с необичайно чисти оттенъци, но и със значителна устойчивост на засушаване и други неблагоприятни природни условия. От 1991 година се провеждат редовни ежегодни изложения, на които се награждават новите сортове.
През последните десетилетия са въведени няколко много красиви сортосерии катарантуси. Най-известната и награждавана до момента сортосерия е
'First Kiss', въведена от немската фирма 'Веnarу' и включваща 13 варианта разцветки:


Растенията от тази сортосерия са компактни «храстчета» с височина около 30-40 см и цветове с диаметър до 5 см, в най-различни разцветки. Най-новия представител от сорта е
'First Kiss Blueberry' - със синьо-виолетови цветове и е носител на наградата на престижното ежегодно изложение "All-America Selections”.

Също толкова красиви са компактните растения от сортосерия
'Vitesse’, ‘Viper', 'Jaio'. Специално за висящи кошници са въведени сериите 'Mediterranean' и 'Cascade blossom', чиито стъбла при подходящи условия, могат да достигнат дължина до 1,5 м.

Семена от тези и много други сортове катарантус се предлагат в търговската мрежа.

Местоположение: Топло, слънчево, защитено от ветровете. В цветни лехи не трябва да се засажда гъсто, защото през дъждовния сезон катарантусите ще страдат от недостатъчна вентилация.
Почва: Добре овлажнена, плодородна, с невисоко съдържание на соли и рН=5,5-5,8. Почвената смес се подготвя от равни части торфена почва, хумусна почва, листовка, торф и пясък.

Почва: Добре овлажнена, плодородна, с невисоко съдържание на соли и рН=5,5-5,8. Почвената смес се подготвя от равни части торфена почва, хумусна почва, листовка, торф и пясък.

Размножаване: от семена и вегетативно. Семената се засяват на дълбочина 1-2 см - в края на зимата или рано напролет. Посева се покрива така, че да е на тъмно, тъй като катарантуса прораства на тъмно. При температура около 24 С, пониците се появяват след 7-10 дни. След прорастването, температурата трябва да се понижи и съда да се остави на светло. Първото подхранване се провежда не по-рано от 2 седмици след появата на пониците. Съдържанието на фосфор в торовете не трябва да е завишено и най-добре азота да присъства в нитратна форма. Препоръчва се да се пикира, когато растенията достигнат височина 6-8 см и имат вече по 4 истински листа.

Размножава се и от зелени, връхни резници. Залагат се в промит пясък и се покриват със стъклен съд или полиетиленов плик. Вкореняват се и във вода.

По повод на необходимостта от прищипване на младите катарантуси има различни мнения. По принцип всички съвременни сортове не изискват прищипване, тъй като разклоняването е заложено в техния генотип. Въпреки това – за да се получи по-компактен храст, младите растения се прищипват един-два пъти. Засаждат се на разстояние 30-70 см.

Използват се като почвопокривни растения, защото сконността им да се разпространяват бързо и да заемат цялото свободно пространство около себе си, покривайки почвата с плътен килим. Подходящ за отглеждане и във висящи кошници. Предимството е, че растението не е взискателно към влажността на почвата, която във висящи композиции изсъхна бързо. Въпреки че във Великобритания растението е познато отдавна, в континентална Европа се разпространява значително по-късно. В някои страни с прохладен климат, като Холандия, катарантусите трябва да се засаждат на по-специални места - защитени от хладните ветрове.

Катарантуса се отглежда лесно в стайни условия. Растението отговаря на грижите с продължителен и обилен цъфтеж. Чувства се добре на светъл прозоречен перваз (със защита от силните слънчеви лъчи), при редовно пулверизиране и подхранване веднъж на две-три седмици, с разтвор на комплексни минерални торове. През лятото може да се остави на открито място, защитено от дъждовете, жегата и ветровете. През зимата е най-добре да се остави в светло и прохладно помещение, при температура 10-15°С. През пролетта трябва да се подреже на 1/3.

Приложение: народните лечители от Мадагаскар и Индия използват отдавна катарантуса като средство против диабет, за понижаване на кръвното налягане, против кашлица, а също и за лечение на тумори с различен произход. Лечебните свойства на катарантуса привличат вниманието на изследователите от САЩ и Канада след Втората световна война, когато става известно, че войниците от тези страни, намиращи се по време на военните действия на Филипините, употребявали листата на растението вместо недостъпния по това време инсулин. Изследованията на екстракти от растението показват, че при използването им, ефекта от пониженото ниво на захар в кръвта е много слаб. В същото време лабораторните животни, болни от левкемия, дават значителни положителни изменения във формулата на кръвта. По-късно са изведени алкалоиди с противотуморна активност, започва производство на лекарства на тази основа като винбластин и винкристин. Готовите препарати от катарантус, а също и настойките и мазилата, имат ясно изразено лечебно действие, но често предизвикват сериозни странични ефекти. Лечение с катарантус може да се провежда само под лекарско наблюдение.