Кордилине — Cordyline

Семейство: Агавови (Agavaceae).
Родина: тропическите и субтропични области.
Цъфтеж: в стайни условия рядко.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се пази от пряко слънчево огряване.
Температура: през лятото в границите на 20-25°C. През зимата субтропичните видове се оставят на по-хладно (от 5 до 10°C). Топлолюбивите тропически кордилинета - при температура не по-ниска от 18°C.
Поливане: през периода на активна вегетация редовно. От есента поливането се намалява до умерено и много внимателно.
Влажност на въздуха: повишена. През лятото се пулверизира редовно.
Подхранване: през пролетта и лятото - веднъж седмично, с комплексни торове за листнодекоративни растения. През зимата се подхранва не по-често от веднъж месечно.
Период на покой: през есента и зимата. Растението се оставя на светло място, на субтропичните видове се осигурява по-ниска температура. Полива се внимателно.
Пресаждане: през пролетта, младите – ежегодно, възрастните — на 2-3 години., само ако корените са запълнили целия обем на саксията.
Размножаване: от семена, коренови издънки, части от стеблото и връхни резници.

Рода Кордилине (
Cordyline Comm. ex R. Br.) наброява около 20 вида ратения и се причислява към семейство агавови. По съвременната таксономия, рода е приобщен към семейство драценови. Разпространени са в тропическите и субтропичните области на Азия, Австралия, Африка и в Бразилия (един вид).
Името на растението идва от гръцката дума cordylle – възел, коляно и напомня за месестите издути корени, характерни за много от растенията в тази група. Дървета, храсти и полухрасти. Растения с месести, удебелени корени; бели (в разрез). Листата са линейни, ланцетни, мечовидни, образуват плътна и гъста корона. Съцветието е метличесто. Цветовете са бели, лилави, червени; плода е триделен (по 6—15 семена във всяко гнездо).
Кордилинетата често се бъркат с драцените. За разлика от тях, кордилинетата дават коренови издънки, а също при разрез, корените на растението са бели, а при драцените – оранжево-жълти.
Отглеждат се в хладни и топли помещения ( в зависимост от вида). В домашни условия растението се оформя във вид на неголямо дърво с тънки стволове с височина до 1,5 м. С времето долните листа отмират, ствола се оголва и кордилинето наподобява палма. Отглеждат се заради декоративните им листа.

Видове:

К. Банкс (Cordyline banksii Hook. f.)


Расте в близост до крайбрежията на остров Нова Зеландия. Ствола е с височина 1,5—3 м, тънък, единичен или разклонен. Листата са в плътни розетки, насочени нагоре, издължено-ланцетни, 60—150 см дълж. и 5—8 см шир. в средната си част, заострени, при основата постепенно стесняващи се в дръжка с дълж. 15—30 см, отгоре зелени, отдолу сиво-зелени, с изпъкнали жилки. Съцветието е метличесто, едро, често с дълж. 1—1,5 м. Цветовете са на къси цветоноси или приседнали, бели. Отглежда се в прохладни помещения.
През лятото растението може да се изнесе на открито, през зимата е необходимо да се държи в прохладни, светли, просторни помещения при температура 6-8°C.

Cordyline terminalis Kunth.


Синоними:Dracaena terminalis Lam., Кордилине храстовидно (Cordyline fruticosa (L.) A. Chev).

Родина на вида е Източна Индия, Малайския архипелаг, Северо-Източна Австралия, Хавайските острови. Полухрасти с тънки стволове, 0,6—1,5 см в диаметър, понякога разклонени. Листата са ланцетни, 30—50 см дълж. и 7—10 см шир., зелени и пъстри, пурпурно-червени, с изпъкнали жилки. Дръжката е с дълж. 10—15 см, с жлеб. Съцветието е метличесто 30 см шир., слабо разклонена, на къса дръжка; цветовете са приседнали или на къси цветоноси, бели, лилави, червеникави.

Най-известни и разпространени сортове са:

Kiwi — листата са с широки ивици, с малинова лента по краищата


Joungii – листата са червено-кафяви;
Canario — листата са широки, зелени с ярко-зелени ленти


Този вид кордилине изисква повече топлина.
C. terminalis изисква ярка разсеяна светлина, повишена въздушна влажност, често пулверизиране на листата, равномерно поливане и температура през всички сезони 18-20°C. Размножава се от връхни резници, клони и чрез разделяне на коренището. За вкореняването е необходима висока температура (26-27°C), висока влажност на въздуха и подграване на почвата до 25°C.

К. червена (Cordyline rubra Otto & A. Dietr.). Синоним: Драцена червена (Dracaena rubra hort.).

Храсти с височина 3—4 м, най-често не се разклоняват; стеблата са с дебелина 0,6—2,5 см. Листата са ланцетни, 30—50 см дълж. и 3,5—4,5 см шир. по средата, кожести, тъмно-зелени от двете страни, с изпъкнали жилки. Дръжката е с дълж. 10—15 см. Съцветието е пазвено, 30 см дълж. (разклоненията са по 7—15 см дълж.); Цветовете са на къси цветоноси, лилави. Ценно декоративно растение, отглеждано в прохладни помещения.
През лятото растението може да се остави на открито, през зимата е необходимо да се държи в прохладни, светли, просторни помещения при температура 6-8°C.

Cordyline indivisa (G. Forst.) Steud.


Синоним: Dracaena indivisa G Forst.

Родина на вида е Нова Зеландия. Дървета с височина 10—12 м, с тънък, но много твърд ствол. Листата са линейни, дълги, 70—150 см дълж. и 12-15 см шир., матово-зелени, отдолу сивкави, при върха заострени, с рязко открояваща се червена средна жилка. Съцветието е плътно, разклонено. Цветовете са бели. Отглежда се в прохладни помещения (в субтропични условия — на открито). Вида не е взискателен, устойчив е на условията в закрити помещения. През лятото растението може да се изнася на открито, през зимата е необходимо да се остави в прохладно, светло, просторно помещение при температура 3-5°C. Размножава се от семена и млади връхни резници.

Cordyline stricta (Sims) Endl.


Синоним: Dracaena stricta Sims, Драцена конгеста (Dracaena congesta EndL).

Расте в открити гори и бедно залесени райони в субтропическите части на Източна Австралия. Ствола е с височина 1,5—3 м, тънък. Листата са издължено-ланцетни, заострени, 30—60 см дълж. и 1,8—3 см шир. по средата и стесняващи се в основата до 0,6—1,3 см, кожести, зелени от двете страни, по краищата назъбени. Съцветието е метличесто, връхно, пазвено, изправено или наклонено; цветовете са на къси, 0,1—0,2 см дълж., цветоноси, лилави, 0,6—0,9 см дълж. Отглежда се в прохладни помещения. През лятото растението може да се изнесе на открито, през зимата е необходимо да се държи в прохладно, светло, просторно помещение с температура 5-7°C.

К. южна (Cordyline australis (G. Forst.) Endl.).


Синоним: Драцена южна (Dracaena australis G. Forst.).

Расте в слабо залесени равнини, на скалисти открити склонове в Нова Зеландия. Дървета с височина до 12 м, със силно удебелен ствол при основата —


Листата са приседнали, мечовидни, с 80—120 см дълж. и 20—35 см шир., гъвкави, кожести, зелени, с удебелена и светло-зелена средна жилка. Съцветието е метличесто. Цветовете са бели, ароматни.
Има много разновидности:
Atropurpurea, Aureolaciniata, Veitchii и др. Всички те са широко разпространени декоративни растения. Този вид се отглежда в зимни градини, оранжерии (в субтропическите райони — но открито) и в закрити помещения. Вида не е взискателен към условията, издръжлив. През лятото растението важе да се изнесе на открито, през зимата е необходимо да се държи в прохладно, светло, просторно помещение при температура 3-5°C. Размножава се от семена и млади връхни резници.


Грижи за растението:

Изисква ярка разсеяна светлина. За сортовете с тъмни листа, може и по-ярко осветяване. Сравнително сенкоустойчиви.

През лятото температурата трябва да е в границите на 20-25°C. От есента за субтропичните видове плавно се понижава, през зимата се държат в прохладни условия (от 5 до 10°C). Топлолюбивите тропически видове през зимата се оставят при температура не по-ниска от 18°C. Растенията не обичат течения.

Поливат се редовно, през пролетта и лятото обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата, през зимата по-умерено, без да се засушава или преовлажнява почвата. Ако растението е в хладно помещение през зимата, поливането е много внимателно.

Тропическите видове са по-взискателни към влажността на въздуха, в сравнение със субтропичните. Те трябва редовно да се пулверизират през лятото с мека престояла вода. През зимата растението се оставя по-далече от отоплителни уреди.

Поливането и пулверизирането се провеждат много внимателно, така че водата да не предизвика загниване на точката на растеж на стеблото.

Препоръчва се да се подхранва през пролетта и лятото веднъж седмично с комплексни торове за листнодекоративни растения. През зимата се подхранва не по-често от веднъж месечно.
Младите растения се пресаждат ежегодно, а веднъж на 2-3 години се пресаждат разрастналите се екземпляри, през пролетта, ако корените са изпълнили обема на саксията. Подходяща е хумусна почва, слабокисела (pH около 6). Може да се подготви от три части градинска почва, 1 част торф и 1 част пясък. Растението може да се отглежда като хидропонна култура.

Кордилинето цъфти рядко в стайни условия.

Размножава се от семена, резници, а също и чрез разделяне на коренището.
Семената се засяват през ранна пролет в смес от равни части лека торфена почва и пясък. Първите поници се появяват след 3—4 седмици, а последните —2—3 месеца по-късно. Необходимо е да се знае, че от семена се размножават само изходните форми, а сортовите - само вегетативно.
За резници се подготвят полувдървенели стебла, които се разделят на части с един до четири възела. Използват се както връхчета, така и парченца от средната част на стеблото. Засаждат се в пясък или смес от равни части торф, листовка и пясък. Вкореняват се при доста висока температура, около 25—30°C. Грижите за резниците се състоят в овлажняване на субстрата и пулверизиране. Обикновено за месец се образуват коренчета и растението е готово за засаждане на постоянното си място. Подбира се смес със следния състав: листовка (1 част), торф (1 част), торфена почва (1 част), пясък (1 част). По-късно могат да се прехвърлят в саксии със субстрат, състоящ се от 1 част торфена почва (или компост), 1 част хумусна почва и 1 част пясък.

Всички видове кордилине могат да се размножават чрез разделяне на коренището. Обикновено това се прави през пролетта. Парченцата от корените, предварително почистени от страничните коренчета, се залагат в същия субстрат, както за резниците. След вкореняването, се засаждат в стандартната за вида почва.

Възможни трудности:

Кафяви петна по листата могат да се появят в резултат на недостиг на влага.

Опадането на долните листа е естествен процес за кордилинето.
При преовлажняване може да загние стеблото (растението се срязва и се вкоренява здравия връх с листата).

При прекалено ярка светлина, по листата могат да се появят светли, сухи петна.

При прекалено ниска температура, листата омекват и се сгърчват.
При прекалено сух въздух в помещението, краищата или върховете на листата покафеняват.

Вредители: памуклийка, акари, щитоносна въшка, белокрилка.