Дизиготека — Dizygotheca

Семейство: Аралиеви (Araliaceae).
Родина: Нова Каледония и Полинезия.
Цъфтеж: в стайни условия много рядко.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се пази от преките слънчеви лъчи.
Температура: от пролетта до есента - около 20°C, през зимата – не по-ниска от 15°C.
Поливане: от пролетта до есента обилно, през зимата - умерено.
Влажност на въздуха: висока. Растението изисква висока въздушна влажност.
Подхранване: през периода на активния растеж (от пролетта до есента) - 2 пъти месечно, с универсални торове за стайни растения.
Период на покой: слабо изразен - през зимата. Растението се оставя на добре осветено място, като се избягват теченията и отоплителните уреди.
Пресаждане: ежегодно на всеки две години.
Размножаване: от семена, резници.

Рода Дизиготека (
Dizygotheca N.E.Br.) се състои от 17 вида вечнозелени дървета или храсти от семейство Аралиеви. Родом е от Нова Каледония и Полинезия. В търговската мрежа се предлага главно вида Dizygotheca elegantissima.

Рода Дизиготека е близък с рода Шефлера, но в стайни условия се различава с взискателността си към условията на отглеждане – повишена влажност, светлина, поливане и температурен режим. Растението не е подходящо за начинаещи цветари.

Видове:

Dizygotheca elegantissima R.Vig. & Guillaumin.

Синоним: Aralia elegantissima Veitch, Schefflera elegantissima (Veitch ex Masters) Lowry & Frodin Baileya.



Родина на вида е архипелагът Нова Каледония. Дървовидно вечнозелено растение, обикновено слабо разклонено. Листата са на дълги дръжки, с дължина до 40 см, длановидно-сложни. Броя на листенцата варира от 4 до 11, с линейна форма, издължени, по края назъбени или вълнисти, зелени. Цветовете са дребни, събрани във връхни съцветия.

Грижи за растението:

Дизиготеката се нуждае от ярка разсеяна светлина. Растението трябва да се пази от слънчевите лъчи, но може да понесе и малко пряко огряване (освен обедните лъчи през лятото, които могат да предизвикат изгаряния). Най-подходящото място е западен или източен прозорец. Може да се отглежда и на северен прозорец. През зимата растението се оставя на максимално светло място. Ако презимува при температури над 18°C, е добре да се доосветява с лампи с дневна светлина. През лятото може да се изнася на открито, защитено от слънчевите лъчи място.

От пролетта до есента дизиготеката изисква температура около 20°C. Минималната температура през зимата е около 15°C, оптималната за сезона е 16-18°C. Растението не трябва да се оставя в близост до отоплителни уреди.

През пролетта и лятото се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата, с мека престояла вода. Не се допуска засушаване на почвата. През зимата поливането се намалява. През всички сезони преполиването и преовлажняването на почвата е много опасно за растението. Температурата на почвата не трябва да бъде по-ниска от температурата на въздуха. Използва се вода със стайна температура.
Дизиготеката предпочита повишена въздушна влажност. Растението изисква редовно да се пулверизира с мека, престояла вода, със стайна температура. Саксията може да се постави върху съд с влажен керамзит или торф. Особено важно е поддържането на висока въздушна влажност за растенията, презимуващи при по-високи температури. Подходящи са за флорариуми.

Подхранва се през периода на активния растеж (от пролетта до есента) 2 пъти месечно с универсални торове за стайни растения.
Пресажда се ежегодно или на всеки две години, през пролетта. Подбира се лека, слабокисела почва (pH около 6). Подходяща е смес от торфена и хумусна почва с пясък (2:1:1). На дъното на саксията задължително се обезпечава добър дренаж.

Дизиготека се размножава относително трудно – от семена и резници.

Семената се засяват през януари-февруари. За посева се използва смес от торф с пясък, в равни части, или субстрат, състоящ се от лека торфена почва, листовка и пясък по равно. Почвата задължително трябва да се дезинфекцира преди засяването. Семената може да се накиснат предварително в топла вода с добавен стимулатор за вкореняване. Дълбочината на засяване е два пъти дебелината на семената. Субстрата се полива или овлажнява с пулверизатор и се оставя на топло място. Поддържа се температура в границите на 20-24°C. Периодично се пулверизира и проветрява. В условията на мини-парник с долно подгряване, кълняемостта нараства. Когато израстнат две-три листенца, семенаците се пикират в саксии и през първите три месеца се оставят при температура 18-20°C. След като корените прорастнат добре, младите растения се пресаждат в саксии с диаметър 7-9 см и се държат на добре осветено място, при температура 14-16°C. Растенията се развиват добре и до есента се прехвърлят в саксии с диаметър 10-12 см. Субстрата за младите екземпляри се подготвя от торфена почва, листовка и пясък (2:1:1).

Размножаване от резници.

Преди засаждането, резниците се обработват със стимулатор за вкореняване. Използва се смес от торф и пясък (1:1). Използва се допълнително подгряване. Поддържа се температура в границите на 20-22°C. Периодично се пулверизират и проветряват. Покриват се с полиетиленов плик, за да се обезпечи разсеяна светлина. След вкореняването се държат при температура 18-20°C. Когато корените нарастнат, младите растения се пресаждат в саксии с диаметър 7-9 см и се оставят на добре осветено място, при температура на въздуха 14-16°C.

Мерки за сигурност:

Всички части на растението са отровни.

Възможни трудности:

Листата падат от течения, или от топлия сух въздух - в близост до отоплителни уреди.

Вредители: листни въшки, щитоносна въшка, акари.