Еписция — Episcia

Еписция — EpisciaСемейство: Геснериеви (Gesneriaceae).
Родина: Южна и Централна Америка.
Цъфтеж: в зависимост от вида през лятото и есента.
Растеж: бърз.
Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се пази от преките слънчеви лъчи.
Температура: целогодишно в границите на 20-25°С, препоръчително е да не пада под 18°С.
Поливане: от пролетта до есента обилно, при просъхване на горния слой на субстрата. През зимата поливането се ограничава, но без да се допуска засушаване на кореновата туфа– полива се ден-два след просъхване на горния слой на почвата.
Влажност на въздуха: повишена. Пулверизирането не е препоръчително.
Подхранване: през пролетта и лятото веднъж на две седмици с разтвор на комплексни минерални торове, с половин концентрация.
Подрязване: формиращо, за едрите ампелни сортове.
Период на покой: не е ярко изразен.
Пресаждане: препоръчва се по-скоро прехвърляне на растението ежегодно.
Размножаване: чрез резници и от семена през пролетта.

Рода Еписция (
Episcia Mart) принадлежи към широко представеното сред растенията за стайно отглеждане семейство геснериеви, и наброява от 30 до 40 вида. Разпространени са в тропическите области на Южна и Централна Америка.
Вечнозелени тревисти растения с пълзящи удебелени (грудковидни) подземни стебла(ризоми) и нерядко с надземни мустачки; стеблата са мъхести. Листата са супротивни или единични, широкоовални, украсени. Цветовете са пазвени, разположени единично или в група, бели, сини, тръбести, 5 венчелистчета.
Еписциите са много красиви декоративно-листни растения, сравнително лесни за отглеждане, подходящи са за начинаещи любители. Освен красивите листа, еписциите имат и много приятни цветове.

Видове:

Episcia dianthiflora H. E. Moore et R. G. Wils.


Синоним: Алсобия (Alsobia dianthiflora H. E. Moore et R. G. Wils.)
Тя е отделена в отделен род - Алсобия. Родината на растението е Мексико. Многогодишно тропическо растение с два вида стебла: скъсени с приближени листа и тънки и дълги, с времето тъмнеещи, лесно вкореняващи се при възлите (с мустачки), носещи дъщерни розетки. Листата са дребни, с дължина 3 см, шир. 2 см, елипсовидни до яйцевидни, по краищата вълнисти, тъмно-зелени с пурпурна средна жилка, с къс мъх. Цветовете са единични, бели с пурпурни точки по гърлото, а по краищата финно нарязани.

Е. медно-червена (Е. cupreata (Hook.) Hanst.)


Расте по сенчестите места, на височена до 2000 м над морското равнище, в тропическите влажни гори на Колумбия, Венецуела, Бразилия. Многогодишно тревисто растение, има значително по-големи размери, в сравнение с предишния вид. Стеблата са стелещи се, лесно се вкореняват в субстрат . Листата са елипсовидни, кръгло-елипсовидни, в основата почти сърцевидни, 6—13 см дълж. и 4—8 см шир., гъсто мъхести; отгоре кафяво-зелени до медни, с бяла широка ивица по протежение на централната жилка и с петна, отдолу червеникави, със зелена ивица по средата. Цветовете са единични, огнено-червени или матово-червени; тръбичката на венеца е 2—2,5 см дълж., от вътре жълта с червени петна, от външната страна червена. Цъфти през лятото, от юли до септември. Вида се използва активно за кръстоски и има много форми и сортове: с много едри (11—14 см) листа, отгоре кафяво-маслинени, лъскави, по жилките зеленикаво-сребристи, отдолу розовеещи; със сребристо-сиво-зелени листа, лъскави, с кафеникаво-маслинени краища и петна между жилките, отдолу по краищата розовеещи; с едри, кафяво-маслинени листа, с меки власинки, с широка ярка медна ивица по протежение на средната жилка;
със сребристо-зеленикави листа с кафяво-зелени краища и петна между страничните жилки, с твърди власинки; с гладки листа, светло-зелени със сребристи ивици по протежение на жилките ит.н, и т.н.

Е. пълзяща (Е. reptans Mart.) -


Среща се по сенчестите места в тропическите влажни гори на Бразилия, Колумбия, Гвиана, Суринам. Многогодишно тревисто растение. Стеблата са пълзящи, дълги, разклонени. Листата са елипсовидни, 4—8 см дълж. и 2—5 см шир., сърцевидни в основата, гъсто мъхести, отгоре маслинено-зелени и кафяви, отдолу червеникави, отгоре леко нагънати, по краищата ресничести; по протежение на средната жилка и до половината дължина на страничните жилки със сребристо-зелена тясна ивица. Цветовете са единични, разположени в листните розетки, на червени цветоноси; тръбичката на венеца 2,5—3,5 см дълж.; гърлото на венеца е 2 см в диаметър, отвътре розов, отвън червен. Цъфти през юли—септември. Широко използано като ампелно растение.

Грижи за растението:

Еписцията предпочита разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи. Оптималното място за отглеждането и е прозорец със западно или източно изложение. Може да расте и на северни прозорци. На южни прозорци растението се оставя по-далеч от прозореца или се създава разсеяна светлина с помощта на полупрозрачна тъкан или хартия (марля, тюл, паос). През зимния период на растението се осигурява добре осветено място.
През всички сезони еписцията предпочита температура на въздуха в границите на 20-25°С, препоръчително е да не пада под 18°С. През есенно-зимния период трябва да се избягват теченията.
Еписцията е много чувствителна към режима на поливане. Излишната влага, както и силното засушаване са много вредни. От пролетта до есента е необходимо обилно поливане, след просъхване на горния слой на субстрата. През зимата поливането се ограничава, но без засушаване на кореновата туфа – полива се ден-два след просъхването на горния слой. Използва се мека, добре престояла вода със стайна температура. Тъй като не е препоръчително да се мокрят листата, е добре да се полива отдолу.
За еписцията е препоръчителна повишена влажност на въздуха. Не трябва да се пулверизира, тъй като мъхестите и листа загниват лесно. За повишаване на влажността саксията може да се постави върху съд с влажен керамзит или торф, като дъното на саксията не бива да докосва водата. Растението е много подходящо за отглеждане в мини-парник и терариум.
През периода на активен растеж – пролетта и лятото, се подхранва веднъж на две седмици с разтвор на комплекси минерални торове, наполовина разреден в сравнение с препоръчителната доза. Органичните торове също трябва да се подготвят с половин концентрация.
Еписцията расте доста бързо и затова изисква оформяне. След прецъфтяване стеблата се скъсяват и дъщерните розетки, заедно със срязаните стебла, се засаждат в същата саксия, за да стане по-богат храст. Бързорастящите ампелни сортове еписция имат свойството да „изпълзяват” и с лекота да се вкореняват в съседните саксии.
Прехвърлянето на растението в по-голяма саксия е препоръчително да се провежда ежегодно, през пролетта. Най-добре е да се подбират широки саксии, с неголяма височина. Почвата трябва да е слабокисела или неутрална (рН 5,5 - 6,5). Почвената смес се състои от 2 части листовка, 1 част торфена (или парникова) почва и 1 част речен пясък, мъх сфагнум и парченца дървен въглен. Субстрата може да се състои също от листовка, торф и пясък (3:1:1), с добавка на сфагнум и дървен въглен. Може да се използват и готови смеси за сентполия например. Добрия дренаж е задължителен, както и широките отточни отвори на дъното на саксията.
Еписциите се размножават от семена и чрез резници през пролетта.
Най-простия начин за размножаване е чрез вкореняване на странични издънки. Развитите клони с 3-4 възела без собствени странични издънки се поставят във вода, но не на дълбоко (не повече от 3-4 см). Може също дъщерната розетка, без да се отделя от майчиното растение, да се засади в съседна саксия, като на мястото на прегъването стеблото се засипе с няколко сантиметра влажна почва. Обикновено няма проблем с вкореняването на стъблените резници — за около седмица. Трябва да се знае, че температурата на почвата по време на вкореняването трябва да е не по-ниска от +18°С, а е препоръчително дори около +25°С. Младите растения се прехвърлят няколко пъти според скоростта на растежа им (с честота веднъж месечно) в съдове, с 2-3 см по-голям диаметър, от предишните. Максималния размер на саксията за възрастните екцемпляри е около 20 см в диаметър.
Най-лесния начиин за вкареняване на страничните издънки е да се засадят в същата саксия. Те се отделят и засаждат в лека почва в неголяма саксия (диаметър 7-9см) и се оставят в мини-парник или се покриват със стъклен капак.

Възможни трудности:
Кафявите петна по листата се появяват, ако растението е поливано със студена вода, а не с топла, както е препоръчително.
Листата жълтеят при предозиране на торовете, прекалено сух или прекалено горещ въздух, от пряко слънчево нагряване.
Сивия налеп по листата и цветовете се причинява от гъбични заболявания (сиво гниене), възникващи като правило при нарушения в условията на отглеждане (стара преовлажнена почва и лошо проветрявано помещение).
Растението не цъфти при недостатъчно светлина, недостатъчно количество хранителни вещества в почвата, ако въздуха е много сух или много студен, неправилни грижи през зимния сезон, високо съдържание на азот в използваните торове. Цъфтеж може да липсва и при често засушаване на субстрата.

Вредители: брашнянка, щитоносна въшка, белокрилка, листна въшка,трипс.