Гардения — Gardenia

Семейство: Rubiaceae.
Родина: субтропическите гори на Япония и Китай.
Цъфтеж: в зависимост от сорта и вида, и условията на отглеждане.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна, без преки слънчеви лъчи.
Температура: умерена, през пролетно-летния период — 22-24°C, през есенно-зимния 18°C ( не по-ниска от 16°C).
Поливане: От пролетта до есента обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есенно-зимния период умерено, два-три дни след като отгоре субстрата просъхне. Не бива да се допуска както преовлажняване на субстрата, така и пресъхването му.
Влажност на въздуха: висока, добре е да се пулверизира. За увеличаване на влажността, растението може да се постави върху съд с влажен мъх, керамзит или камъчета с вода. Дъното на саксията не трябва да докосва водата. Листата периодично се обтриват с влажна мека кърпа, като по този начин се почистват и от прахта.
Подхранване: От пролетта до есента. Младите растения се подхранват два пъти месечно, като се редуват органични и минерални торове. Възрастните растения се подхранват два пъти седмично с торове, не съдържащи калций.
Подрязване: След цъфтежа, стеблата се подрязват на 1/3 от дължината им. През лятото връхчетата на младите клони се прищипват непрекъснато, за да се стимулира разклоняването на храста.
Период на покой: 4-6 седмици през зимния сезон. Поливането се намалява, растението остава на светло място, и температурата не трябва да е по-ниска от 16°C, но и не по-висока от 20°C.
Пресаждане: При необходимост, когато саксията отеснее.
Размножаване: от връхни резници, през пролетта или лятото.

Рода гардения (
Gardenia J. Ellis.) наброява около 250 вида растения от семейство Rubiaceae, родом от субтропичните гори на Япония и Китай.
Рода е получил името си в чест на американския ботаник-любител А. Гарден, живял през втората половина на 18 в.
Представителите на рода са вечнозелени растения, храсти, понякога невисоки дървесни видове със здрави клони, голи или мъхести. Листата са супротивно разположени или в сноп по 3, лъскави, с прилистници. Цветовете са единични, по-рядко събрани в група, разположени в листните розетки или по върховете, жълти, бели, ароматни.
За отглеждане в стайни условия е широко разпространен един вид— Жасминовидната Гардения. Гардениите се отглеждат като саксийни стайни растения. Понасят подрязване, короната им лесно се оформя, и в същото време гардениите са твърде взискателни, не понасят резки промени в температурата, особено през зимния период, и страдат от преовлажняване на почвата.

Видове:

Гардения жасминовидна (Gardenia jasminoides J. Ellis). Синоними: Гардения Августа (Gardenia augusta Merr.) -


В някои страни е известна с името Крапски жасмин. Расте в субтропичните гори на Китай и Япония на височина 250-500 м над морсокото равнище. Това е вечнозелен храст, достигащ в естествени условия до 2 м височина, а в оранжерийни и стайни условия - не повече от 60-80 см. Стеблата са гладки, голи. Листата са до 8 см дълги, широколанцетни или обратно яйцевидни, заострени в основата, целокройни, голи, лъскави, тъмно-зелени. Цветовете са единични или в малки (по 3-5) щитовидни съцветия, по върховете на стеблата или в листните розетки, най-често бели, а в последствие пожълтяващи. Цветовете имат силен приятен аромат. Цъфти по различно време през годината, даже и през зимата (обикновено от юли до октомври).

Има различни градински форми:
сорт Veitchii -


— с бели двойно кичести ароматни цветове и тъмно зелени гладки лъскави листа, високо ценен, защото цъфти през зимата — до декември включително;

разн.
radicans — вкореняваща се (Gardenia jasminoides var. radicans (Thunb.) Makino) -


в различни източници се споменава като сорт
Radicans — с бели двойни ароматни цветове;

разн.
fortuniana Фортунá (Gardenia jasminoides var. fortuniana (Lindl.) H.Hara) -


известна като сорта
Fortuneana — с едри цветове, подобни на тези на камелията, диметъра на кичестия цвят достига до 10 см;

сорт First Love -


— с едри до 13 см, кичести бяло-кремави и ароматни цветове. Цъфтежа е през ранна пролет и продължава през цялото лято, може да цъфне и втори път;

сорт Flore Pleno -


— с двойни едри кичести цветове;

сорт Kleim's Hardy -


— с неголям размер, с бели восъчни цветове, цъфтящ през пролетта и лятото;

разн. variegata (Gardenia jasminoides var. variegata (Carriere) Makino in S.Ishii)-


— с бяло -жълти петна по листата, и бели кичести цветове.

Грижи за растението:

Гарденията е доста взискателна, обича светло, постоянно топло място и висока влажност на въздуха. Много дълго се адаптира на ново място. Може да хвърли бутоните си в резултат на завъртане на саксията спрямо източника на светлина.

Гарденията предпочита ярка разсеяна светлина през цялата година. Оптималното място за нея е прозорец със западно или източно изложение, на прозорец с южно изложение е необходимо от 11 до 17 часа да се прикрива от преките слънчеви лъчи с помощта на полупрозрачна тъкан или хартия. При отглеждане на прозорец със северно изложение е необходимо да се създаде допълнително осветяване. На местата с умерен климат, растението може да се изнесе на открито от юни, като се защити от преките слънчеви лъчи, дъждове и течения. В южните по-топли райони се поставя на сянка.

На открито растението трябва да се пулверизира сутрин и вечер. През зимния сезон, когато деня е къс, се създава допълнително осветление, с помощна на лампи с дневна светлина, поставени на разстояние 60-70 см над растението. Гарденията е много чувствителна към промяната на светлината по време на бутонизацията. Саксията не трябва да се мести или върти, защото това може да доведе до опадане на бутоните. При недостатъчно светлина, растението започва да линее, появяващите се бутони изсъхват и преждевременно падат.
За успешното развитие на гарденията е необходимо да се спазва строг температурен режим. Оптималната температура за растението през пролетно-летния сезон е 22-24°C. През есента температурата постепенно се понижава до 18°C. През есенно-зимния сезон, с оглед залагането на новите цветни бутони, е полезно растението да се държи при температура от 18°C през деня и 16°C през нощта.

Гарденията не обича преохлаждане на кореновата система, теченията са пагубни за нея. Неголямо понижаване на температурите (не по-ниско от 16°C) подпомага залагането на цветните зародиши. При температури 22°C и повече (през зимата) започва интензивен растеж на вегетативните клони, за сметка на цветните зародиши. Температурата на почвата трябва да бъде в същите граници, като температурата на въздуха.

През вегетационния период гарденията се полива обилно, след като горния слой на субстрата просъхне. През есента и зимата се полива умерено, два-три дни след като почвата на повърхността просъхне. В продължение на 3-4 месеца преди цъфтежа, т. е. примерно в края на март — началото на април, на растението трябва да се даде покой за 4-6 седмици. През това време гарденията се полива много умерено, за да се осигури правилно развитие на бутоните.

Не се допуска засушаване или преовлажняване на субстрата. Водата за поливане трябва да е добре престояла, с два-три градуса по-топла от температурата на въздуха. Както почвата, така и водата трябва да имат определена киселинност (pH не повече от 5,0). За увеличаване на киселинността на водата за поливане, може да се добавя лимонен сок (няколко капки на 1 литър вода). При неправилно поливане, листата на растението израстват малки и жълтеят.

През периода на бутонизация е необходима висока влажност на въздуха. Саксията с растението може да се постави върху съд с влажен торф или сфагнум, като при това дъното на саксията не трябва да докосва водата. Необходимо е пулверизиране, но в момента в който бутоните започнат да се отварят, пулверизирането се прекратява. При попадане на вода по цветовете, се появяват кафяви петна. Ето защо по време на цъфтежа вместо пулверизиране, се препоръчва обтриване на листата с влажна мека кърпа.

Младите растения се подхранват два пъти месечно, редувайки органични и минерални торове. Възрастните растения се подхранват т пролетта до есента всяка седмица с торове, които не съдържат калций. При пожълтяване на листата се препоръчва пулверизиране със слаб разтвор на хелатно желязо.

След цъфтежа е необходимо задължително подрязване на половина или на 2/3 от височината на клоните. Слабите и остарели клони се изрязват. По време на вегетацията се прави прищипване (пинцировка) на връхчетата на младите стебла. Това стимулира появата на странични клони и залагането но новите цветни зародиши. Подрязаните стебла могат да се използват за размножаване.

Растението се пресажда само при крайна необходимост, през ранна пролет или след цъфтеж. Редица автори съветват младите растения да се пресаждат всяка година, а възрастните на всики 2-3 години, като при това се подрязва част от кореновата система
Почвата трябва да е кисела, рохка, хранителна. Използва се слабокисел субстрат (както при азалиите) състоящ се от равни части хвойнова и торфена почва, торф и пясък, (пясъка може да се замени с 3 части перлит или вермикулит). Но с времето субстрата се отмива. За възстановяване на оптималната киселинност е необходимо 2-3 пъти месечно растението да се полива със слаб киселинен разтвор, най-добре с лимонена киселина (няколко капки или кристали на 1 л вода), задължително с добавка на хелатно желязо — 0,5 г/л.
Гарденията се размножава от връхни полувдървенели резници. През пролетта или есента се отрязват клони с височина около 10 см, които се засаждат в субстрат, състоящ се от пясък (най-добре речен) или от равни части пясък и торф. Добре е преди засаждането резниците да се потопят в бледо-розов раствор на калиев перманганат. Възможно е резниците да се вкоренят и във вода. Ако резниците са засадени в субстрат, трябва да се покрият със стъклен капак (буркан) или полиетиленов прозрачен плик. Температурата трябва да се поддържа около 25°С, периодично се овлажняват и редовно се проветравят. Ако се използа мини-парник с подгряване на субстрата и стимулатор за вкореняване, процеса протича много по-бързо. След вкореняването (приблизительно след месец), резниците се засаждат в субстрат, състоящ се от торф, хвойнова почва и пясък.

Мерки за сигурност:

Гарденията, и особенно нейните плодове при поглъщане могат да предизвикат диария.

Лечебни свойства:

Гарденията (корените и плодовете) се използват широко в народната медицина в различни страни . Интересни са лекарствените свойства на жасминовидната гардения. В различните си части растението съдържа каратиноидния гликозид кроцин, проявяващ острата си активност. Традиционно използваните екстракти от плодовете на гарденията понижават артериалното налягане. За лечебни цели най-често се използват плодовете и корените на гарденията във вид на отвари, използвани като противовъзпалително, понижаващо температурата, кръвоспиращо средство, а също и при жълтеница, кожни заболявания, заболявания на хранопровода, мастит, стоматит. По-дребните плодове са ефективни при леки форми на малария; външно – за затваряне на рани. По-едрите смачкани плодове се налагат на рани и травми, изгаряния, отоци. Отварите от плодовете и корените са ефективни при лечение на язва, дизинтерия, носови кръвотечения, хепатити, нефрит, епидемичен грип, мастит.

В китайската народна медицина гарденията се използва при главоболие и заболявания на дихателните пътища, възпаления на жлъчката и жлъчно-чревния тракт; като диуретично средство при заболявания на бъбреците, като симптоматично средство при безсъние и преумора.

Възможни трудности:

В периода на образуване на зародишите и цветовете растението не понася колебания в температурата.

Нередовното поливане предизвиква опадане на бутоните. Понякога се наблюдава масово опадане на бутоните, което е предизвикано от сух въздух, засушаване на почвата, понижаване на температурата под 16 градуса. Бутоните може да не се отворят за продължително време през мрачния сезон от годината.

През периода на бутонизация и цъфтеж е нежелателно да се върти саксията.

Пожълтяването на листата е резултат от преохладена почва или твърда вода.

При прекалено низка температура, недостатъчно кисел субстрат и повишена влажност, растенията често страдат от хлороза (обезцветяване на листата).

Вредители: въшки, акари,щитоносна въшка.