Геснерия - Gesneria

Геснерия - Gesneria L.

Семейство: геснериеви (Gesneriaceae).

Родина: Тропическа и Централна Америка.

Цъфтеж: обикновено от пролетта до есента. Може да цъфти и през зимата.

Растеж: бърз.

Светлина: ярка разсеяна. Трябва да се пази от преките слънчеви лъчи.

Температура: през вегетативния период през лятото в границите на 20 – 26°С, а през зимата — не по-ниска от 18°С.

Поливане: през периода на растеж обилно, след просъхване на горния слой на субстрата.

Влажност на въздуха: висока. Тъй като растението не се пулверизира, се препоръчва саксията да се постави върху вана с камъчета и вода, влажет керамзит или торф.

Подхранване: през периода на вегетация на всеки две седмици с комплексни торове за цъфтящи.

Подрязване: ежегодно се подрязват стеблата, след изсъхването им.

Период на покой: обикновено продължава от края на октомври до средата на януари. След прецъфтяване, поливането постепенно се съкращава до изсъхването на стеблата. След това грудките се изваждат и се съхраняват в пясък до пролетта при температура 12—14°C на сухо; подходящо е да се засадят в саксии или други съдове и да се засипят изцяло с пясък.

Пресаждане: ежегодно.

Размножаване: от резници, а също и от семена.

Рода Геснерия – (Gesneria L.) наброява от 35 до 50 вида растения от семейство геснериеви. Разпространени са в тропическа и Централна Америка, на Големите и Малките Антилски острови.

Рода е получил името си в чест на швейцарския естественик К. Геснер (1516-1565).

Представителите на рода са вечнозелени многогодишни тревисти растения с грудковидно коренище, по-рядко полухрасти с височина 10—60 см. Листата са овални, продълговато-овални. Цветовете са пазвени, единични или на грозд; венеца е тръбест, с 5 извити венчелистчета, червени или жълти.

По цикъла на развитие, геснериите са подобни на глоксиниите, но са по-малко взискателни и по-издръжливи. Цъфтежа е обилен, от ранна пролет до късна есен. Няколко вида са култивирани и са добили известност като стайни растения.

Видове:

Gesneria ventricosa Sw.

Висок, слабо разклоняващ се храст с височина до 5 м. Листата са продълговати, със заострен връх и клиновидна основа, 10-13 см дълж. и 3-5 см шир., по краищата назъбени, кожесто-месести, голи. Цветовете са по 4-5 на грозд, на общ дълъг цветонос. Чашката е с 5 дълги тесни зъбци. Венеца е тръбесто- фуниевиден, до 3,5 см дълж., оранжево-червен, във вътрешността - жълт, с жълто гърло и жълта издутина при основата на тръбичката. Двете устни са извити.

Г. хибридна (G. hybrida). Многогодишни тревисти растения с грудково коренище. Листата са едри, кадифено-зелени. Цветовете са тръбести, слабо издути, 5—7 см дълж., ярко-червени. Цъфтежа е обилен.

Г. кардиналска, или алая (G. cardinalis Lehm.)

Синоними: Gesneria macrantha, Spreng. Rechsteineria cardinalis Kuntze. Dircaea cardinalis, Regel. Corytholoma cardinale. Вида е родом от Бразилия. Тревисти моногогодишни растения. Стеблата са изправени, с височина до 30 см. Листата са с дълж. до 10 см, сочни, гъсто мъхести, елипсовидни или широкоовални, в основата сърцевидни, по краищата тъпоназъбени, зелени, подобни на листата на глоксиниите. Цветовете са единични или събрани в малобройни връхни или пазвени съцветия, тръбести, с две устни (горната е видимо по-дълга от долната и провисва над нея), с дълж. до 7 см, ярко-алени с по-тъмни точки в гърлото, но сред многобройните хибридни форми има и други сортове и разцветки, включително бели.

Г. клиновидна (G. cuneifolia Fritsch)

Компактен полухраст с височина до 30 см, със скъсени полувдървенели стебла и сближени листа. Листата са на къси дръжки или почти приседнали, обратно ланцетно-клиновидни, със закръглена клиновидна основа, по краищата остроназъбени с неравномерни зъбчета около 12 см дълж. и 3 см шир., отгоре зелени, отдолу по-бледи с дребни бели власинки. Цветовете са на тънък дълъг цветонос, ярко-червени с оранжев оттенък на долната страна, около 2,5 см дълж.

Г. ливанска (G. libanensis (Hanst.) Morren (Pentaraphia libanensis Hanst.)).

Расте в горите на остров Куба. Вечнозелени растения, полухрасти не повече от 10 см, слаборазклонени. Листата са разположени въд вид на розетка на върха на стеблата, обратнояйцевидни, ланцетни, 7—9 см дълж., власесто мъхести, на долната повърхност имат власинки по жилките. Цветовете са с дълж. 3—5 см, ярко-червени. Цъфти обилно през юли — август. Много красив вид. Отглежда се в топли оранжерии.

Грижи за растението:

Геснериите предпочитат разсеяна светлина, без пряко слънчево огряване. Оптималното място за тях е прозорец със западно или източно изложение. На южен прозорец, растението се оставя по-далече или се създават условия за разсеяна светлина с полупрозрачна тъкан или хартия (марля, тюл, паос).

През топлия сезон геснерията може да се изнесе на открито (балкон, градина), но така че да е защитена от преките слънчеви лъчи, дъждове и течения. Ако няма такава възможност, помещението в което ще остане растението през лятото, трябва редовно да се проветрява. Геснериите могат да растат и на изкуствено осветление – в продължение на 14-16 часа на денонощие с лампи с дневна светлина.

Най-благоприятната температура по време на растежа през лятото е в границите на 20 – 26°С, а през зимата — не по-ниска от 18°С.

Веднага след пресаждане и до началото на растежа растенията се поливат умерено, сутрин или вечер, с топла мека вода, тъй като студената оставя жълтеникави петна по листата. През периода на вегетация, растенията се поливат обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. Засушаването на субстрата е недопустимо, а преполиването предизвиква загниване на грудката. След прецъфтяване, поливането се съкращава до постепеното увяхване на стеблата. Тъй като геснерията не обича върху листата да попада вода, се препоръчва да се използва долния метод за поливане – от подложката, или по края на почвената повърхност.

За геснерията е необходим ярко изразен период на покой, с продължителност 2-2,5 месеца. След прецъфтяване, поливането постепенно се съкращава до изсъхването на стеблата. След това грудките се изваждат и се съхраняват в пясък до пролетта при температура 12—14°C на сухо; Подходящо е грудките да се засадят в саксии или други съдове и да се засипят изцяло с пясък. През януари — началото на февруари грудките се пресаждат в нов субстрат, като предварително се промият с розов разтвор на калиев перманганат. Състава на почвата е: листовка — 1ч., торф — 1 ч., хумусна почва — 1ч., пясък — 1ч., лека торфена почва— 0,5 ч. На дъното на саксията се обезпечава дренаж от пясък или гравий. Ако точките на растеж не се засипят, те бързо образуват стебла и при доосветяване в продължение на 12-14 часа, растението често разцъфва в началото на март. Цъфтеж може да се предизвика и по друго време — през лятото, есента, и даже през зимата (в зависимост от това, кога са засадени грудките — през март, май или юни). Грудките вегетират по 10—15 години, образувайки по няколко стебла, и всеки един от тях дава по 20—30 цвята.

Геснерията предпочита повишена въздушна влажност. Необходимо е да се пазят листата от попадане на влага, което предизвиква гниене. Заради това, растението не се пулверизира. Саксията се поставя върху вана с камъчета и вода, влажен келамзит или торф.

През периода на вегетация се подхранва на всеки две седмици, с комплексни торове за цъфтящи.

Растенията се размножават от резници, а също и от семена.

Семената се засяват без да се засипват в съдове, през есента и пролетта, в субстрат от: листовка — 1 ч., торф — 1 ч. и пясък — 1ч. Температурата за прорастване трябва да е не по-малко от 22°С. След появата на пониците, се прави пикировка, на разстояние 2x2 см. Състава на почвата е същия. След като се разрастнат, семенаците се пикират повторно, на разстояние 4x4 см. Грижите за растенията включват: редовно поливане, защита от преките слънчеви лъчи и поддържане на температура не по-ниска от 20°С. След втората пикировка, младите растения се засаждат по единично в б—7-сантиметрови саксии. Почвата е със следния състав: листовка — 1ч., торф — 1 ч., хумусна почва — 1ч., пясък — 1ч., лека торфена почва — 0,5 ч. Когато корените оплетат целия обем на субстрата, растенията се прехвърлят в 9—11-сантиметрови саксии. Състава на почвата е същия. Младите растения цъфтят на 2—3-тата година.

Геснерията се размножава от резници; които се подготвят през май—август. Използват се цели листа или парченца от тях; разрязват се напречно на 2—3 части. Засаждат се с основата или с долната си част в разлат съд, в пясък При температура не по-ниска от 24°С се вкореняват за 40—45 дни, образувайки малки грудчици. Грижите се състоят в поливане и защита от пряк слънчев достъп. Към края на септември поливането се намалява, температурата се понижава до 20°С. През октомври грудките се изваждат и се държат на сухо до пролетта при температура 12—14°С. Първия цъфтеж е примерно след година, по-обилен е цъфтежа на втората.

Възможни трудности:

Листата провисват и съхнат при недостиг на врага в почвата, сух въздух.

Изгаряния по листата се появяват от директно нагряване, жълти петна по листата - при използване на студена вода за поливане или при попадане на вода по листата.

При отглеждане в условията на повишена въздушна влажност има риск от гъбични заболявания.

Вредители: трипс, въшки, акари, щитоносна въшка,белокрилка.