Колерия (Kohleria)

Семейство: Геснериеви (Gesneriaceae).
Родина: Южна и Централна Америка
Цъфтеж: ежегоден.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна, със защита от преките слънчеви лъчи.
Температура: през пролетта и лятото оптималната е в границите на 22-26°C, през зимата температурата може да се понижи до 16-18°C.
Поливане: през пролетта и лятото се полива редовно, след просъхване на горния слой на субстрата. От есента поливането се налява, а през зимата се полива много внимателно, без да се засушава напълно субстрата. Полива се, когато горния слой на субстрата изсъхне.
Влажност на въздуха: повишена. Растението не се пулверизира. За увеличаване на влажността се използва съд с влажни камъчета или овлажнител за въздух.
Подхранване: от пролетта до еснта се подхранва всяка седмица с комплексни минерални торове за цъфтящи. От есента до пролетта не се подхранва.
Период на покой: през зимата, при температура 16-18°C - полива се само след просъхване на горния слой на субстрата.
Пресаждане: при необходимост, когато корените запълнят саксията.
Размножаване: от семена, връхни резници и чрез делене на коренището.

Рода Колерия (
Kohleria Regel) включва около 65 вида растения от семейство Геснериеви. Разпространени са от Мексико до Централна Америка, в Колумбия, на остров Тринидад.

Името на рода идва от името на преподавателя по естествени науки от Цюрих Майкъл Колер, живял през в XIX век.
Представителите на рода са многогодишни тревисти растения или полухрасти с люспести грудковидни коренища. Листата са супротивни, яйцевидно-продълговати, по краищата назъбени, с дължина 12-15 см, ширина до 8 см, с гъсто-мъхеста повърхност. При различните видове могат да бъдат или тъмно-зелени с червеникави жилки, или маслинено -зелени със светла централна жилка, блестящи или ръбести, с густ бял или червеникав мъх. Окраската на листата при хибридните сортове може да бъде и сребриста, и бронзова.
Колериите цъфтят обилно. Цветовете са единични или по 2-3 на пазвен цветонос. Камбанковидния венец и тръбичката са с дължина до 5 см, венеца е леко издут отдолу, стесняващ се към гърлото. Някои цветове приличат на напръстник. Широко отвореното гърло е разделено на пет. Всяка от петте части е покрита с многобройни штрихи, петънца и точки. Окраската на цветовете при естествените видове е различна: розова с бяло гърло с множество тъмно-розови петънца, оранжево-червена с жълто гърло и с тъмно-червени петна; светло до тъмно кафява с бели петънца и бяло гърло с розов рисунък и т. н.

Колерията е подходяща за топли помещения, както ахименесите. В резултат на междувидови кръстоски, основно между
К. bogotensis, К. digitaliflora, К. amabilis и някои други видове, са получени много хибриди. Има стандартни и миниатюрни форми.
В сравнение с много други геснериеви, колериите са по-малко взискателни към влажността и температурата на въздуха. С лекота понасят обикновените стайни условия.

Видове:

Kohleria bogotensis Fritsch.



Расте в Колумбия. Среща се по каменистите почви в горите. Многогодишни тревисти растения с височина до 60 см. Стъблата са мъхести, с бели или червени власинки, изправени, неразклоняващи се. Листата са сърцевидно-овални или широкояйцевидни, с дълж. 2,5-7,5 см и 1,2-3,5 см ширина, заострени, по краяищата назъбени, отгоре тъмно-зелени, по жилките с бяло-пъстър мъх. Цветовете са единични или по 2, пазвени, на мъхести цветоноси с дълж. 5 см, наклонени. Тръбичката на венеца е с дълж. 2-2,5 см, от външната страна мъхеста, червеникава, отдолу оранжево-червеникава, в гърлото - жълтеникава, с червени петна и линии. Цъфти обилно през юли-септември.


Kohleria hirsuta Regel.


Растението е с бронзови листа и тръбести цветове, от външната страна червени, в гърлото — жълти с ярко-червени петна.

Kohleria magnifica (Planch. & Linden) H.E.Moore.

Има блестящи «памучни» листа с бял мъх. Стъблото е покрито с червени власинки. Цветовете са едри, оранжево-червени, с тъмни штрихи, влизащи в гърлото.

Kohleria spicata Oerst.

Миниатюрно растение, родом от Мексико. Листата са издължени, цветовете са червени, с оранжево гърло, на дълги дръжки.

Kohleria lindeniana (Regel) H. E. Moore. Синоним: Gloxinella lindeniana (Regel Roalson & Boggan Selbyana 25(2): 227. 2005, Gloxinia lindeniana (Regel) Fritsch Oesterr. Bot. Z. 63: 66. 1913.


Расте в планините на Еквадор. Многогодишни тревисти растения с височина 20-30 см. Стъблата са покрити с бели власинки. Листата са яйцевидни, с дълж. 3-7 см и 1,6-2 см ширина, отгоре тъмно-зелени, със сребристо-бели или светло-зелени жилки, отдолу зелени, с розов оттенък. Цветовете са пазвени, разположени по един или по няколко на цветонос с дължина до 6 см. Венецът е камбанковиден. Тръбичката е къса, с дълж. до 1 см, както и дължината на венчелистчетата, с бели власинки, отвътре жълта, в гърлото с кафяви петна. От външната страна гърлото е белезникаво, по края с лилави ивици. Цъфти обилно през септември-октомври.

Kohleria lanata Lem.


Тревисто растение със здрави стъбла и листа, обилно покрити със сламено жълти власинки, родом от Мексико. Малките овални листа са назъбени по края. Тръбичката на цвета е оранжева с червено. Цвета е широко разтворен и по краищата е покрит със светло-малинови петънца. Цвета и самото растение са покрити с дребни власинки.

Kohleria digitaliflora Fritsch in Engl. & Prantl.


Расте в горите на Колумбия. Многогодишно тревисто растение с изправени стъбла, покрити с гъст бял мъх. Листата са елипсовидно-ланцетни или елипсовидно-яйцевидни, дълги до 20 см и широки до 10-12 см., на къси дръжки, отгоре покрити с къси власинки, отдолу зелени и гъстомъхести. Съцветието е пазвено, с 5 и повече цвята. Тръбичката на венеца е с дълж. до 3 см, бяла, в горната си част с розов оттенък. Гърлото на венеца е зелено, с пурпурни точки по края. Цъфти обилно през август-септември.

Kohleria inaequalis (Benth.) Wiehler.


Неголямо слабомъхесто растение. Цветовете са оранжево-червени със светло-червени краища, покрити с тъмни петънца.

Kohleria amabilis (Planch. & Linden) Fritsch.


Обитава планините, на височина 800 м над морското равнище в Колумбия. Многогодишни тревисти растения. Стъблата са с дълж. до 60 см, зелени, червеникави, покрити с дълги бели власинки. Листата са яйцевидни, с дълж. до 10 см и 7 см ширина, отгоре зелени, тъмно-зелени, с кафеникаво-червени жилки и сребристо-бели линии, отдолу светло-зелени, супротивно разположени. Дръжката на цвета е с дълж. до 2,5 см. Цветовете са пазвени: тръбичката на венеца е розова, при гърлото - бяла или с пурпурни петна, от външната страна мъхеста. Цъфти обилно и продължително, почти целогодишно.

Kohleria eriantha Hanst.


Има тъмни мъхести листа с червени краища. Оранжево-червени едри цветове с гъсти жълти петънца по долната страна на венчелистчетата, покрити с мъх.

Kohleria tubiflora Hanst.


Този вид расте в Коста-Рика и Колумбия, достигайки в естествени условия височина до 60 см. Има дълги овални тъмно-зелени листа с червена обратна страна. Цветовете са с дълж. 2,5 см, оранжеви с червено.

Грижи за растението:

Колерията предпочита разсеяна светлина, без преки слънчеви лъчи. Оптималното място за нея е прозорец със западно или източно изложение. На южен прозорец растението трябва да се остави по-далече или да се създаде разсеяна светлина, с помощта на полупрозрачна тъкан или хартия (марля, тюл, паус). На северен прозорец на растението може да не достига светлина, за да цъфти. През зимата растенията се оставят на възможно най-светлото място.
Оптималната температура на въздуха през пролетта и лятото за колерията е в границите на 22-26°С, през зимата може да се понижи до 16-18°С.

През пролетта и лятото колерията се полива редовно, след просъхване на горния слой на субстрата. От есента поливането се намалява, без да се допуска пълно засушаване на субстрата. Внимава се да не попадне вода по листата. Най-подходящо е долното поливане (от подложката). Използва се мека, престояла вода.
Колерията предпочита висока въздушна влажност, въпреки че понася и сух въздух. Не се допуска растението да се пулверизира. За повишаване на влажността, саксията с растението може да се постави върху вана с влажен керамзит или торф. Дъното на саксията не трябва да докосва нивото на водата.

От пролетта до есента растенито се подхранва ежеседмично с комплексни минерални торове за цъфтящи. От есента до пролетта не се подхранва.

Периода на цъфтеж най-често е през втората половина на лятото - есента.

Обикновено през периода на покой, листата и стъблата на колерията не умират и за разлика от ахименесите, не е необходимо да се отделят. Опитните цветари понякога подрязват прекалено дългите клони, за да стимулират коренообразуването. През това време растенито се оставя в по-прохладно помещение, при температура около 16°С, но не по-ниска от 12°С. През периода на покой поливането е намалено, но не се спира напълно. Субстрата не трябва да просъхва напълно, тъй като растението продължава да е жизнеспособно.

Колерията се пресажда при необходимост, когато корените запълнят саксията. Най-добре е растението да не се пресажда, а да се прехвърля в по-голяма саксия. Използват се широки и недълбоки съдове. Почвената смес за възрастните екземпляри се подготвя от: листовка, лека торфена почва и пясък (2:1:0,5) или листовка, торфена почва, хумусна почва и пясък (2:3:1:1). Задължително се добавят парченца дървен въглен и в субстрата, и в дренажа, тъй като колерията е чувствителна на преовлажняване. Може да се използват готови субстрати. В субстрата за младите растения не се добавя торфена почва.

Размножава се от семена, връхни резници и чрез разделяне на коренището.

Семената се засяват през януари-февруари, без да се покриват с почва отгоре. Състава на субстрата за посева е: листовка — 1 ч., пясък — 0,5 ч. След засяването се полива много внимателно и съда се покрива със стъкло. До появата на пониците съда се отваря ежедневно за проветряване. Поддържа се температура не по-ниска от 20°С, обикновено 22-24°С. Пониците се пикират в съдове на разстояние 1x2 см. Състава на почвата е същият, като за посева. Когато семенаците укрепнат, се прави втора пикировка (примерно след 1-1,5 месец) на разстояние 3x3 см. Развитите семенаци се засаждат в 7-сантиметрови саксии по отделно. Състава на субстрата може да е: листовка — 2 ч., торф — 1 ч., лека торфена почва — 0,5 ч., пясък — 1 ч.

Резниците се подготвят от върха на стъблата. Вкореняват се в пясък или в смес от равни части пясък и листовка. Навлажнява се и се покриват със стъклен капак. Ако е прекалено влажно, резниците могат да загният. Долното подгряване и обработката със стимулатор за вкореняване ускорява процеса на коренообразуването. След 12-15 дни стъблените резници се вкореняват. Вкоренените вече резници се пресаждат в субстрат за възрастни растения.

Възможни трудности:

Листата се покриват с кафяви петна, ако се полива със студена вода. Използва се само темперирана вода.

Листата бледнеят, покриват се с жълтеникави петна при предозиране на торовете или при пряко слънчево огряване.

Листата се покриват със сив налеп. Това е признак за гъбично заболяване. Такива заболявания най-често се предизвикват от преовлажняване на субстрата и прекалено висока въздушна влажност.
Сгърчените листа са признак за недостиг на влага. Препоръчва се да се овлажни въздуха около растението с топла вода, с помощта на пулверизатор, като се внимава да не се пулверизират директно листата.

Проблеми с цъфтежа – слаб цъфтеж или растението изобщо не цъфти. Получава се при недостиг на светлина, недостатъчно подхранване, сух въздух, прекалено висока или прекалено ниска температура през периода на покой, преовлажняване.

Светлината е необходима през цялата година. През зимата, при недостиг на светлина, листата могат да увехнат.

Вредители: памуклийка, акари, щитоносна въшка, белокрилка и трипси.