Мединила — Medinilla

Семейство: Melastomataceae.
Родина: тропиците на Азия, Океания и Африка.
Цъфтеж: ежегодно през пролетта-лятото.
Растеж: среден.
Светлина: ярка разсеяна. Растението трябва да се предпазва от обедните слънчеви лъчи.
Температура: от пролетта до есента 20-22°C. От есента температурата се понижава и през зимата се държи при 15-17°C.
Поливане: от пролетта до есента, при спазване на температурния режим, се полива умерено. От есента поливането се намалява и през зимата се полива много внимателно, за да се избегне преовлажняването.
Влажност на въздуха: висока. Необходимо е редовно пулверизиране.
Подхранване: от март до началото на август – веднъж на две седмици, с комплексни торове за цъфтящи.
Период на покой: обикновено от ноември до февруари. Растението се оставя в светло, прохладно помещение (15-17°C) и се полива внимателно.
Пресаждане: младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните — на всеки две години, през пролетта.
Размножаване: от семена, резници.

Към рода
Мединила (Medinilla Gaud.-Beaup) се причисляват до 200 вида растения от семейство Melastomataceae. Разпространени са в Източна Индия, Шри-Ланка, на островите от Малайския архипелаг, Маскаренските острови, в Тропическа Африка.
Вечнозелени растения, храсти с височина до 2 м. Клоните са голи, членести, с кръгло сечение и оребрени, понякога мъхести по възлите. Листата са супротивни или спираловидно израстващи, по-рядко поредни, удебелени, със силно изпъкнали 3-9 жилки, цели. Цветовете са събрани във висящи гроздовидни или метличести съцветия, розови, розово-червени или бели. Прицветниците са едри, розово-червени. Много красиви растения. В колекциите на ботаническите градини се срещат няколко вида, в оранжериите с търговска цел се отглежда само един вид —
М. magnifica.

Видове:

Medinilla venosa (Blume) Blume. Синоним: Melastoma venosum Blume.


Родина на вида е Малайзия. Полуепифитни храсти, с тънки кръгли стъбла, гъсто мъхести. Листата са издължено-елипсовидни, с дължина 10-20 см и 5-8 см ширина, заострени, със 7 силно изпъкнали жилки. Дръжките са къси. Съцветието е с малко цветове, събрани във вид на чадърче с телесен цвят.

Мединила великолепна или прекрасна (Medinilla magnifica Lindl.).


Расте в тропическите влажни гори, до височина не повече от 500 м над морското равнище, на остров Ява, Филипинските острови. Храст с височина 1-1,5 м. Клоните са удебелени, четиристенни, мъхести по възлите. Листата са продълговато-яйцевидни, едри, с дължина до 30 см и 10-15 см ширина (в долната си част – страстнали със стъблото), кожести, тъмно-зелени. Цветовете са многобройни, събрани в разклоняващи се, провиснали гроздове, с дължина до 30 см, розово-червени. Прицветниците са едри, белезникаво-розови. Съцветията са връхни или странични. Много красив вид. Отглежда се като цъфтящо саксийно растение. Расте добре в топли помещения, топли оранжерии, в ботанически градини.

Мединила Куминги (Medinilla cumingii Naudin).


Расте в тропическите влажни гори на Филипинските острови. Епифитни храсти. Листата са продълговато-елипсовидни или обратнояйцевидни, едри, с дължина до 30 см и 15-20 см ширина, често леко вдлъбнати, със 7 изразени жилки, приседнали. Цветовете са събрани в изправени съцветия, едри, с ширина до 5 см, без прицветници, розови. Цъфти през март-май.

Грижи за растението:

Мединилата предпочита ярка, разсеяна светлина. Подходяща е за отглеждане на западни или източни прозорци. На южен прозорец през пролетта и лятото трябва да се осигури защита от обедните слънчеви лъчи. Може да расте и на северен прозорец, но цъфтежа няма да е така обилен.

Растението изисква спазване на строг температурен режим. От пролетта до есента трябва да се поддържа температура 20-22°C, но не по-висока от 24°C. Повишаването на температурите до 25-28°C и повече може да се отрази неблагоприятно. От есента температурата се понижава, а през зимата се държи при 15-17°C. Това е важно, защото правилният температурен режим е препоставка за добрия растеж и цъфтежа на мединилата. Ако не се спазват тези условия, растенията вегетират и имат напълно здрави листа, но цъфтежът е слаб, или не цъфтят изобщо. Мединилата е много чувствителна на течения.

От пролетта до есента се полива умерено, като се спазва температурния режим, с мека, престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. От есента поливането се намалява, а през зимата се полива много внимателно, за да се избегне преполиването. Не се допуска също и засушаване на субстрата.

Около растението трябва да се поддържа висока въздушна влажност (около 80%). Листната маса трябва да се пулверизира редовно с мека, престояла вода, със стайна температура. Саксията може да се постави върху съд с влажен керамзит или торф. Препоръчва се използването на овлажнител за въздуха. При ниска въздушна влажност, листата израстват по-дребни. Ако няма достатъчно добра вентилация на въздуха, растението може да бъде нападнато от различни заболявания.

Мединилата се подхранва примерно от март до началото на август, веднъж на всеки две седмици с комплексни торове за цъфтящи. През останалото време не се подхранва.

При добри грижи, мединилата цъфти ежегодно, почти по едно и също време. Съцветията обикновено се появяват през март-април, а първите цветове се отварят в края на април – началото на май. Цъфтежа може да продължи до юли.

Периода на покой, когато се залагат цветните бутони за следващата година, е много важен. Той е през ноември-февруари. През тези месеци растенията изискват по-ниска температура, обикновено 15-17°С, необходима за съзряването на клоните и нормалното залагане на цветните бутони. През периода на покой, растението изисква също максимално количество светлина. Полива се много внимателно, без да се допуска преовлажняване и продължително засушаване на почвата.
Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните — на всеки 2 години. По време на пресаждането - през пролетта, може да се подреже с цел – оформяне на короната и размножаване – от получените резници. Старите растения могат да се подрежат повече, като след това се засаждат в по-малки саксии. Подходящ е субстрат със състав: листовка (2 части), хумусна почва (1 част), торф (1 част), торфена почва (2 части), пясък (1 част). Подходящи са леки смеси, като например готовите субстрати за епифитни растения. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж.

Растенията се размножават от резници и семена.

Резниците се подготвят през януари-май, от полувдървенели клони и трябва да бъдат с 2-3 междувъзлия. Засаждат се в съд с пясък, в условията на мини-парник, при температура 26-30°С. Поддържат се равномерни температури и влажност на въздуха. Вкореняването става за 30-35 дни. Вкоренените резници се засаждат по един в 9-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: листовка - 2 ч., хумусна почва - 1 ч., торф - 1 ч., лека торфена почва - 1ч., пясък - 1 ч. След време, в зависимост от растежа, растенията трябва да се прищипнат, за да се разклонят. В последствие растенията започват да се разклоняват сами, без да се налага прищипване. През лятото младите растения се поливат обилно, пазят се от слънцето и на всеки две седмици се подхранват с комплексни торове. През пролетта на следващата година се прехварлят в по-големи съдове, като състава на почвата е същият, но с два пъти по-голямо съдържание на торфена почва.

Семената се сеят обикновено през февруари-март (веднага след съзряването им) в подходящи съдове, в смес от листовка и пясък, в равни части. Посева се оставя на топло. Пониците се пикират в 7-сантиметрови саксии. Състава на почвата е: листовка — 1ч., пясък — 0,5 ч. През май-юни младите растения се прехвърлят в по-големи саксии и по-нататък грижите за тях са както при резниците.

Възможни трудности:

Мединилата не цъфти или цъфтежът е много слаб. Това се получава при неспазване на температурния режим, при недостиг на светлина, ниска въздушна влажност.

Мединилата може да хвърли бутоните и листата си при честа смяна на местоположението или недостатъчно висока въздушна влажност.

При ниска влажност, листата израстват по-малки, или се сгърчват.

При покупка трябва внимателно да се огледат стъблата и листата. Ако има кафяви петна по стъблото, по-добре е растението да не се купува. Много често такива петна са признак за гъбично заболяване, вследствие на което растението може да загине. В стайни условия също е необходимо да се спазва съотношението между влажността и светлината. Ако влажността е висока, а нивото на осветеност е ниско, растението лесно може да бъде засегнато от различни гъбични заболявания и да загине. По-често срещан е ботритиса.
Ако при отглеждането на мединилата, по стъблата започнат да се появяват кафяви или черни петна, засегнатите части трябва веднага да се отделят, да се обезпечи добре осветено място и вентилация на въздуха. При пулверизиране след това, срезовете не трябва да се мокрят!

Вредители: трипси, щитоносна въшка, червен акар.