Mesembryanthemoideae

Месембриантемови са най-ярко изразените сукулентни представители на сем. Aizoaceae. Има многобройни и взаимноизключващи се противоречиви теории за тяхното отглеждане, като например по повод поливането и периода на покой.
В настоящата статия са описани общи правила и резултати от наблюдения, придружени от кратки коментари за всеки от родовете, които представляват най-голям интерес за колекционерите. Използвани са материали от интернет.

Eжегодни цикли


Месембриантемови (по-нататък за краткост – месембр.) имат годишни цикли на развитие, които почти не се променят с времето. Последователността на циклите е генетично заложена и не се нарушава при пренасянето на растенията от южното полукълбо в северното, въпреки че растението преживява известен дискомфорт.
Пренесените екземпляри не спазват строго определен период на цъфтеж, още по-малко пък този на родителите си. Най-съществена е продължителността на светлата част от денонощието. Това е и причината растенията да цъфтят по едно и също време всяка година, а след това да изпадат в състояние на „покой”, като по разписание.
Живота на месембр. е постоянна последователност от състояния на интензивен растеж и относителен покой, като обикновено цъфтят в края на активния период.
Конофитумите са изключение.
През периода на покой, месембр. изглеждат неугледно, губят част от листата си и придобиват неестествена окраска. Например, повърхността на повечето кълбовидни месембр. избледнява; други почервеняват за период от няколко седмици. За повечето листни месембр. периода на покой е ясно изразен — растението забавя растежа си. Такова «поведение» е характерно за
Astridia, Bijilia, Cerochlamys, Ruschianthus, Titanopsis и др. и може да продължи през цялото лято.

В началото на вегетативния период (за една част от представителите е необходимо дните да са по-къси и прохладни, за други - по-топли и дълги), растенията възстановяват зелената си окраска интензивно.
Новата двойка листа на стъблото обикновено израства много бързо и е следвана от кръстовидно разположени двойки — втора и трета. Следващата двойка образува разклонение или подобие на такова, и най-накрая се появяват цветове и плодове.

Повечето растения забавят растежа си през горещия летен сезон и след това се нуждаят от много време, за да излязат от това състояние. Тези видове изискват особено внимание. Те могат да подновят растежа си в средата на зимата – след зимното слънцестоене, т.е. когато дните започнат да се удължават.

Някои миниатюрни видове месембр. се размножават и веднага след това умират. Повечето видове месембр. са жизнени, а кълбовидните суперсукуленти много често надживяват стопаните си. Умеят да се самообновяват, въпреки грешките в отглеждането, на което не са способни кактусите например. Най-старият отглеждан
Conophytum е на възраст над 180 години (като годината на пренасянето му в Англия е неизвестна). Най-старият Lithops, отглеждан в колекция от 1918 г., е още жив. Възрастта на компактните месембр. може да се определи по стъблата и корените, а не по листните двойки или по «тялото», които обикновено се обновяват веднъж годишно.

Болшинството от листата живеят не повече от две години, след което се сбръчкват, като постепенно се превръщат в кафява кожица, или се разпрашават.
Стъблата, напротив - най-често са много издръжливи, постепенно нарастват на дължина и дебелина, въпреки че от това губят известна част от силата си. Накрая израстват твърде удебелени и вдървеняват. Чувствители са към слънчевите лъчи и механичните наранявания, тъй като неестественото им издължаване ги прави недостатъчно защитени от външните фактори. Това има и своите преимущства – стъблата могат да се делят на отрези и да се използват като резници за вкореняване. Малка част от месембр. не се поддават на вкореняване.
Много от продължително живеещите месембр. са най-красиви, докато са млади. Например
Titanopsis формира особено ефектна розетка до втората си година, докато към десетата година многобройните му стъбла се деформират, издължават или отслабват, покрити се с вяли, изкривени листа. В повечето случаи се прибягва до обновяване на един или друг от компактните видове месембр. - от семена или издънки.

Поливане

Най-критичният момент при отглеждането на месембр. е правилно подбрания воден режим: постоянния контрол при поливане, периодичното засушаване, а също и въздушната влажност. Месембр. могат да растат в неправилно подбрана почва и при оскъдна светлина, но най-големия проблем за тях остава необмисленото «поливане на общо основание». Става дума за стриктни и почти индивидуални грижи! В естествения ареал на разпространение на месембр., от особено значение са ежедневно падащите роси или мъгли, чиято дребнодисперсна субстанция помага на растенията да преживеят сезона на късия ден. Всяка сутрин епидермиса на листата се навлажнява с роса, която кондензира и се стича по повърхността на почвата до корените. Мъглите също създават влажно покритие. Като имитация на честите, но кратковременни естествени дъжове, месембр. могат да се поливат често и по малко. Това благоприятства развитието на малките корени и ги стимулира да се разположат близо до повърхността. Периодично повтарящото се леко навлажняване също има огромно значение: то поддържа еластичността на тъканите и съдовете на корените. При по-различни условия, се наблюдава разрушаване на тъканта от преовлажняване от една страна, или отмиране и дехидрация — от друга. Има и изключения: храстовидните форми имат дълбоки, месести корени, както например
Faucaria, Hereroa, които не понасят продължителна влажност на почвата: корените им трябва да просъхнат добре, преди да се поливат отново. По-едрите храсти — Ruschia, Lampuanthus и т. н. — се радват на водата по всяко време.

Здравите, добре вкоренени растения реагират много бързо на навлажняване на почвата. Нежните им малки коренчета са много ефективни. Няколко часа след поливането и на следващия ден, епидермиса става лъскав, което доказва интензивната работа на корените. В случай на преполиване, растенията се напукват, загниват или губят корени; а при недостиг на вода — малките коренчета отмират и се нарушава ритъма на развитие. Такава опасност съществува най-вече, когато растенията се отглеждат в парник, особено през зимата. След поливане те се покриват с многобройни дребни капчици влага, а в същото време епидермиса има определено ниво на еластичност и в резултат – се разрушава. За да се избегне това, е необходимо да се поддържа постояна циркулация на въздуха. Т.е. по-подходящо е растението да се остави на сухо, при температура, близка до нула градуса Целзий, отколкото да се остави във влажна, прохладна среда.

Добрата въздушна циркулация позволява също да се избегне образуване на конденз и стичане на влага по растението, която може да не е необходима, въпреки че повечето растения с успех понасят такъв «душ» през зимата.

Най-често повтаряната грешка е преполиването. Ако по епидермиса на растението бъдат забелязани и най-малки пукнатини, поливането трябва да се спре поне за седмица. Пукнатините означават, че е достигнато максимално насищане с вода. Продължителното преовлажняване на почвата създава опасност от загуба на корени, а в такъв случай растението лесно може да загние. Характерните признаци за преовлажняване са нарушения в листообразуването, трансформиране на прицветниците в листа и обратното (което доказва връзката между тези органи). В резултат растението придобива неугледен вид. При недостиг на влага, старите листа се струпват един върху друг.

Качеството на водата е много важно за месембр. Освен нивото на рН, съществуват и други проблеми. Различните примеси и елементи (флуор, хлор, бор, следи от хербицидни остатъци и детергенти) могат да повлияят на месембр., предизвиквайки появата на черни петна, хлороза, кафеникави точки или ивици, изпъкнатини(мехури), неестествено «надебеляване» и внезапно загниване. Препоръчва се да се използва дъждовна или чиста изворна вода. Ако няма такава възможност, водопроводната вода трябва да престои поне две денонощия, преди да се използва.

Много е важно да се знае кога не трябва да се полива. Едва малка част от геофитите (
Phyllobolus - подрод Phyllobolus и частично Delosperma) могат да издържат засушени, било то – през лятото или през зимата. Повечето от „почиващите” през лятото храстовидни форми, изискват малко количество вода през годината – така че корените да не изсъхват и да не се разрушават. В средата на лятото, тези растения могат да се полеят. Някои от тях могат да се «напият» добре, но в действителност активността им е слаба и преполиването може да доведе не до активен растеж, а до загубата им.

Почиващите през лятото кълбовидни форми могат да понесат известно количество вода, особено ако се държат на хладно и се намират в стадий на покой, а пулверизирането им веднъж седмично подобрява тяхното общо състояние и ускорява преминаването им в стадий на активен растеж.

Зимният период на покой, характерен за
Pleiospilos, Негегоа и т. н., също изисква леко пулверизиране. По този начин се отмива прахта от растението и се предотвратява появата на червен акар. Корените не са застрашени от силно засушаване, освен ако растението не презимува на топло. За презимуването на литопсите има много противоречиви публикации. В крайна сметка, може да се полеят едно- или двукратно за целия сезон.

Препоръчителен метод за поливане е чрез пулверизиране. Лейките с различни видове накрайници не са подходящи. Всички те имат голям дебит за кратко време и са удобни само за тези храстовидни месембр., които обичат дълбоко поливане, също и в случаите когато растението трябва да се охлади след горещия летен ден. Повечето суперсукулентни видове месембр. се напукват дори при незначително преовлажняване (
Gibbaeum nebrownii, например се променя – сякаш е покрит с напукана глазура), и за тях този начин на поливане не е подходящ. Има и други съображения против употребата на лейки: чувствителността на нежните корени на семенаците, необходимостта да не се мокрят цветовете и плодовете, а също и вероятността от появата на петнистост (пигментите могат да се измият от венчелистчетата на цветовете или листата).

Препоръчва се, преди поливане, да се пулверизира надземната част на растението. Добре е да се следи за общото състояние на различните видове: ако по повърхността на Imitaria се забелязват пукнатини, скоро ще се появят и при Argyroderma. От физиологична гледна точка, тези пукнатини са безвредни за растението. Може да се прилага поливане на два пъти: през ранна есен, растенията се поливат вечер – обилно, но така че водата да не изтече през дренажните отвори. През нощта растенията частично усвояват влагата. На следващата сутрин (или понякога на следващата вечер), се поливат отново. Повторното поливане може да бъде заменено от пулверизиране. При месембр. по-голямата част от процесите, свързани с растежа, се извършват през нощта. Отделно засадените млади растения обикновено се поливат по края на саксията. Храстовидните форми се поливат в средата, за да не засъхне стъблото. Много от храстовидните форми развиват няколко коренови системи, слабо зависещи една от друга. Поливането на общи съдове изисква особено внимание, тъй като растенията може да нямат сходни изисквания за влагата или да са с несъвпадащи периоди на развитие. Ако се полива правилно, повърхността на почвата ще остане непокътната – както е била в първоначалния си вид. Разбира се тънкия слой пясък или гравий подсилва тази илюзия. В противен случай по повърхността на саксията се появяват вдлъбнатини и даже кратери или измити от водната струя повърхностни корени. За да се избегне отлагането на соли по листата, растенията може да се измиват с дестилирана вода.
От време на време се прилага обилно поливане, до пълно навлажняване на почвата. Това е особено препоръчително за растенията с дълбока коренова система; за растенията, при които е настъпил активния вегетативен период и се нуждаят от стимулиране; за растенията с признаци на засоляване по стените на саксията и стъблото; а също и за растения, изискващи защита преди настъпването на летните горещини или преди изключване на допълнителното осветяване. По принцип е по-добре дълбокото поливане да се направи на няколко етапа, а не наведнъж.
Полезен е и метода на поливане в подложката на саксията. Той е необходим за видовете, склонни към загниване при продължителен контакт на меките, сочни листа с вода – например за
Phyllobus resurgens. Изнасянето на «сухи» растения на открито при проливен дъжд е също добър технологичен метод! Между другото, отглежданите в стайни условия месембр. обичат да се поливат, когато навън вали.

Почвени смеси

Месембр. са способни да се адаптират и да растат в почти всякакви почви. Удивително е, че вегетирайки в различни части на Земята, в най-различна среда, те продължават да синтезират еднакви пигменти. Препоръчва се смес, която да е едновременно и песъчлива, и наносна, с висока пропускателна способност, с ниско съдържание на азот, без хумус и с рН – не повече от 7,5, а най-добре — около рН 6,5. Може да се състави от 2 части глинеста почва, 1 част едрозърнест пясък и 1 част пемза. Вариантите не са много и включват:

– различни пропорции на осн.съставки - пемза, пясък и глина;
– различен размер на частиците пемза (колкото по-малко е растението, толкова по-малки трябва да са частиците);
– добавка от гранитни парченца или перлит;
– добавка от хумус за семенаците.

Природните почви са много тежки и плътни за месембр. Най-често са твърди и при изсъхване, се разпрашават. В много случаи почвите са съставени от продукти от разпада на ширстова глина, с неголямо съдържание на хумус. Eксперимента на Коул, при отглеждане на
литопси в естествена почва, доказва че растенията се чувстват добре на закрито, но само в сухи условия. В повечето случаи, в парник естествената почва или нейните заместители, задържат влагата прекалено дълго и са твърде тежки. Кълбовидните форми поглъщат много вода и се напукват. Дори храстовидните форми често не понасят застоя на вода, също се напукват, а листата им се деформират. Почвените смеси на основата на торф водят до «кородиране» на корените, което спира растежа им след година-две. Опитните колекционери предпочитат почвени смеси, съдържащи голяма част компост, перлит и пясък, а също и добавки от пемза, парченца гранит, едрозърнест пясък. Колкото е по-висока киселинността на поливната вода, толкова по-подходящ е такъв състав на почвата.

Качеството на водата влияе в значителна степен при избора на почвена смес. Алкалната, минерализирана вода встъпва в реакция с торфа, подпомагайки разлагането му и превръщането му в токсичен, неподходящ продукт. И не само алкалната реакция на водата предизвиква проблеми, но и различните соли (повечето видове се приспособяват към постепенното изменение на реакцията на почвата).
По принцип всяка почва с времето става непригодна и трябва да бъде заменена с нова. Честото пресаждане (веднъж на две години) не позволява натрупването на вредни наслагвания в почвата. Ако се пресажда на 4–5 години, почвата трябва да е добре подбрана, за да е полезна през цялото това време. Повечето месембр. не обичат корените им да се пипат често. Листата и телата им забавят растежа си, но стават по-компактни и с по-ярка украска.

Сред месембр. има редица родове и видове, които са особено взискателни към състава на почвата. Като правило, това са диворастящи видове с произход - котловини, висококиселинни скали и обрастнали с мъх стръмни склонове (някои от тях изобщо не понасят почва и хоризонталния начин на живот!). Те изискват специални условия на отглеждане.

Киселинен баланс

Като цяло, месембр. растат в почви с широк диапазон на рН. Даже видовете, които растат в силно алкални почви, например Lithops vallis-mariae (обитаващ места, където почвата е с рН 9–9,5), могат да понесат по-висока киселинност. В алкална почва месембр. изглеждат по-издръжливи и често се променят до неузнаваемост, но повечето възстановяват естествения си вид в слабокисела среда. Растенията, обитаващи зони с кисела реакция на почвата, например
Khadia nanonae, Frithia pulchra, Conophytum turrigemm и др., страдат при пренасяне в алкална среда, и само отделни клони се приспособяват към продължително отглеждане при рН над 7,5. Ако видове с предпочитания към по-висока киселинноста, се отглеждат в условията на алкална среда (почва, вода), е добре да се използва дъждовна вода за поливане или да се внасят подкиселители (сяра, оцет, лимон, карбонова киселина). Различните подкиселители действат по различен начин, така че трябва първо да се експериментира. Много торове имат кисела реакция, което също помага, но като цяло това е комплексна реакция.

Подхранване

Силните или неподходящи по състав торове могат да предизвикат неочаквани изменения в окраската на растението (ярко-син, крещящо-зелен цвят), появата на грозни издутини и други заболявания, черни петна, опадане на цветните бутони или изражането им, и накрая - устойчива тенденция към напукване на тъканите, след поливане. Най-безопасния и ефективен метод за подхранване на месембр. е тяхното пресаждане. Много добри резултати дава смяната на повърхностния слой на почвата, без да се мести самото растение (мулчиране) - с нов и дори само разрохване на почвата.

Потребността от азотосъдържащи вещества за повечето видове е толкова малка, че са нужни години една глинесто-песъчлива почва да се изтощи. Много често частичното изтощаване на растението е предизвикано не от недостиг на хранителни вещества, а от недостатъчно поливане или от прегряване.

Най-добрият индикатор за дефицит на един или друг елемент е окраската на младите листа. Някои здрави месембр. имат жълтеникави листа. Към тази група се отнасят отделни видове
Astridia, Bijia, Cephalophyllum, Titanopsis и Vanheerdea. Ако новият растеж има жълтеникав оттенък, особено под формата на отделни ивици, това означава че реакцията на почвата не е подходяща, или е предозирано желязото.

При използването на «изкуствени почвени смеси» (например на основата на пемза или гранитни парченца), рано или късно се проявява недостиг на подхранващи елементи. В този случай се препоръчва растението да се подхрани с разтвор с ниско съдържание на азот и високо съдържание на калий, в съотношение 1:12. Подхранването е особено полезно през ранна пролет и ранна есен. Не се подхранва в средата на зимата: през този сезон повечето месембр. са в състояние на ежегодния си период на покой и това би им навредило.

Семенаците могат да се подхранват непрекъснато. От физиологична гледна точка, те се различават значително от възрастните екземпляри. Може да се пулверизират ежедневно със силно разреден торен разтвор.

Общия вид на растението зависи от това - колко активни двойки листа са необходими на всяко стъбло или колко могат да бъдат изхранени. В естествени условия
Lapidaria – та често расте ниско и то с неохота, като мъчително образува една двойка листа годишно, въпреки че по принцип растението е предразположено към бърз растеж и в стайни условия е нормално да развие по 3–4 двойки листа за същото време. В природата Pleiospilos nelii започва да цъфти след появата на втората двойка листа. Argyroderma, Conophytum, Gibbaeum и Lithops никога не хвърлят листата си и т.н.

Засаждане и съдове

Всички месембр. рано или късно се нуждаят от пресаждане, освен ако колекцията не се състои само от Conophytum achabense. Достатъчно е да се пресажда на всеки три или четири години, въпреки че отделни видове, и особено
Conophytum, могат да издържат в продължение на 20 години на едно и също място. Пресажда се при признаци на забавяне на растежа или най-малкото е добре растението да се извади от саксията и внимателно да се огледат корените. Може да се наблюдава как растенията се хранят от самите себе си, прониквайки във вече отмрелите и разложили се корени. Това не винаги е полезно. Най-добре е корените да се разделят и да се измие остатъка от почвата и изгнилите корени, като се оставят само здравите и младите. Ако се налага пресаждане на растение с признаци на засоляване (от използваните торове, неподходяща вода или продължително отглеждане при неблагоприятни условия), е много полезно кореновата туфа първо да се накисне в подкиселена вода за няколко часа. Това ще почисти и ще освежи корените, без да ги поврежда, особено ако след това се пулверизират. Семенаците, отглеждани в обогатена хумусна смес, трябва да се почистят добре, преди засаждане в стандартна смес, в противен случай по-едрите корени ще създадат плътна мрежа, от която младите корени трудно си пробиват път навън.

Ако се използва подкиселена вода с ниско ниво на съдържание на соли и почвена смес състоящата се наполовина от пемза или гравий, с добавка от готова смес, проблема се свежда до минимум както за семенаците, така и за възрастните екземпляри.

Преди засаждане на новополучени растения, с открита коренова система, е необходимо корените да се накиснат. Ако са прекалено засушени, трябва да останат в топла вода и през нощта. По този начин могат да се съживят. След засаждане, растението се оставя на сенчесто място за няколко дни. Новите корени започват да се формират приблизително след седмица, но за пълното им възстановяване са необходими няколко седмици, а самото растение изисква особено внимание през целия сезон.

Въпреки че може да се пресажда по всяко време, най-подходящият момент за това е началото на новия вегетативен период. Не се препоръчва да се пресажда растение, което се подготвя да влезе в период на покой — това може да предизвика нежелано повишаване на активността му. По-добре е да се изчака няколко седмици, докато растенията «заспят дълбоко». Положителния ефект от пресаждането може да се прояви след много месеци (и дори години), тъй като месембр. често проявяват много неохотно своето неудоволствие или удовлетворение.

По отношение на съдовете - месембр. могат да се отглеждат еднакво успешно в калаени съдове, азбестови кутии, глазирани декоративни саксии, обикновени глинени или пластмасови саксии. Пластмасовите съдове са по-евтини и по-добри в условията на по-ниска въздушна влажност. Глината е за предпочитане, особено ако съществува опасност от редовно преполиване. В глинените съдове корените не могат да се разместват много. Едва малка част месембр. предпочитат само глинени съдове:
Gibbaeum nebrownii е един от тях.

За дренаж могат да се използват парченца кирпич или чиста пемза. За
Conophytum burgeri половината от височината на саксията се запълва с пемза, за Dinteranthus — една трета. В общия случай дебелината на дренажния слой не трябва да е повече от една пета от височината на саксията.

Стрес и изгаряния

След пресаждане, растенията не трябва да се оставят веднага на предишното им място, особено, ако не е защитено. Даже много внимателното пресаждане е стресова ситуация за растението и може да предизвика набръчкване на епитела. Току що пресадените растения са лесен обект на слънчеви изгаряния, защото корените им все още не поемат достатъчно влага, която би защитила листата от действията на слънчевите лъчи. Следователно след пресаждане растенията трябва да се засенчват. Опасният период може да продължи до две седмици, след което корените възстановяват напълно всмукателната си способност. Изгарянето може да се получи и през зимата. При необходимост, растението може да се полее два дни преди пресаждането.

Първия признак за изгаряне може да бъде леко набръчкване на кожата на листата, а след това – видимо избледняване на окраската. Набръчкването може да се изглади с времето, ако своевременно се предприемат необходимите мерки, но избледняването е невъзстановимо. При локално набръчкване, растението трябва да се засенчи незабавно. Парче тоалетна хартия или салфетки са много подходящи за случая. Добре е те да се пулверизират често - това охлажда растението и го рехидратира много бързо.

Много е важно (въпреки че е трудно) да се разграничи изгаряне от обикновено набръчкване, например при литопсите – през горещите летни обедни часове. Такова набръчкване е обичайно и обикновено изчезва на сутринта, даже без вечерно пулверизиране на растението. То не е последвано от промяна на окраската и не уврежда епидермиса. Ако участъците набръчкана повърхност не побеляват и не пресъхват като пергамент, могат да се приемат за безвреден загар.
Най-коварни са изгарянията при кълбовидните видове, докато се подготвят да преминат в състояние на покой. Тънкото им, сухо покритие е ефективно до определен момент, а непрозрачността му пречи да се забележи навреме проблема. Полезно е да се разместят различните видове растения - между заспиващите
Conophytum да се поставят няколко вегетиращи Arhyroderma, и ако последните проявят признаци на изгаряне, то и Conophytum-ите също ще се нуждаят от защита. Наи-ефективна разбира се е защитата чрез засенчване през горещите дни, особено ако те са предшествани от мъгливи или сумрачни такива. Изгарянията и общото отслабване на растенията подлежат на лечение в продължение на година след това. Пълното възстановяване настъпва след завършване на един пълен жизнен цикъл. Ето защо последствията от изгаряния могат да се проявяват в продължение на две или три години. И още: растението не бива да се връща на мястото, на което е получило изгарянията!

Парадокс е, но някои растения се набръчкват в горещите часове, ден след поливането им. Предполага се, че това е предизвикано от временното разтягане на тъканите, които по-късно отново се възстановяват и по-леко понасят стреса. Друг вид набръчкване може да се получи през зимата при видовете с много плоски листа, като при
Gibbaeum heathii и Cheiridopsis pillansii. При тях новият растеж е скрит за продължително време в старото тяло и при поливане, водата се поема само от него. Старите части на растението се набръчкват и изглеждат точно като при изгаряне. През ранна пролет, деформираните стари листа се отварят внезапно и освобождават младото свежо тяло, често – вече с цветни зародиши.

Цъфтеж

Правилното поливане и безстресовата вегетация се увенчават с прекрасния момент на цъфтежа - период, който доказва доброто състояние на растението. За съжаление, в северните ширини с по-прохладен климат някои месембр. цъфтят много рядко и неохотно.
Слабия цъфтеж е свързан преди всичко с недостиг на светлина и – като следствие - с понижено ниво на жизнена енергия на растението. Недостига на светлина прави нормалното поливане невъзможно и опасно, а гладуващите растения не са способни да изхранят цветни бутони. Късите зимни дни в северното полукълбо също са решаващ фактор. Дължината на деня влияе на растежа на листата, което пък вторично влияе на цъфтежа. Много видове
Cheiridopsis имат определена последователност на листообразуването: след всяка двойка дълги листа следва двойка по-къси, а след това – цветни бутони (рядко след още една двойка по-къси листа) и особено дълга двойка листа. В условията на късия ден в северните ширини, растенията изхранват непрекъснато стерилни дълголистни двойки. Такова поведение се наблюдава също при Mitrophyllum, Monilaria и всички останали «диморфни»видове.

В такъв случай нивото на осветеност трябва да се повиши – в края на лятото растенията трябва да се преместят на най-слънчевото място, така че дори много капризната
Monilaria globosa може да разцъфне! Честото, леко овлажняване помага на растенията да се подготвят за цъфтеж през вегетативния период. Нивото на осветеност може да се повиши с допълнителни изкуствени източници на светлина.

Често може да се прочетат статии, според които растенията разцъфват едва тогава, когато «мислят», че са в критично състояние — своего рода аргумент за размножаване. Това е много драматично и трогателно, но е безоснователно, така както и разпространеното мнение, че само преди смъртта си един творец създава шедьовър. Отслабеното растение не е способно да изхрани цветни зародиши! Известно е също, че растения, подготвящи се за цъфтеж, почти никога не загниват, което свидетелства за мобилизацията на всичките им вътрешни ресурси за извършването на най-важния жизнен акт. Вярно е също и това, че при предозиране с подхранващи вещества, растенията понякога «скриват» цветните зародиши обратно в листата. Повечето видове обикновено цъфтят нормално и правят огромни плодове. Ако например целта е да се получи голямо количество семена от литопси, достатъчно е да се осигури светлина и храна – ще изглеждат гротескно, но повечето ще бъдат много продуктивни.
Малко от компактните месембр. имат продължителен период на цъфтеж. Това се обуславя от развитието им: образуването на една, две или три двойки листа, последната от които е цветоносна. При някои от родовете периода на цъфтеж се удължава до няколко месеца, както при
Stomatitum и Schwantesia.

Техника на опрашването

Цветовете на почти всички месембр. имат издадени органи. Дръжките на тичинките обкръжават с прашниковите си торбички плодника. Тъй като болшинството месембр. са самостерилни, за да се образува плод е необходимо да има две едновременно цъфтящи растения или едно цъфтящо растение и предварително запазен от по-рано прашец от друго. Прашеца може да се съхранява в хладилник, върху памучен тампон - прибран в плътно завързан плик. Цветовете на месембр. се отварят напълно за около седмица и са максимално готови за опрашване на четвъртия или петия ден. Повечето растения от една популация, цъфтят синхронно и проблема със съхраняването на прашеца отпада. Много е важно при поливане, водата да не попада по никакъв начин върху цвета - влагата разрушава прашеца, слепва го, и плодника се оказва в капан. Понякога влагата може да слепи дори венчелистчетата на цвета. Ако на пръв поглед здравите цветни бутони не се отвярят, вероятно това става през нощта. Изкуственото опрашване на широко разтворените цветове е най-добре да се прави с памучен тампон. Достатъчно е прашеца да се нанася върху плодника, три или четири дни поред. Опрашването на
Fenestraria например, понякога е ефективно, ако за катализатор се използва Glottiphyllum. Същото се наблюдава и при опрашването на Conophytum herreanthus и всеки един вид Monilaria.

Узряване и посев

Плодовете на месембр. изсъхват и вдървеняват, след узряване. Процеса продължава от месец (
Rhinephyllum broomii), до половин година (Conophytum smorenskaudense – един от най-едрите в семейството). В момента на пълното съзряване, плода се разтваря внезапно при пулверизиране на растението. Семената могат да се засеят веднага. Те са с кафяв цвят. При някои от видовете (Bergeranthus, Hereroa) семената могат да се засеят преди пълното узряване на плода. Малко от видове изискват допълнителна обработка или особен вид съхранение, след съзряването си. Отделни видове Dorotheanthus е по-добре да се сеят, след като преседят известно време, а някои Erepsias, подобно на «финбас» (finbos – африканско название на определени растителни съобщества в южната част на Капската област, включително Ericaceae, Restia, Pieronia и други склерофилни растения, геофити и отделни сукуленти), изискват обгаряне. Семената на редкия вид Lampranthus scaber поникват много бавно, както и на отделни видове Phyllobus - все още не е изяснено защо. Семената на литопсите поникват седем месеца след цъфтежа - едновременно. Същото се отнася и за Faucaria, Glottiphylum и др.

Повечето месембр. се отглеждат доста лесно от семена. Скоростта на растежа е сравнително висока, с някои малки изключения.
Няколко полезни препоръки за посева: изсъхналата тъкан на плода трябва да се почисти внимателно от семената – пулпата е като инкубатор за гъбичните инфекции, а по-плътния и слой пречи на първите нежни коренчета да проникнат в почвата. При по-голямо навлажняване, посева изисква добра вентилация.

Почвената смес за посева може да се подготви от: две части стерилизиран готов субстрат, една част пемза, с големина на частиците - около 3 мм, и една част едрозърнест пясък. Сместа се обработва на пара в продължение на два часа, след което се оставя да преседи не по-малко от седмица. За предпочитане са малките саксии (2 х 2 см и дори по-малки) – изсъхват по-бързо и се намалява опасността от загниване. Дребните семена се поръсват отгоре с тънък пласт пясък, по-едрите се покриват със слой с дебелина – равна на тяхната. Обикновено дребносеменните видове прорастват на изкуствена светлина (с изключение на
Dintrranthus и Lithops).

Използват се лампи, излъчващи в спектъра на дневната светлина, като се включват и изключват на 24-часов режим. Посева се поставя близо до лампите – на 20 см и по-малко и се поддържа температура +20 градуса Целзий. Малко от месембр. изискват ниска температура за прорастването. Може да се използва отделна стая или просто подходящ затворен съд – така посева се изолира от кухненските изпарения, домашните насекоми и др. След навлажняване с дестилирана вода, съда се затваря с прозрачен наелонов плик или стъкло. Ако да половин ден не се появи конденз - съдовете са прекалено сухи или не са плътно затворени. Ако по стъклото (плика) се образуват прекалено едри капки – съдовете са прекалено мокри и покритието трябва да отвори малко. След четири дни, независимо дали има видимо прорастване или не, покритието трябва да се отвори; на петия или шестия ден се маха изцяло, а съдовете се преместват на място с постоянен приток на свеж въздух. В този момент посева може да се навлажни отново, но не така интензивно, както първоначално. Желателно е обилното поливане да се избягва. Обработката с фунгицид трябва да е много внимателна.

Времето за прорастване на пониците често надхвърля очакванията.
Cheiridopsis пониква след 3–4 дни (минимум два), повечето Faucaria — след седмица. Литопсите и конофитумите изискват от три дни до три седмици, за да прорастнат. През цялото това време не трябва да се допуска развитието на водорасли или загниване на семената. При преполиване, семената могат просто да изчезнат. След отварянето на съда, саксиите трябва да се пулверизират поне два пъти дневно. След появата на пониците, във водата за пулверизиране може да се добави малко тор. Когато семенаците поотраснат, обикновено се мулчират с дребен гравий — това унищожава водорослите и създава опора за склонните към полягане млади поници.

За по-малко деликатните семена се препоръчва летен посев на открито, с покритие върху общия съд – достатъчно устойчиво на въздействието на проливните дъждове и ветровете. Дъждовната вода е много полезна, но в големи количества – целия посев може да се превърне в желирана каша. Това се отнася и за посевите на закрито. Интензивната циркулация на въздух е задължителна. Почвената смес се подготвя по същия начин, с добавка от 30 % хумус. Не се изисква такава стерилизация, както за посева на закрито.

Летния растеж е много по-бърз от този през останалите сезони. За няколко месеца може да се получат три пъти по-едри семенаци, от колкото на закрито. Освен това, през лятото семенаците се развиват много по-стабилно. Единствените представители на месембр., които не понасят летния посев, са по-голямата част конофитуми. За всички останали родове се препоръчва посев в средата на лятото.

Дори «зимнорастящите»
Mitrophyllinae (тези, чиито семена не са много дребни), растат добре, ако са засяти през лятото – на открито. Семената на Lithops и Dinteranthus поникват много бързо при температура около 40 градуса Целзий. Поради постоянно поддържаната влажна среда, пониците не изгарят и растат безпроблемно. Техните котиледони (семедели) могат да достигнат размер от 3 мм за няколко месеца.

Може да се използва и т.нар. «пакетен» метод, който създава временна херметизация за семената. Метода е допустим за Hawortia и други растения, които бързо биха се справили с последващите проблеми. Временната херметизация може да е ефективна и за някои видове трудни за отглеждане месембр., като
Conophytum depressum (който има навика внезапно да изсъхва).

Семенаците не се пикират до момента, в който първата двойка листа не придобие всички сукулентни признаци. В този период котиледоните губят своите способности и склонността си към загниване. Разбира се, може да се пикират и поници на една седмица, но това забавя растежа за продължителен период от време и загубите са много по-големи. Обикновено момента за пикиране на едросеменните видове настъпва три месеца след посева, а за кълбовидните форми — след половин година и повече. Ако семенаците си пречат един на друг, развитието им почти спира. При пикирането, основния корен задължително се поставя вертикално в субстрата. В противен случай растежа може да се забави. Ако процедурата се прави през лятото – пикираните семенаци се поливат веднага. През зимата се подхожда по-внимателно и лекото пулверизиране е напълно достатъчно за начало. То може да се повтори след ден или два, а нормално поливане може да се направи след седмица. За хибридните семенаци, които през първата си година са много слаби, се изискват специални грижи — плътно засенчване и усилено подхранване.

Хибридите и топлината

Повечето хибриди се развиват вяло, окраската им не е ясно изразена. Освен това отличителна особеност на всички хибриди е непоносимостта им към жегите. През лятото се налага да се засенчват, за да не станат розови, жълти, или бели. Хлорофилът преминава в по-дълбоките клетъчни слоеве, или казано с други думи «изгаря». Това частично обяснява относителната рядкост на природните хибриди.

Размножаване от резници, подрязване и вегетативна репродукция

Размножаването по вегетативен път се прилага най-често. Всички месембр. имат стъбла. При храстовидните форми те са ясно изразени, при компактните видове, подобни на Faucaria-та, стъблообразуването е в зряла възраст. При т.нар. безстъблени видове, стъблата са много къси и са покрити с месести листа. Единият вариант е при пресаждане, част от стъблото да се засади в почвата, без да се прекъсва връзката с майчиното растение. Друг вариант е част от растението да се отреже, или цялото растение да се раздели на части (
Aloinopsis-а не понася добре подобна операция).

При подрязване на растение с дълги междувъзлия, стъблата трябва да се отрежат няколко възела ппод най-активните листа. Задължително е растението да се полее обилно предварително. Новообразуваните храстовидни форми месембр. изглеждат уродливо в продължение на няколко седмици, но след това бързо се възстановяват. Отрязаните части могат да се използват като резници за вкореняване, а оставащата зелена маса да се изхвърли.

Отрязването на резници при «безстъблените» видове е най-добре да се прави близо до точката на растеж. При кълбовидните форми - ако е отрязана дълга част от стъблото, може да се забележи, че образуването на корени става не от стъблото, а в непосредствена близост до меристемата. Могат да се вкореняват и резници без меристема — при
Conophytum bachelorum, но за съжаление рано или късно умират.

Най-подходящият момент за подрязване е периода на активния растеж, но не по време на цъфтежа или когато дните са къси. Използва се остър нож. Срезовете може да се напудрят със стимулатор за вкореняване, но не е задължително. Най-важното е срезовете да се защитят от гъбични инфекции. Резниците се залагат в едрозърнеста чиста пемза или пясък, или в смес от гравий и перлит. За много от видовете може да се използва нормална почвена смес. Съда с резниците се оставя на полусенчесто място, така че да не им е много прохладно или тъмно. Подгряване е необходимо само в случаите, когато поради мястото или сезона околната температура е под 10 градуса Целзий.

Когато се образува калус, което отнема няколко дни, резниците се поливат малко. Тъй като не могат да поемат водата (все още нямат корени), навлажняването няма да им навреди. Част от корените се появяват след три седмици. В този момент трябва да се придприемат допълнителни мерки. Ако се появят признаци на втвърдяване и (както при
Conophytum и Lithops) свежо-зелен цвят в основата на растението, поливането трябва веднага да се намали. След месец, растението може да се пресади в обичайната за семейството почва и да се остави на постоянното му място.

Често растенията не се вкореняват толкова бързо. Понякога резниците на
Conophytum, заложени през есента, се вкореняват едва през следващото лято, защото образуването на новите корени се стимулира от все още скритите растящи листа. Редките растения е най-добре да се вкореняват само през лятото.

Има храстовидни форми, които трудно се вкореняват.
Drosanthemum speciosum например не се вкоренява, ако не се пулверизира през цялото време. Много представители на Mitrophyllinae също са трудни за вкореняване. В такъв случай е полезно да се пулверизират с торен разтвор. Същото се отнася и за Namibia ponderosa.

Преместване

Отглежданите в саксии месембр. не обичат да се местят, дори и това да е непреднамерено – от единия ъгъл на парника – в другия. Много често, при по-резки движения могат да се наранят тънките коренчета. Месембр. не понасят добре автомобилните пътешествия, а при транспортиране по пощата – без почва, могат силно да се повредят, макар и временно.

Чувствителни са на вятър – израстват по-компактни и здрави. При отглеждане на закрито е необходимо да се осигури постоянна циркулация на въздух, което помага да се избегнат и гъбичните инфекции и изключва възможността от прегряване на външните, осветени от слънцето, повърхности на растенията. Ето защо е подходящо месембр. да се отглеждат във висящи саксии.
Месембриантемови и компания

През периода на модното увлечение по отглеждане на месембр., груповото засаждане е било много разпространено. По принцип се практикува съвместно засаждане на слаби видове заедно с по-силни екземпляри или на два различни вида, като целта е да се стимулират взаимно. Не трябва обаче да се засаждат резници на два (или един) вида много близо един до друг — разликите в динамиката на растежа може да повлияе на по-слабия екземпляр, а при опит да бъдат разделени в последствие – по-силния вид може дори да загние.
Lithops и Conophytum се чувстват добре заедно, а ако целта е да се отглеждат съвместно няколко миниатюрни вида, при Conophytum-а може да се засадят Tylecodon и Bulbine.