Мимоза - Mimosa


От доста големия род Мимоза, около 450 вида, в стайни условия най-често се отглежда срамежливата Мимоза (Mimosa pudica).
Привлекателността на растението се определя от няколко различни фактора: красотата и аромата на цветовете, вкуса на плодовете, окраската на листата и т. н. Най-очарователна е доста рядката за растенията способност да се движи бързо. При малко механично дразнение нежните перести листа моментално се затварят около централната жилка. При по-силно дразнение целия лист може се прилепи към стеблото.

Разбира се, епитета срамежлива определя неправилно причината за това явление. Мимозата не е срамежлива, а крехка. Дъжда, вятъра, животните – всичко това може да я повреди. Със свиващите се листа, тези врагове вече не са толкова страшни. Между другото, в местата на естественото и обитание това растение се оказва злобен плевел. Именно заради умението си да избягва всякакви напасти.

Но има един проблем: събраните листа нямат необходимата площ на листната повърхност за фотосинтеза, т. е. храната. А, както се казва, трябва да се яде.… И ето че листата на мимозата се връщат в нормалното си положение само след 1,5-2 минути.

Интересно е и това, че с настъпването на тъмнината листата на мимозата се събират без всякакво външно въздействие. При това доста плътно. Прилича на сноп от сухи клони.

Обяснението не е сложно – през тъмната част от денонощието фотосинтеза не е възможен. През това време растението диша.
А и няма никакъв смисъл – да рискуваш да бъдеш изяден от някакви тревопасни, които в тропиците са най-активни като правило през нощта. Но, само да изгрее слънцето, листата отново се отварят и пристъпват към своята нескончаема работа – синтеза на всичко необходимо за растението.

Родината на това удивително растение са Антилските острови, където мимозата расте във влажните низини. Но хората са разпространили мимозата по целия свят, и в много тропически райони тя успешно се е натурализирала.

Срамежливата Мимоза се отглежда и в умерения пояс, но разбира се само в оранжерийни и стайни условия. При отглеждане в стайни условия трябва да се помни, че да се съхрани това растение живо през зимата е много трудно. Това се обяснява със сухия въздух и недостатъка на светлина.

Мимозата може да се отглежда като едногодишно растение. Засятите през април растения в края на лятото достигат височина повече от 0,5 м, цъфтят активно и лесно завързват плодове. Трябва само да се помогне за опрашването. За това е достатъчно само да се потъркат кълбовидните цветове един в друг и облачетата прашец, които се посипват върху плодниците ще свършат останалото. Остава само след известно време да се оберат узрелите (изсъхнали) шушулки и, в хартиен плик да се оставят за съхранение на вратата на хладилника.
През пролетта, преди засяване семената се отделят от шушулката, накисват се в гореща вода за 20—30 минути и се засяват в непропусклив торф. Семената акуратно се засаждат в субстрата, без да се покриват напълно. Съда с посева се затваря със стъкло и се оставя на много светло място.

Разбира се, не бива да се допуска прегряване на съда на пряко слънце.

При височина около 5 см, семеначетата акуратно се пикират в 0,25 л пластмасови саксии, запълнени със смес от равни части хубава градинска почва, торф и едрозърнест речен пясък. В случай на успех, примерно след месец трябва да се прехвърлят в по-голям съд. Обикновено се използват саксии с обем от 0,75 до 1 литра.

Естественно, на дъното на саксията трябва да има дренажен отвор, над който трябва да се направи дренажен слой от малки камъчета или керамзит. Това ще предотврати застоя на вода в почвата, на което мимозата е много чувствителна. За засаждане на растението се използва смес от 2 части земя, 1 – торф и 1 – пясък.

Следващото прехвърляне в по-голяма саксия е при необходимост.
Мимозата трябва да се полива винаги обилно, но само след просъхване на връхния слой почва. Най-добре е да се използва преварена или поне престояла вода, с температура не по-ниска от околната (стайната).

Саксията непременно трябва да бъде на слънчево място, но без да се допуска излишно нагряване.

Теченията, възникващи от едновременното отваряне на няколко прозореца или врати, се отразяват крайно лошо на мимозата. Освен традиционната за повечето растения отрицателна реакция на бързата дехидратация на листата, при мимозата се наблюдава и реакция на механично дразнение.