Мирта — Myrtus

Семейство: Миртови (Myrtaceae).
Родина: Средиземноморската област, Азорските острови, Северна Африка.
Цъфтеж: Обикновено през лятото до средата на есента.
Растеж: Доста бърз: годишния прираст е 10-15 см.
Светлина: ярка разсеяна. Растението може да понесе известно пряко слънчево осветяване.
Температура: През пролетта и лятото умерена или малко под умерената, 18-20°C. През зимните месеци миртовото дърво е най-добре да се държи при температура 5°C и не по-висока от 8-10°C.
Поливане: От пролетта до есента – редовно и обилно (според степента на просъхване на горния слой на субстрата), през зимата — ограничено.
Влажност на въздуха: От пролетта до есента растението се пулверизира.
Подхранване: От пролетта до есента миртата се подхранва ежеседмично с тор за цъфтящи растения.
Подрязване: Растенията понасят подрязване и подстригване, може да им се придаде най-различна форма.
Период на покой: През зимата. Растението се държи на светло, прохладно място (5-10°C), като се полива ограничено.
Пресаждане: Младите растения се пресаждат всяка година през пролетта, без да се загърля ствола в почвата, при необходимост, следващо пресаждане се прави след 2-3 години.
Размножаване: Чрез семена и резници.

Към рода на Миртата (
Myrtus L.) принадлежът от 16 до 40 видове от семейство миртови. Распространени са в Северна Африка, Западна Азия, на островите в Карибско море, във Флорида (САЩ), на Азорските острови, в Европа (Средиземноморската област).
Вечнозелените растения са нискорастящи дървета и храсти. Листата са супротивни, твърди, кожести. Цветовете са единични или многоборойни, на къси дръжчици, излизащи от листните розетки.
Широко известен е един облагороден вид — M. communis. Миртата е популярно декоративнолистно растение. От листата и стеблата и се извлича етерично масло (използва се в парфюмерията и медицината). Като саксийно растение има широко приложение в интериорния дизайн. Расте добре в стайни условия, но само ако грижите задоволяват изискванията на растението. Стеблата са гъсто облистени, и се използват за декорация. Има фитонцидни свойства, за това се смята че създава здравословна среда в помещението.

Видове:

М. обикновена (Myrtus communis L.).

Расте в сянката на вечнозелените дъбове и брези, в невисоките гори по Средиземноморието, на Азорските острови, в Северна Африка. Това са дървета или храсти до 3-4 м височина; стеблата са почти четиристранни, гъсто облистени, голи. Листата са супротивни, понякога събрани по 3, яйцевидни, ланцетни, с дължина 2—4 (до 5) см и 1—2 см ширина, заострени, кожести, цели, гладки, голи, лъскави. На силна светлина може да се видят малките точици, пълни с етерично масло, благодарение на което растението издава приятен аромат. Най-ароматни са белите цветове на растението. Те не са големи (до 2 см в диаметър), с пет венчелистчета, расположени по едно на дълга дръжка. Многобройните златисти тичинки придават спицефичен вид на цвета. След опрашването се образуват плодчетата – тъмни, ягодовидни със силен аромат.
В природата миртата достига височина до 3-5 м. Облагородените растения не са толкова високи (около 60 см), рядко достигат 1 м.
Обикновената мирта има множество облагородени форми, различаващи се помежду си по разположението на листата и способността си на цъфтеж.


Грижи през лятото:

През лятото миртата се изнася на открито, полусенчесто място. Полива се редовно, без да се допуска пресушаване на почвата, пулверизира се и се подхранва. За поливането и пулверизирането се използва мека, престояла вода. Подхранва се през 7-10 дни с органични и минерални торове, редувайки.

Грижи през есента:

С понижаване на въздушната температура поливането, пулверизирането и подхранването също се намаляват.

Грижи през зимата:

Миртата презимува в прохладно (до 10°С) светло помещение. Полива се рядко, не се подхранва и пулверизира.
При презимуване в по-топло помещение, растението се полива по-често, За да не пресъхва кореновата туфа, ако въздуха е много сух, се пулверизира и подхранва 1 месечно. Но даже и в този случай миртата може да хвърли листата си. През пролетта отново се облиства.

Грижи през пролетта:

През пролетта младите растения се пресаждат, а възрастните — не по-често от веднъж на 2-3 години, когато кореновата система се разрастне достатъчно. Сместта за пресаждането се избира да е питателна (средно) от градинска почва, хумус, торф и пясък.

Размножаване:

Миртата може да се размножава от семена. Свежите семена се почистват от околоплодника, изплакват се в слаборозов разтвор на калиев перманганат и се засяват в лек субстрат от листовка и пясък. Пониците се появяват след 1-2 месеца. Пикират се в малки саксийки, а когато достигнат височина от 20 см — се прищипват. Семеначетата се пресаждат, когато корените им запълнят целия обем на саксията. Цъфтежа им започва на петата година.

Миртата лесно се размножава чрез резници. В края на пролетта—началото на лятото резниците се подготвят от връхни полувдървенели клони с 3-4 двойки листа. Потапят се във воден разтвор на стимулатор за вкореняване в продължение на 2 часа. След това резниците се изплакват с чиста вода, долната двойка листа се отстранява и се засаждат във влажен пясък или лек субстрат от торф и пясък.

Внимателно се поливат, пулверизира се и съда се покрива с пластмасов капак или полиетиленов плик. Съда се отваря периодично да се проветри и да се избегне загниване. След 1-1,5 месеца, когато резника започне да нараства, вече вкоренен – се засажда в саксия. На първо време се държи на сянка, Покрит отгоре с наелонов плик и периодично се проветрява. Едва след като се убедите, че резника се е вкоренил добре, съда се освобождава от наелоновото покритие. Растенията, захванати от резник, започват цъфтеж след 2-3 години.

Вредители:

Миртата може да бъде нападната от въшки или щитоносни въшки. Прилагат се същите мерки, както при цитрусовите култури.

Особености при отглеждането:

Въпреки, че миртата се нуждае от постоянно влажен субстрат, застоялата вода в подложката на саксията е вредна. Ако дренажните отвори се запушат по някаква причина, корените на растението загниват от бактерии, причиняващи гниене и умират. Това води растението до гибел.

Ако растението обитава прекалено сенчесто място, то няма да цъфти.
При топъл и сух зимен период, листата на миртата опадват, но през пролетта тя отново се облиства.

Миртата и народните обичаи:

От древни времена миртата е била почитана от римляните, египтяните, гърците и евреите. Смятало се, че клонче от мирта дава сила и бодрост на пътника и не тръгвали на дълъг път без нея.

Около храмовете на богинята на младостта и красотата Венера засаждали гори от миртови дръвчета. В католическите храмове миртата е възприета като въплъщение на Божията Майка.
Миртата се е считала за пазител на домашното огнище и за това, когато в семейството се раждало момиченце, засявали семе на мирта. Момичето растяло, а с него и дървото, и в деня на сватбата си, девойката носела на главата си венец от цветовете и клоните на своята мирта.

В кулинарията отдавна се използват листата на миртата като ароматна подправка в блюдата. Освен това, тя добавя цял комплекс от необходими за организма микроелементи.

От плодовете на миртата се приготвяла винена настойка, която се е считала за еликсир на здравето.

Като козметично средство - С настойка от мирта са миели лицата си, за почистване и освежаване.

В наши дни етеричното масло, получено от листата и кората на това чудесно растение, се използва в парфюмерията и медицината. Препаратите, получени от миртата, се използват при лечение на ангина, бронхит, грип и туберколоза в начална фаза.