Нематантус - Nematanthus

Семейство: Геснериеви (Gesneriaceae).

Родина: Южна Америка.

Цъфтеж: по време на вегетативния период, обилен.

Растеж: среден.

Светлина: ярка разсеяна. През лятото трябва да се защити от директните слънчеви лъчи.

Температура: през периода на активния растеж - около 19-24°С. През зимата е добре температурата да се понижи до 14-16°С.

Поливане: от пролетта до есента - обилно. През зимата се полива умерено, особено, ако е в хладно помещение.

Влажност на въздуха: около 50%. През лятото се препоръчва да се пулверизира.

Подхранване: през вегетативния период – веднъж на две седмици, с комплексни минерални торове.

Период на покой: през зимата. Растението се оставя на хладно (14-16°C) и светло място и се полива умерено.

Пресаждане: През пролетта, при необходимост.

Размножаване: от резници и семена.

Рода Нематантус (Nematanthus Schrad.) включва шест вида епифитни и полуепифитни лиани, храсти и полухрасти от семейство Геснериеви. Разпространени са в Южна Америка.

Името произхожда от гръцката дума nema — нишка и anthos — цвят, тъй като цветовете на някои видове имат дълъг и тънък цветонос. Окраската на цветовете е оранжева, червена, розова или жълта. Външния вид и строежа на растението напомнят на колумнеята и хипоциртата, поради което по-рано са били причислявани към този род.

Видове:

Nematanthus fluminensis Fritsch.

Пълзящо растение със супротивни сатенено-зелени елипсовидни листа с дължина 5-10 см, на долната страна - червеникави. Между листата израстват дълги, тънки цветоноси на върха, на които се разтварят лимонено-жълти цветове с дължина около 5 см.

Nematanthus fritschii Hoehne. Синоним: Hypocyrta fritschii (Hoehne) Handro.

Растението е с височина до 60 см, с красиви зелени листа с червеникава обратна страна и дължина до 7,5 см. Стъблото е тънко, гъсто мъхесто. Цветовете са ярко-розови, с тръбичка до 5 см.

Nematanthus longipes DC.

Епифитен пълзящ полухраст. Листата са светло-зелени, супротивни, голи, елипсовидни, с дължина до 10 см и ширина до 4 см. Цветоносите са дълги около 10 см и израстват между листата. Единичните цветове са тръбести, червени. Тръбичката на венеца има издутина в основата. Чашката е дълбоко нарязана и се състои от пет тесни чашелистчета.

Nematanthus wettsteinii (Fritsch) H.E.Moore. Синоним: Hypocyrta wettsteinii Fritsch Denkschr.

Ампелно растение с тънки стъбла, с дължина до 90 см, силно разклоняващи се. Листата са малки, овални, восъчни, тъмно-зелени. Цветовете са оранжево-червени с жълто, с дължина 2,5 см. Цъфтежът е обилен и продължителен.

Видове и сортове без описание.

Nematanthus hirtellus (Schott) Wiehler.

Nematanthus corticicola Schrad.

Нематантус сорт Hawaiian Jade (Nematanthus 'Hawaiian Jade').

Nematanthus albus

Nematanthus punctatus

Nematanthus tessmannii

Nematanthus villosus

Грижи за растението:

Нематантуса изисква ярка, разсеяна светлина - по 12 до 14 часа на денонощие. Има сходни изисквания, като сентполията. Подходящ е за отглеждане на западен или източен прозорец. Може да расте и на северен прозорец, но през есента и зимата на растението може да не достига светлина и цъфтежа да не е така обилен. На южен прозорец, през лятото растението трябва да се защити от преките слънчеви лъчи, за да се избегнат изгарянията. През зимата изисква много светлина. Растението се чувства добре, ако се доосветява допълнително.

През вегетативния период, растението се държи в топло помещение, при температура 19-24°С. През зимата е добре температурата да се понижи до 14-16°С. Нематантуса, както и колумнеята, понася добре кратковременни понижения на температурите, но продължително захлаждане при температури под 13°С се отразяват неблагоприятно на външния му вид. При температура 7 °С листата покафеняват и опадат. Растението не се чувства добре при температури над 27°С. Много е полезно нощната температура да е с 5-10 °С по-ниска от дневната.

От пролетта до есента се полива обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През зимата се полива умерено, особено ако е в хладно помещение. Използва се мека, престояла вода със стайна температура. Видовете с едри листа изискват по-често поливане. Признак за недостиг на влага е опадането на младите листенца и свиването на големите. Силно засушените екземпляри трябва да се потопят в съд с вода, за да се овлажни добре субстрата и да се досипе нова почва в образувалите се цепнатини при стените на саксията.

Нематантуса изисква относителна влажност на въздуха около 50%. Нивото на влажността зависи от температурата: колкото е по-висока тя, толкова по-висока трябва да е и влажността. При температура 21°C, въздушната влажност трябва да е 50%. При по-високи температури, влажността трябва да се повиши до 60%. Полезно е растението да се пулверизира ежедневно, с топла, мека вода. Ако презимува в хладно помещение, не трябва да се пулверизира. За увеличаване на влажността, саксията с растението може да се постави върху съд с влажен керамзит.

Нематантуса се подхранва през периода на вегетация – веднъж на две седмици, с комплексни минерални торове. През есента подхранването се намалява, а през зимата не се подхранва.

Растението цъфти от пролетта до есента. Ако се обезпечи допълнително осветяване през зимата, може да продължи да цъфти и през този сезон.

За нематантуса е характерно, че цветовете се появяват само на младите клони. Това налага редовното подрязване на растението – след цъфтежа. Ако презимува на топло, растението израства и през пролетта се налага повторно подрязване. Парченцата от стъблата могат да се използват за резници.

Пресажда се през пролетта, при необходимост. Подбира се малко по-голям размер на съда (с 1-2 см по-голям диаметър), тъй като растението се чувства най-добре в тесен съд. На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж. Субстрата трябва да е лек и въздухопроницаем, с pH 7,0 - 5,0 (неутрален или слабокисел). Състава може да бъде: листовка, хумусна почва, торф и пясък (2:1:1:1), с добавка от дървен въглен и ако има – нарязан сфагнум.

Нематантуса се размножава от семена и чрез резници.

Семенното размножаване е както при другите геснериеви. Прахообразните семена се засяват по възможност равномерно върху предварително заравнен и овлажнен субстрат и се покриват със стъкло. Полива се в подложката на съда. След появата на пониците, стъклото се отваря. Семенаците се пикират. Поотрасналите растения се засаждат като резниците – по няколко в един съд. Цъфти през следващата година.

Растението се размножава успешно от връхни и стъблени резници. Резниците с дължина 7-10 см могат да се залагат целогодишно. Листата в долната една трета от стъблото на резника се махат. Засаждат се в лек субстрат, или в жив сфагнум. Подрязаното майчино растение се премества за известно време на по-сенчесто място. След известно време израстват многобройни стъбла.

Възможни трудности:

По листата има светло-кафяви петна:

Възможна причина – поливане със студена вода. Температурата на водата трябва да е 20°С.

Растението хвърля листата си.

Ако е през есенно-зимния сезон, вероятната причина е прекалено ниската температура.

Ако е през лятото и субстратът е сух, корените на растението са засушени.

Връхчетата на листата съхнат и жълтеят.

Причината е прекалено висока температура и ниска влажност.

При пулверизиране по време на цъфтеж е добре да не се мокрят цветовете, защото покафеняват и падат преждевременно.

При преовлажняване на субстрата се появява сиво гниене.

Вредители: трипси, листни въшки, акари.