Нолина — Nolina

Нолина — Nolina или Бокарнея — Beaucarnea

Синоним: Beaucarnea Lem.
Семейство: Агавови (Agavaceae Dumort., nom. cons.).
Родина: Мексико, южните щати на САЩ.
Растеж: среден.
Цъфтеж: в домашни условия рядко
Температура: През лятото понася добре стайните температури, през зимата в периода на покой 10-15°С.
Светлина: ярка разсеяна, преките слънчеви лъчи се избягват, през зимния период през мрачните дни растението маже да се доосветява с изкуствена светлина.
Поливане: обилно, между поливанията е добре субстрата да е засъхнал. През периода на покой, поливането е ограничено или изобщо на се полива.
Влажност на въздуха: растението не е взискателно.
Подхранване: През пролетта и лятото — 1 път на 3 седмици с комплексни минерални торове, през зимата и есента- не се подхранва. Високото съдържание на азот в подхранващия разтвор води до намаляване твърдостта и здравината на листата.
Пресаждане: През пролетта, младите екземпляри ежегодно, възрастните веднъж на 3 — 4 години.
Подрязване: не се нуждае, изсъхналите крайчета на листата се подрязват, като се оставя тънка кафява лентичка тоненькую коричневую полосочку.
Период на покой: През есенно-зимния период, за да настъпи периода на покой, температурата бавно се понижава до 10°C, осигурява се добре осветено място и не се полива.
Размножаване: през пролетта, от семена, чрез издънки и разклонения.

Рода Нолина (
Nolina Michx.) или Бокарнея (Beaucarnea Lem.) наброява около 30 вида растения от семейство Агавови , разпространени предимно в Мексико.
Най-често това са невисоки дървовидни растения с много издута основа на ствола. Тази издутина е ефективен резервоар за вода и позволява на нолината да расте на места, където на практика вали дъжд един-два пъти в годината. За оцеляването и при такива условия помагат и дългите много тесни листа, които при големи горещини имат способността да се свиват силно и по този начин значително да намалят площта на изпарение.

Наричат нолината още Бокарнея, растението е интересно и се отглежда като невзискателно високо единично растение. Издутината при основата на стеблото, подобна на луковица съхранява водни запаси, така че временния недостиг на влага за корените не причинява никаква вреда на растението. Заради тази си особеност растението е получило народното име «слонски крак», а заради короната си от дълги с формата на камшичета листа - «конска опашка ». «Бутилковото дърво», e растение с удебелено стебло, издуто в основата си, в което струпва водни запаси, и е много популярно сред любителите-цветари. Причината за тази му популярност е лесното отглеждане, издръжливостта му на сух въздух в широк температурен диапазон и, естествено – необичайния външен вид. В естествени условия нолината се разклонява след цъфтеж, въпреки че предприемчивите холандски производители успяват да предизвикат същия резултат в по-къси срокове чрез подстригване. Удебеления (до 1 м в диаметър) ствол е увенчан от няколко живописни групи къдрави зелени листа. Голямата, добре оформена нолина е скъпо удоволствие. Често по магазините се предлагат саксии с по няколко малки екземпляра. Тези предложения са по-изгодни, но за формирането на типичното «бутилково дърво» може да са необходими не един и два сезона. В стайни условия нолината цъфти изключително трудно и рядко.

Корените на нолината нарастват на ширина, а не толкова в дълбочина (в родината си това необикновено растение се среща на каменисти почви с плитък хумусен слой). По тази причина нолината се нуждае от плитка разлата саксия и добър дренаж. На повърхността на почвата може да се насипе едрозърнест пясък, за да се избегне образуването на кора и да се подчертаят декоративните качества на растението. Нолината (Бокарнея), особено големите екземпляри, е великолепно фокусно растение. Особено ефектно стои в помещения, обзаведени в модерен съвременен стил (хайтек и фюжън), използва се като листнодекоративно растение.

Видове:

Макар в родината си нолината да има около 30 разновидности, в магазините се предлага най-вече един вид
Nolina recurvata Hemsl., известна също като Beaucarnea recurvata Lem.

Ствола е изправен, разширяващ се при основата, образувайки удебеление, подобно на луковица. В естествени условия ствола достига височина 8-10 м, а основата до 1 м в диаметър. При оранжерийно-стайно отглеждане височината на растението не надхвърля 1,5 м. В горната част на растението е разположен богат сноп от гъсто израстнали линейни листа, достигащи почти 2 м дължина. В родината и Мексико, Дългите и твърди листа на нолината се използват за претене на кошници и знаменитите шапки-собреро. Ниската част на стеблото се оголва и се покрива с гладка сивкава коркова тъкан, защитавайки я от изпаряването на вода.


Н. дълголистна (N. longifolia Hemsl.) и Н. дребноплодна (N. microcarpa S. Wats.)

Срещат се в оранжериите и парковете по Черноморското крайбрежие. Има дълги съцветия от многобройни дребни цветове.


Грижи за растението:

Нолината е крайно невзискателно растение, и не е проблем да се отглежда дори от начинаещи любители. Най-добре се чувства на светло място, но преките слънчеви лъчи трябва да се избягват. През есенно-зимния сезон растението може да се осветява допълнително.
През пролетно-летния период нолината (бокарнея) понася добре стайните температури. През всички сезони трябва внимателно да се следи да не стои на течения, тя ги понася твърде зле. През лятото растение може да се изнесе на открито, но трябва да се избере такова място, че да бъде защитено от вятър и дъжд. През есенно-зимния период, за да настъпи периода на покой, температурата плавно се снижава до 10°С. Можете да държите нолината от ноември до януари при температура 3-5°С, при тази температура се създават оптималните условия за покой на растението. В родината си нолините растат на височина около 3000 метра над морското равнище, където нощните температури падат под нулата, ето защо те могат да понесат достатъчно ниска температура на въздуха. Най-често в домашни условия не може да се осигури необходимата температура за периода на покой на нолината. В стайни условия растението не преминава в период на покой и продължава да расте. В такъв случай на рястението е добре да се осигури добре осветено място.

През пролетно-летния период нолината (бокарнеята) се полива обилно, за предпочитанеот долу (саксията се потапя в съд, напълнен с вода, и се изважда когато влага избие по горния слой на субстрата, отцежда се и се поставя на постоянното и място). Следващото поливане е, когато туфата просъхне напълно. Ако през есента и зимата нолината преживява при стайни температури, без период на покой, трябва да се полива по същия начин, както през лятото. При презимуване в условията на по-високи температури, се увеличава влажността на въздуха, листата се пулверизират периодично.

Поливането трябва да се ограничи (10-15°С), или напълно да се прекрати (по-ниска от 10°C) в случай, , че растението презимува при ниски температури, и тя е в период на покой. Никаго не бива да се забравя, че преполиването за нолината, както и за всички други пустинни растения, може да се окаже фатално (особено опасно е преувлажняването през зимата, за да се избегне това, любителите – цветари прибягват до метода на капковото поливане).

В стайни условия нолината не се нуждае от пулверизиране, но листата е необходимо периодично да се забърсват с влажна гъба. В природата нолината се снабдява с вода, събирайки обилната роса, характерна за местообитанието и. Колектори на влагата са нейните дълги жлебообразни листа, по които капките роса се стичат към центъра на короната и след това по ствола попадат при корените в почвата. С това нолината компенсира постоянния дефицит на дъждовна вода, характерен за родината и. Росата може да се имитира, като се пулверизира короната на нолината с топла преварена вода. Но това не бива да се прави по обяд, когато е най-горещо. Най-доброто време са сутрешните или вечерните часове.
През първите години нолините растат достатъчно бързо и към 6-7-та си година, при добри грижи се превръщат в големи ниски растения. Ето защо използването на подхранващи разтвори не оказва особенно значение на растежа. Все пак, при желание – могат да се използват течна тор. Подхранва се веднъж на три седмици. Концентрацията на разтвора трябва да е на половина на указаното на опаковката.

Естествено, подхранването се предприема през периода на активен растеж и само след обилно поливане преди това с чиста вода. По-високото съдържание на азот води до омекване на листата. Растението може да се подхранва и с много слаб органичен разтвор ( в съотношение 1:20).

За засаждане на нолината традиционно се използват достатъчно съдове, по-скоро широки отколкото дълбоки. На дъното задължително трябва да има отверстия за оттичане на излишната вода. Изгражда се висок дренажен слой от дребни камъчета или керамзит. Това прчи да се задържа излишна вода в субстрата, което неизбежно води до загниване на корените. Корените на нолината нарастват хоризонтално, а не в дълбочина (в родината си това необичайно растение расте на каменисти почви с недълбок хумусен слой). По тази причина е необходима широка саксия и добър дренаж. На повърхността на почвата може да се насипе слой от дребни камъчета (едър пясък), за да се предотврати образуването на земна кора и да се подчертаят декоративните качества на растението.

Нолината се пресажда само когато изпълни саксията с корени. Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – веднъж на 3-4 години. Засажда се на същата дълбочина, както е била засадена преди това. Първите 3-4 дни след пресаждането нолината не бива да се полива. За да се ускори растежа, веднъж годишно през пролетта се препоръчва младата нолина да се прехвърля в по-голяма саксия (с 2-4 см по-голям диаметър от предишната). Почвената смес трябва да е рохкава, например, торф, листовка, пясък в пропорции 1:1:2, или: градинска почва, листовка, хумус, торф и пясък (1:1:1:1:1). Може да се направи смес от градинска почва и едрозърнест пясък.

Нолина е подходящо растение за хидрокултура.
Нолината се размножава сложно. Основния начин е от семена, както правят производителите в Холандия. Понякога в основата на основното стебло израстват издънки, а от тях – нови стебла.

Рзмножаване от семена:

Семената се накисват в топла вода за 24-48 часа. Засяват се във влажен субстрат, състоящ се от торф и пясък (в съотношение 1:1). Поставят се на повърхността и се зесипват с тънък слой почва, равен като дебелина на размера на семената. За прорастването е необходима светлина, съда може да се постави под изкуствено осветление.

Оптималната температура е +21-25 градусов, не по-ниска от 20. Обикновено пониците прорастват след 3-4 седмици. Необходимо е да се следи субстрата да не е прекалено влаженСъда може да се покрие със стъкло или наелонов плик, а при появата на конденз трябва да се отваря и да се проветрява.

Когато семеначетата укрепнат, се пикират в самостоятелни саксии, в зависимост от размера им. Почвената смес трябва да е рохка, например, торф, листовка, пясък в съотношение 1:1:2, или: дградинска пръст, листовка, хумус, торф и пясък (1:1:1:1:1). По-нататъшните грижи за семеначетата са като при възрастните екземпляри.

При размножаване от издънки, първо трябва внимателно да се отделят. Вкореняват се във влажен субстрат от торф, пясък и перлит (вермикулит). Влажния субстрат се насипва в саксията, притиска се и и се прави дупчица. В нея се засажда издънката, а почвата наоколо се притиска добре. Саксията със засадената издънка се покрива и се оставя на топло място. Необходимо е да се поддържа температура в границите на 21-26°С, постоянно да се пулверизира и редовно да се проветрява. Когато започнат да израстват нови листа, саксията се отваря и младото растение се аклиматизира постепенно към новите условия.

Възможни трудности:

Листата са меки, бледи и са клюмнали:

Причината може да е прекалено тясна саксия или недостатъчно светлина и висока температура.

Краищата на листата покафеняват:

Причината е прекалено сухия въздух в помещението.
Както и при другите «бутилкове дръвчета», при нолината съотношението между диаметъра на ствола и висомината му е резултат на външните условия. Колкото по-обилно е поливането и по-малко светлината, толкова повече ствола се удължава за сметка на дебелината му. За оформянето на естествения вид на «слонския крак» са необходими периоди на засушаване на почвата и силна светлина.

От системно преовлажняване на почвата, нолината може да пострада от плесенни заболявания, ствола и може да загние.

Твърдите и тънки листа на нолината не са предпочитани от повечето вредители по стайните растения. Но все пак понякога нолината е нападната от акари и щитоносно въшка. Обикновено това става в много топли и сухи помещения. Най-добрия начин да се избегнат тези проблеми е растението да се държи при по-ниска температура през зимата поне до +8-10°C и честото пулверизиране е миене на листата.

Вредители: щитоносна въшка, червен акар и листни въшки.