НАР — PUNICA

Семейство: Punicaceae.
Родина: субтропиците на Европа и Азия.
Цъфтеж: от май до август.
Растеж: среден.
Светлина: ярка. Растението може да понесе преките слънчеви лъчи, но през лятото е добре да се осигури и защита.
Температура: През вегетативния период – в границите на 20-25°C. От есента температурата се понижава. Растенията презимуват добре в хладни, светли помещения при температура 5—10°C.
Поливане: през периода на вегетация обилно, през периода на покой – рядко.
Влажност на въздуха: няма съществено значение.
Подхранване: през пролетта и в началото на лятото се внасят азотно-фосфорни торове, а в края на лятото – торове с повишено съдържание на калий.
Подрязване: през пролетта се отделят сухите клони, а младите се подстригват, като се оставят 2-3 двойки листа. През лятото редовно се отделят излишните прорасли, образуващи се в долната част на стъблата. Веднъж на 5 години растението се подновява, като се отдели един от старите клони и в замяна се остави силен млад клон.
Период на покой: през зимата (от ноември до края на февруари). Растението се оставя на хладно и се полива рядко.
Пресаждане: през пролетта, след период на покой: младите растения — ежегодно, възрастните — на 2-4 години.
Размножаване: от семена, резници и присадка.

Рода Нар (
Punica L.) включва два вида растения и принадлежи на семейство Punicaceae. Разпространени са на Балканския полуостров, Мала Азия, в Иран, Кавказ, в Средна Азия, Хималаите.
Листопадни дървесни видове или храсти, достигащи в естествени условия 5-10 метра. Като плододаващо и декоративно растение се отглежда само един вид -
P. granatum.
Отглежда се не само като овощно дърво, но и като жива ограда с различни окраски на цветовете (розови, огнено-червени, бели, кремави, светло-жълти). Стъблата на младия нар са много гъвкави и позволяват да се придаде различна форма на короната и ствола. Растението е много подходящо за бонсай.

Видове:
Нар обыкновен (Punica granatum L.).


Расте в източното и южно Закавказие, Дагестан, в западен Копетдаг ( голяма планинска система на територията на Иран и Туркмения, част от Туркмено-Хорасанските планини), Дарваз, в Мала Азия, Иран, Хималаите. Неголеми дървета, с височина до 5—10 м; клоните са тънки и често завършват с кукички. Листата са супротивни, на скъсени клони и събрани на групи, елипсовидни, ланцетни, от 2 до 8 см дълж. и 1—2 см ширина, отгоре лъскави, отдолу с отчетливо изпъкнала средна жилка, кожести, цели. Цветовете са разположеии по един или няколко, пазвени или връхни, 2—5 см в диаметър, двуполови. Венеца е ярко-червен, по-рядко бял или жълтеникав; чашката е червеникава. Цветовете са подобни на лилия, с дълго стълбче (плододаващи) и камбанковидни — с късо стълбче (безплодни). Тичинките са многобройни. Растенията се опрашват кръстосано. Плода е ягодообразен, почти кръгъл, , 8-18 см в диаметър; семената са многобройни, обкръжени от сочна обвивка; сока е приятно кисело-сладък.
Ценно плодоносещо и красиво (във фазата на цъфтеж) растение. Отглежда се в прохладни помещения. Известни са много сортове и форми.

Като саксийна култура е по-подходящ сорта
Punica granatum f. nana, който е приет за самостоятелен вид - Punica nana L. –


С дребни изумрудени листенца и цъфти още съвсем млад. Растението достига 60-100 см височина. Цветовете се образуват на върха на клоните, най-често единични, по-рядко — по 2-3. Сравнително невзискателно за отглеждане.

Грижи за растението:

Нара предпочита ярка светлина, може да се отглежда без защита. Подходящ е за отглеждане на южен прозорец, но все пак през лятото е добре да се защити от силното обедно слънце. Тогава е препоръчително да се изнесе на открито, полусенчесто място (до септември). Ако за дълъг период времето е било мрачно, с увеличаване на интензитета на светлината, растението трябва да се аклиматизира постепенно, за да се избегнат изгарянията. По същия начин се третира и пресадено растение. През зимата се оставя на светло, прохладно място.

През периода на вегетация нара предпочита температури в границите на 20-25°C. От есента температурата се понижава.

Растението има ясно изразен период на покой през зимния сезон (от ноември до края на февруари). През това време е необходимо да се остави на хладно място и да се полива рядко. Листата могат да опадат напълно или частично. Растението презимува най-добре в хладни светли помещения при температури 5—10°C. Ако нара презимува при температури над 15°C, е необходимо често пулверизиране. Допустимо е да се остави и при по-високи температури, но ако презимува на хладно, цъфтежа и плодоносенето през пролетта ще са по-обилни.
Растението изисква постоянен приток на свеж въздух.

През периода на растеж се полива обилно, с мека престояла вода, след просъхване на горния слой на субстрата. Растение с плодове може да се полива и два пъти дневно. От края на август поливането се намалява и не се тори, докато узреят новите клони. След опадането на листата се полива умерено и много внимателно, без да се допуска пълно засушаване на почвата или преовлажняване.
Влажността на въздуха няма съществено значение.

През пролетта и лятото се внасят азотно-фосфорни торове, а в края на лятото — торове с повишено съдържание на калий.

За по-пищен цъфтеж е важно да се оформи правилно короната на растението. През пролетта се отделят сухите клони, а младите се подстригват, като се оставят 2-3 двойки листа. През лятото редовно се подстригват излишните прорасли, образуващи се в долната част на стволовете. Веднъж на 5 години нара се подновява, като се отделя едно от възрастните стъбла, а в замяна се оставя нов силен млад ствол.

Нара е кръстосано опрашващо се растение. Това означава, че на едно растение се формират различен тип цветове: едните са с къс плодник и не образуват плодове; а другите – с дълъг плодник, които се опрашват и връзват плод. Ако целта е плододаването, а не цъфтежа, цветовете от първия тип, които отнемат голяма част от силите на растението, могат да се отделят. Красиво цъфтящите сортове (повечето от тях – декоративни, мини-сортове), като правило, само цъфтят и не плодоносят.

Пресажда се през пролетта, след завършване периода на покой: младите растения - ежегодно, възрастните — на 2-4 години. Нара не изисква големи саксии. Той цъфти, когато корените му са ограничени в по-тясно пространство, т.е. при пресаждане не е необходимо да се увеличава обема на съда. Субстрата трябва да е хранителен и лек (торфена почва, хумусна почва, листовка, пясък (1:0,5:1:1). На дъното на саксията се обезпечава добър дренаж.

Растението се размножава от семена, резници и присадки.
Семената се засяват през есента (най-добре) или пролетта. Състава на почвената смес е: торфена почва с пясък в съотношение 1:1. Прорастването може да се ускори, като се поддържа температура на почвата 22-25 градуса. Семенаците се пикират по единично в 5—7-сантиметрови саксии. Състава на субстрата е: торфена почва — 1ч., пясък — 1ч. Поливат се обилно. През зимата поливането се ограничава, особено след опадането на листата. През пролетта младите растения се прехвърлят в 7-сантиметрови саксии. През първите години растежът е бавен. Цъфтежа е на 5—8-та година (при саксийните култури).

Размножаване от резници: През февруари—март се подготвят резници с дължина 10 см (от зрели стъбла) и се засаждат в съд или мини парник. След вкореняването се засаждат в 7-сантиметрови саксии. Състава на субстрата е: торфена почва — 1ч., хумусна почва — 0,5 ч., листовка — 1 ч., пясък — 1ч. Резници могат да се подготвят и през лятото - полузрели. Градинските сортове се размножават с присадка, като за основа служат растения - семенаци. Цъфтежа настъпва на 3—4-та година.

Възможни трудности:

Нара не цъфти.
Обикновения нар започва да цъфти след 5-7 години. Мини-сортовете - след 1-2 години. Цветовете се образуват на върха на стъблата, т.е. формирането на короната по време на вегетативния период може да повлияе на цъфтежа.

Листата жълтеят и опадат.
Нара е листопаден вид. През зимата трябва да се остави на хладно. Възможно е листата да не опадат напълно.

Листата се покриват с кафяви петна и опадат през периода на вегетация.
Растението е било засушено. Режима на поливане трябва да се коригира и след време растежа ще се възстанови.

Клоните се чупят.
Стъблата на нара са тънки и гъвкави, под тежестта на зреещите плодове, могат да се пречупят. Използват се допълнителни опори, към които се привързват превитите клонки.

Плодовете се пукат.
Докато зреят плодовете, почвата не трябва да е прекалено влажна — от това плодовете се пукат.

Семената не поникват.
За посев се използват само прясно събрани семена. Не се допуска засушаването им.

Цветовете са много, а завръзите - малко.
Плодовете се образуват само от цветовете с дълъг плодник. Останалите прецъфтяват и падат.

Вредители: акари, листни въшки, щитоносна въшка, белокрилка.

Полезни свойства:

Плодовете на нара се използват в народната медицина. Той е ценен диетичен витаминен продукт. Използва се за повишаване на съпротивителните сили на организма към инфекциозни заболявания. В народната медицина кората на нара се използва при заболявания на стомашно-чревния тракт, като кръвоспиращо средство (включително при дизентерия). От кората и клоните се приготвя препарат за лечение на глисти.

В плодовете на нара се съдържат много захари, лимонена киселина, витамин С, танин. Плодовете на различните сортове се различават доста по големината на плода и зърната, по цвета на сока (от почти бял до тъмно-вишнев) и по вкус — от много сладък до много кисел. Киселия сок трябва задължително да се разрежда с вода, тъй като в него се съдържа голямо количество различни киселини. Ако плодовете на нара се консумират често и в големи количества, могат да раздразнят стомаха (това се отнася най-вече за възрастните). Кисело-сладкия вкус на сока на нара действа не само освежаващо, но и възбужда апетита и подпомага по-доброто усвояване на храните. Ето защо тези плодове се консумират най-често преди хранене.
Сока от нар има широко приложение в кулинарията за подкиселяване и оцветяване на сладкарски изделия; сварения сок се използва като пикантна подправка към месни и рибни ястия.

Сока от плодовете на нара, съдържащ желязо е лечебен: употребата му подпомага повишаването на хемоглобина в кръвта. Препоръчва се също консумацията на пресни плодове от нар в случаи на кашлица, простудни заболявания, температура. В народната медицина сока на сладкия нар се използва при бъбречни заболявания, а киселия – при камъни в бъбреците и жлъчката.